Мейдей

— Не можеш да знаеш какво ще решат съдебните заседатели. А и няма смисъл да спориш с мен. Днес живеем във века на отговорностите, в който е в сила презумпцията за автоматичната вина. Причина и следствие. Модерната логика учи, че когато нещо се обърка, то непременно трябва да има и виновен. Ключовата фраза днес е елиминиране на риска. Опитайте се да убедите съдията и съдебните заседатели, че хората на борда на онзи Стратън просто са извадили лош късмет, и ще видиш какво разбиране и съчувствие ще получи Транс-Юнайтид от тях. Представи си, ако искаш, триста разлигавени ищци в съдебната зала. Можеш да си сигурен, че ще ви повлечем към фалит заедно с нас. От Федералното управление на авиацията вероятно ще спрат полетите ви — поне за месец или два. Така техните действия и решения ще изглеждат по-ефективни в очите на пресата.

— За жалост в това отношение си напълно прав.

— Работата е много сложна. И се усложнява допълнително от факта, че ние сме единственият застраховател.

— С това решение се прецакахме, нали? — подхвърли Джонсън.

— Повече от сигурно — кимна Метц. Джонсън тежко се отпусна на един стол.

— Копеле такова! Добре. Само се опитайте да ни обвините в нехайство!

Метц тръгна към вратата. Сложи ръка на бравата и се обърна към Джонсън.

— Ед, съжалявам, че ти направих подобно предложение. Най-доброто, на което можем да се надяваме сега, е самолетът да се приземи с минимум допълнителни жертви на земята. Само те моля да направиш услуга на всички нас и да помолиш службата за контрол на полетите да се опитат да го приводнят в океана близо до някой спасителен кораб. Сан Франциско е хубав град. Не бих искал да съм свидетел на разрушенията, които един Стратън 797 може да предизвика, ако се разбие по улиците му.

Джонсън махна с ръка, давайки знак, че разговорът е приключил.

— Спести ми тия дивотии. Метц кимна.

— Добре. Но няма да ти спестя истината. — Той замълча и сякаш потъна в размисъл. — Когато се замисля за възможността да пострадат няколко хиляди души на земята… над четиристотин тона стомана и авиационно гориво… Исусе Христе! Това ще бъде истински холокост. Помисли върху тази възможност. Помисли. Разрушено имущество и частна собственост за стотици милиони… Е, добре поне, че не застраховахме и корпуса. Оттам ще спестим сто милиона долара.

— Сто двадесет и пет — поправи го Джонсън.

— Правилно. Е, съществува и възможността онзи Стратън да стигне до летището. Но той би могъл да се разбие в претъпкан с пътници терминал или да помете по пътя си няколко рулиращи самолета. Което ми напомня, че може би трябва да предупредиш летището за предстоящото аварийно кацане. Ами защо не и управата на Сан Франциско… Гражданска отбрана или друга подобна организация? — Той замълча за миг. — Освен това искам да запомниш, че дори и да не успеем да ви обвиним за нехайство и немарливост, вие все пак ще трябва да покриете всички суми, които надвишават тавана на застрахователната ви полица, както и парите, които ще останат неизплатени след банкрута на нашата компания. — Помълча още секунда, а след това продължи. — Бенефишъл може и да успее да се реорганизира. Транс-Юнайтид обаче ще затъне завинаги. Реално погледнато, това е най-страшната трагедия през последното десетилетие. Пресата ще пощурее. Никой няма да прояви интерес към името на застрахователната компания, замесена в случая. Логото на Транс-Юнайтид обаче ще се покрие с печална известност — също като свастиката. Ще се появите на първа страница на Тайм, за Бога! И не само за седмица или две, както става при повечето катастрофи. Не, сър! Не и ако този самолет падне във Фриско. Ако пък се приземи благополучно, адвокатите ще помъкнат клетите копелета по съдилищата… ще ги изтипосат в медиите. Триста човешки същества, мозъците на които са били превърнати на пюре. Ти самият ще прекараш следващите десет години из съдебните зали. А междувременно няма да са много желаещите да летят със самолетите на вашата компания. Ако ние не ви повлечем със себе си, Федералното управление на авиацията и пресата ще ви съсипят. Подобни неща са се случвали в миналото и в резултат на не толкова кошмарни инциденти.

Джонсън се намръщи, но не проговори. В думите на Метц имаше смисъл — твърде много при това.