Мексиканска готика

— Туберкулозата не променя болния, а само засилва чертите, присъщи на пациента.

— В такъв случай на Каталина наистина ѝ има нещо, защото никога не ѝ е била присъща такава вялост. Изглежда много странно.

Лекарят извади очилата и отново си ги сложи. Онова, което видя, явно не му хареса, понеже той се свъси.

— Не ме оставихте да довърша — промърмори мъжът доста троснато. Погледът му беше суров. Ноеми стисна устни. — Братовчедка ви е неспокойно момиче, твърде меланхолично, и болестта го е засилила.

— Каталина не е неспокойна.

— Отричате, че е склонна към депресии?

Ноеми си спомни какво е казал в Мексико Сити баща ѝ. Той беше споменал, че Каталина преиграва. Но едно е да преиграваш, съвсем друго — да си неспокоен и в Мексико Сити Каталина със сигурност не беше чувала гласове и не беше гледала толкова отнесено.

— Каква склонност към депресии? — попита тя.

— Когато майка ѝ е починала, се е затворила в себе си — намеси се и Върджил. — Имала е периоди, когато е изпадала в силна меланхолия, плачела е в стаята си и е говорела несвързано. Сега състоянието ѝ се е влошило.

Дотогава не бе участвал в разговора и бе избрал да се включи сега и не само да се включи, но и да говори предпазливо и делово, сякаш описва не жена си, а някаква непозната.

— Да, както казахте, майка ѝ е починала — потвърди Ноеми. — Но това се е случило преди много години, когато тя е била малка.

— Може би ще установите, че някои неща отново избиват на повърхността — отбеляза Върджил.

— Туберкулозата не е смъртна присъда, но пак може да изважда от равновесие пациента — обясни лекарят. — Изолацията, физическите симптоми. Братовчедка ви я втриса, нощем тя се изпотява, уверявам ви, гледката не е красива и кодеинът помага само до време. Няма как да очаквате да е весела и да прави сладкиши.

— Притеснена съм. Все пак ми е братовчедка.

— Но ако и вие изпаднете в тревожно състояние, това няма да подобри нещата, нали? — поклати глава лекарят. — Сега наистина трябва да тръгвам. Ще се видим другата седмица, Върджил.

— Докторе — подхвана пак Ноеми.

— Не, не, тръгвам — повтори мъжът като човек, усетил, че на кораба всеки момент ще избухне бунт.

Ръкува се с Ноеми, грабна чантата и излезе, като я остави на гротескното канапе, където тя започна да хапе устни и да се чуди какво да каже. Върджил седна на мястото, освободено от лекаря, и се облегна, владееше се напълно. Ако изобщо беше възможно във вените ти да тече лед, то това важеше за него. Лицето му беше без капчица кръв по него. Наистина ли е ухажвал Каталина? Наистина ли е ухажвал изобщо някоя жена? Ноеми не си представяше как Върджил изразява обич към когото и да било.

— Доктор Къминс е много способен лекар — отбеляза той с безразличен глас, глас, от който личеше, че изобщо не го вълнува какъв е Къминс, дали най-добрият или най-лошият лекар на земята. — Баща му беше семейният ни лекар и сега той следи за здравето ни. Уверявам ви, никога не сме установявали да подхожда през пръсти.

— Сигурна съм, че е добър лекар.

— Не звучите особено убедено.

Тя сви рамене в опит да не задълбава излишно — помисли си, че ако се усмихва и говори нехайно, Върджил ще подходи по-благосклонно към нея. В края на краищата той явно не отдаваше голямо значение на въпроса.

— Щом Каталина е болна, сигурно ще се почувства по-добре в някой санаториум край Мексико Сити, на място, където ще се грижат както трябва за нея.

— Нима не вярвате, че мога да се грижа за жена си?

— Не съм казвала такова нещо. Но тази къща тук е студена и мъглата навън не е от най-ободряващите гледки.

— С такава задача ли ви е изпратил баща ви? — попита Върджил. — Да дойдете тук и да отведете Каталина?

Ноеми поклати глава.

— Не.

— А аз оставам с такова впечатление — отсече Върджил, макар че не изглеждаше разстроен. Думите му си оставаха студени. — Давам си сметка, че домът ми не е от най-съвременните и модните. Навремето Високото място беше образец за подражание, не къща, а истинско бижу, в рудника се добиваше толкова много сребро, че можехме да си позволим гардероби, натъпкани с коприна и кадифе, и чаши, пълни с най-пивките вина. Вече не е така. Но не е като да не знаем как да се грижим за болни. Баща ми е стар, не е в отлично здраве, ние обаче му осигуряваме всичко необходимо. Не бих направил по-малко за жената, за която се ожених.

— И все пак. Ще ми се може би да попитам дали Каталина не се нуждае от специалист по други въпроси. От психиатър…

Върджил се разсмя толкова силно, че Ноеми подскочи леко на канапето, защото до този момент лицето му бе много сериозно, а смехът беше неприятен. Върджил сякаш я предизвикваше с него, без да я изпуска от поглед.

— Психиатър. И къде ще го намерите по тези места? Мислите, че може да изникне от дън земя ли? В града има държавна клиника с един-единствен лекар и нищо повече. Тук няма да намерите психиатър. Трябва да го доведете от Пачука, дори може би от Мексико Сити. Съмнявам се някой да дойде чак дотук.

— Ако не друго, лекарят в клиниката може да даде още едно мнение, да предложи друго становище за Каталина.