Мейдей

С лявата си ръка Матос дръпна назад дросела на F-18. Искаше да намали скоростта, за да може да прелети успоредно на мишената, когато стигне до нея. Летенето в определена формация бе изцяло въпрос на много практика, майсторство и усет. Това беше област от авиацията, в която уменията на пилотите не можеха да бъдат заменени от електрониката. Питър Матос бе изключително добър във високоскоростното летене във формация. Понякога летеше доста зад останалите пилоти, а после изведнъж набираше скорост и с мълниеносна бързина заемаше мястото, отредено му във формацията. Добра работа! — възкликваха колегите му и наистина изглеждаха впечатлени. Матос беше добър.

Днес обаче имаше проблем. Мишената все още беше далеч. Матос не бе изчислил правилно разстоянието. Твърде рано бе намалил скоростта на изтребителя. Стотиците дребни подробности, върху които се базираха инстинктивните реакции на пилота, го бяха подвели. Нещо не беше наред. Матос свали очи от черната точка на хоризонта и погледна радарния екран.

Шест мили. Исусе, помисли си той. Как е възможно да е толкова далеч? Матос погледна през предното стъкло. Увеличи скоростта и разстоянието започна да се стопява. Черната точка очевидно не беше мишената. Беше твърде голяма. Точно големината й го бе подвела по отношение на скоростта, с която летеше. Беше очаквал, че в далечината лети предмет с дължина десет фута, и бе коригирал скоростта на изтребителя според тази си представа.

Дистанцията между тях бързо намаляваше, а размерът на летящия обект нарастваше. Беше огромен. Най-напред различи хоризонтална част, разположена перпендикулярно на основния корпус. Беше крило. След това забеляза и очертанията на опашката. Матос замръзна от изумление. Пред него летеше самолет. Голям лайнер.

— Мили Боже!

Пътнически самолет! Той вече изобщо не се съмняваше, че именно това бе целта, по която бе изстрелял ракетата. Самолетът приличаше на призрак — като кораб, изоставен от екипажа си по средата на океана.

Матос прелетя останалото разстояние без повече размишления или чувства.

Застана редом със самолета. Надписът на Транс-Юнайтид изглеждаше нелепо. Ярки цветове — зелено, синьо и жълто. Жизнеутвърждаващи цветове, изрисувани по корпуса на един мъртъв самолет.

Самолетът Стратън 797 изглеждаше някак си тайнствен и зловещ — сякаш самият лайнер знаеше какво се бе случило и кой носи вината за това. Продължаваше да лети по курса си с леко вирнат нагоре нос. Четирите реактивни двигателя произвеждаха постоянен поток от отработени газове. Летеше на височина от единадесет хиляди фута със скорост триста и четиридесет възела. Матос предположи, че самолетът се управлява от автопилот.

Приближи още малко. Огледа лявата стена на широкия корпус и видя онова, което търсеше. Дупката. Черно петно върху сребристия корпус, което приличаше на зловеща сянка върху рентгенова снимка. Пилотът заобиколи, за да огледа дясната страна. Изходният отвор, подобно на изходно отверстие на куршум, беше много по-голям. Огромен, с назъбени ръбове, грозен. Първо ръцете, а след това и коленете на Матос се разтрепераха. Той отметна глава назад и погледна през прозрачния купол към небето.

— О, Исусе! Господи!

Дълго време не погледна към летящия наблизо Стратън. Най-накрая си наложи да го огледа отново. Не забеляза хора през нито един от прозорците. Летеше успоредно със самолета, само на тридесет фута разстояние от прозорците, зад които би трябвало да има хора, но не видя никой да го наблюдава оттам. И преди бе ескортирал самолети на гражданската авиация и знаеше, че би трябвало да вижда хората. Матос увеличи скоростта, за да изпревари самолета и да прелети край пилотската кабина. И там не забеляза човешки глави. Нямаше никакви хора. Нито пътници, нито екипаж. Нямаше оцелели на борда.

— Три-четири-седем! — изкрещя някой по радиото и Матос подскочи. Внезапното включване на Слоун го стресна. — Там ли си? Какво става, по дяволите?

— Аз… База…

Палецът на Матос натисна бутона за радиовръзка. Неговият изтребител F-18 изостана и се снижи под пътническия самолет, който хвърли гигантската си сянка върху купола на кабината. Гледан отдолу, гражданският Стратън 797 изглеждаше огромен. В сравнение с него изтребителят F-18 на Матос приличаше на незначително малко петънце. Самолетът, който той пилотираше, изглеждаше като детска играчка на фона на внушителната машина, която летеше над него.

И въпреки това се бе случило невъзможното. Играчката на Матос бе унищожила огромния лайнер. Нямаше място за съмнения и разговори по въпроса — доказателството беше пред очите му. Лицето му се обля в пот, очите му се напълниха със сълзи.

— До Базата. Ракетата е поразила пътнически самолет. Стратън 797. На Транс-Юнайтид.

От Нимитц не последва отговор.

4.