Месията на Дюна

Продължаваше да се вглежда в голата, изпитвайки странно безпокойство. Защо трябваше да се чувства заплашена от него? Той беше само инструмент на съзаклятието.

— Знам какво искаш от мен — каза Пол, заобикаляйки въпроса.

Значи само подозира, помисли тя. Наведе очи към връхчетата на обувките си, надничащи изпод гънките на робата. Черно… черно… по обувките и робата личаха белезите на затворничеството — петна, гънки. Тя вдигна брадичка и срещна гневния блясък в очите на Пол. Обзе я възторг, ала прикри чувствата си зад плътно стиснати устни и присвити клепачи.

— Какво предлагаш в замяна? — попита тя.

— Можете да получите семето ми, но не и самия мен — каза Пол. — Ако Ирулан замине в изгнание и бъде осеменена по изкуствен…

— Как смееш! — настръхна светата майка.

Стилгар пристъпи половин крачка напред.

Странно, голата се усмихваше. Сега и Алая се вглеждаше в него.

— Няма да обсъждаме какво забранява вашето Сестринство¤ — каза Пол. — Не ми се слуша за грехове, богохулства или овехтели вярвания от някогашните джихади¤. Можете да получите семето ми за своите планове, но дете на Ирулан не ще седи на моя трон.

— Твоят трон — насмешливо повтори тя.

— Моят трон.

— Кой тогава ще роди престолонаследника?

— Чани.

— Тя е безплодна.

— Тя е бременна.

Неволна въздишка издаде потресението на старицата.

— Лъжеш! — изсъска тя.

Пол вдигна ръка, за да възпре втурналия се напред Стилгар.

— От два дни знаем, че носи в утробата си мое дете.

— Но Ирулан…

— Само по изкуствен път. Това е предложението ми.

Светата майка затвори очи, за да не гледа лицето му. Проклятие? Да подхвърля генетичните зарове по такъв безразсъден начин! В гърдите й кипеше ненавист. Учението на Бене Гесерит, уроците на Бътлъровия¤ джихад — всички те отричаха подобно действие. Никой няма право да осквернява върховните стремежи на човечеството. Машината не бива да функционира по подобие на човешкия мозък. Не трябва да се намеква — нито със слово, нито с дело — че хората могат да бъдат сведени до нивото на разплодни животни.

— Решавай — каза Пол.

Тя тръсна глава. Гените, безценните атреидски гени — само те бяха важни. Необходимостта бе по-силна от забраните. За Сестринството съвъкуплението беше много повече от просто съчетание на сперматозоид и яйцеклетка. Плен на човешката психика.

Сега светата майка разбираше коварните дълбини на предложението. Пол щеше да замеси Бене Гесерит в деяние, което би им навлякло всенародния гняв… ако някога се разчуеше. Нямаше как да докажат бащинството, щом императорът се отречеше от детето. Сделката можеше да спаси за сестринството атреидските гени, ала нямаше да им донесе трона.

Тя плъзна поглед из стаята, проучвайки всяко лице: Стилгар — пасивен и изчакващ, голата — застинал, вглъбен някъде дълбоко в себе си, Алая — втренчена в него… и Пол — гняв под тънкото лустро на добрите обноски.

— Това ли е единственото ти предложение? — запита тя.

— Единственото.

Светата майка се обърна към голата и забеляза за миг как потръпват мускулите на страните му. Вълнение?

— Хей, ти, гола — каза тя. — Трябва ли да се прави подобно предложение? А след като е направено, трябва ли да бъде прието? Хайде, върши си работата на ментат¤!

Металните очи се завъртяха към императора.

— Отговори както искаш — каза Пол.

Голата върна лъскавия си взор към светата майка и отново я порази с усмивка.

— Всяко предложение струва само толкова, колкото и реалната вещ, която се купува — отвърна той. — Тук се предлага най-висшата сделка — живот за живот.

Отмятайки от челото си кичур медночервена коса, Алая се намеси:

— И какво още се крие в този пазарлък?

Светата майка не си позволи да я погледне, но думите се впиха в съзнанието й като дамгосани с нажежено желязо. Да, в сделката се криеха далеч по-дълбоки последици. Не ще и питане, сестрата беше чудовище, но не можеше да й се отрече рангът на света майка заедно с всичко, което носеше тази титла. В този миг тя, Гайъс Хелън Мохайъм, се чувствуваше не отделна личност, а едно цяло с другите, стаени в паметта й. Те бяха нащрек, в разговора сега се включваше всяка една от светите майки, с които се бе сляла, за да стане жрица на Сестринството. Навярно и Алая бе в същото състояние.

— Какво още? — повтори голата. — Човек неволно би се запитал защо вещиците от Бене Гесерит не са прибегнали към тлейлаксианските¤ методи?

Гайъс Хелън Мохайъм и всички свети майки в нея потрепераха. Да, тлейлаксианците вършеха отвратителни неща. Ако махнеха преградите пред изкуственото осеменяване, нямаше ли следващата стъпка да бъде вече чисто тяхна си — контролирани мутации?

Наблюдавайки разигралите се наоколо страсти, Пол изведнъж изпита странното чувство, че вече не познава тези хора. Виждаше само чужденци. Дори Алая му бе чужда.

— Кой знае какво би се получило, ако пуснем атреидските гени по течението на бене-гесеритска река — подхвърли тя.