Месията на Дюна

Гайъс Хелън Мохайъм отривисто завъртя глава и кръстоса поглед с нея. За един миг те сякаш останаха насаме като две свети майки, споделящи обща мисъл: Какво се крие зад всяко тлейлаксианско деяние? Голата е тлейлаксианско дело. Той ли е вмъкнал този план в мислите на Пол? Ще се опита ли Пол да преговаря пряко с Бене Тлейлакс¤?

Тя откъсна поглед от очите на Алая и почувства собственото си раздвоение и несъвършенство. Напомни си, че най-опасната уловка в бене-гесеритското обучение е могъществото, което осигурява то: подобно могъщество подтиква към суета и гордост. Но силата заблуждава притежателя си. Човек постепенно започва да вярва, че с нея може да превъзмогне всяко препятствие… включително и собственото си невежество.

Мислено си повтори, че сега първостепенната цел на Бене Гесерит е само една. Най-важна бе пирамидата от поколения, достигнала своя връх чрез Пол Атреидес… и чудовищната му сестра. Един погрешен избор — и би се наложило да я градят отново, започвайки много поколения по-назад в успоредните клонове на рода, при това с образци за разплод, лишени от най-ценните характеристики.

Контролирани мутации, помисли тя. Наистина ли тлейлаксианиите са ги практикували? Какво изкушение! Светата майка тръсна глава, за да прогони еретичните мисли.

— Отхвърляш ли предложението ми? — запита Пол.

— Мисля — отвърна тя.

И отново погледна сестрата. Идеалният мъжкар за тази атреидка бе загинал… убит от Пол. Ала оставаше още една възможност — възможност, която би затвърдила в потомството й желаните характеристики. Пол бе дръзнал да предложи на Бене Гесерит животински методи на разплод! Всъщност каква цена бе готов да плати за живота на Чани? Би ли приел кръвосмешение със собствената си сестра?

За да спечели време, светата майка отклони разговора.

— Кажи ми, о, безупречен образец на всичко свято, има ли Ирулан право на глас относно предложението ти?

— Ирулан ще направи каквото й кажеш — изръмжа Пол.

Вярно, помисли Мохайъм. Тя стисна зъби и изпробва нов гамбит:

— Има двама атреиди.

Пол долови отчасти какво е замислила старата вещица и усети как кръвта нахлува в лицето му.

— Внимавай какво предлагаш — каза той.

— Значи си готов просто да използваш Ирулан за лични цели? — попита старицата.

— Нали на това е обучена? — отвърна с въпрос Пол.

А учителите сме ние, това иска да каже, помисли Мохайъм. Е… Ирулан е нахапана пара. Има ли друг начин да се похарчи подобна монета?

— Ще възкачиш ли на трона детето на Чани? — запита светата майка.

— На моя трон — натърти Пол.

Той се обърна към Алая и внезапно се запита дали е усетила възможните разклонения на този разговор. Тя стоеше със затворени очи и наоколо й се разливаше странна умиротвореност. С каква ли вътрешна сила общуваше сега? Гледайки сестра си в това състояние, Пол се почувства като захвърлен по течението. Алая стоеше на бряг, който се отдалечаваше от него.

Най-сетне светата майка направи избора си.

— Решението е прекалено важно, за да го взема сама — каза тя. — Трябва да се консултирам с моя Съвет на Уалах¤. Ще разрешиш ли да пратя съобщение?

Притрябвало ти е моето разрешение! помисли Пол и кимна.

— Съгласен съм. Но не отлагай прекалено. Няма да стоя със скръстени ръце, докато умувате.

— Ще преговаряш ли с Бене Тлейлакс? — рязко се намеси голата.

Клепките на Алая трепнаха, тя отвори очи и се втренчи в него, сякаш вражеско нашествие я бе пробудило от сън.

— Не съм взел подобно решение — каза Пол. — Едно ще направя със сигурност — при първа възможност заминавам за пустинята. Детето ни трябва да се роди в сийча¤.

— Мъдро решение — вметна Стилгар.

Алая не погледна към стария наиб. Решението бе погрешно. Усещаше го с всяка клетка на тялото си. Пол трябваше да го знае. Защо стъпваше на подобна пътека?

— А тлейлаксианците предложиха ли услугите си? — попита тя и забеляза, че Мохайъм цялата се превръща в слух.

Пол поклати глава.

— Не. — Той се озърна към Стилгар. — Стил, уреди изпращането на съобщение до Уалах.

— Веднага, господарю.

Пол се завъртя настрана, изчака, докато Стилгар повика стражата и излезе заедно със старата вещица. Усети, че Алая се колебае дали да не го притисне с нови въпроси. Но вместо това тя заговори на голата.

— Кажи, ментат, ще опитат ли тлейлаксианците да се пазарят за благосклонността на брат ми?

Голата сви рамене.