Мистерията на изчезналия амулет

– МакКайла – каза тя строго, – дай да видя копието! Ние сме твои хора. Ние сме сестри в тази война.

– Сестра ми е мъртва. И нея ли видя? И нея ли отсъди така бързо? И нея ли отпрати? Каза ли ù да отиде да умре сама? Защото тя умря – казах горчиво. – Фае я разкъсаха на парчета.

Роуина изглеждаше стресната.

– Каква е тази сестра?

– О, моля те! – извиках. Ето затова я мразех. Не просто защото ме бе отхвърлила и бе разбила вярванията ми за семейството ми, а защото не бе открила сестра ми. С всичките си омагьосани табели, реклами, шпиони на колела, защо не беше привлякла Алина? Защо не я беше обучила? Защо не я бе спасила?

– Беше в Дъблин от месеци. Ходеше по кръчмите през цялото време. Как не си попаднала на нея?

– Би ли очаквала да срещна всеки човек? – сопна се тя. – Дъблин е голям град и едва наскоро се организирахме. До неотдавна бях заета другаде. Колко време е била сестра ти тук? Как изглеждаше?

– Беше тук осем месеца. Беше руса като... каквато бях аз първия път, когато ме срещна. Имаше същите очи. По-атлетична фигура. Малко по-висока.

Роуина загледа лицето ми, сякаш попиваше и разбиваше чертите ми, опитвайки се да ги постави в произволен ред на друга жена. Най-накрая поклати глава.

– Съжалявам, МакКайла, но не. Никога не съм срещала сестра ти. Трябва да ми кажеш какво е станало. Ти и аз сме сестри не само по зрение и кауза, ние сме сестри по загуба. Кажи ми всичко!

– Не сме сестри по нищо и няма да ти дам копието си, стара жено! – креснах. Нямаше да ме изиграе със съчувствие.

Тя ме изгледа твърдо.

– Отпратих те първия път. Втория път се опитах да те уговоря да се върнеш тук с мен, но ти отказа. И двете се отхвърлихме по веднъж. Няма да повторя същата грешка. А ти?

– Трябвало е да намериш сестра ми. Трябвало е да я спасиш.

– Нямаш представа колко ми се иска да бях я намерила. Нека вместо това да спася теб!

– Нямам нужда от спасяване.

– Ако работиш с Джерико Баронс, имаш.

– Какво знаеш за Баронс?

– Че няма и никога не е имало мъже Шийте зрящи, МакКайла. Това е дар по женска линия.

Присмях се.

– Дар? Той уби сестра ми и съсипа живота ми. Колкото до Баронс, какво е той тогава? Защото със сигурност може да вижда Фае и ми помага да ги убивам, което е повече, отколкото си направила ти.

– Това ли е всичко, което някой трябва да направи, за да спечели доверието ти, МакКайла? Да се бие до теб? Тогава да отидем да убиваме Фае още сега! Знаеш ли какво има в сърцето му? В ума му? Защо го прави? Какво преследва?

Не казах нищо, защото нямаше какво да отговоря. През повечето време не бях сигурна дори дали има сърце, а каквито и мисли да го занимаваха, той строго ги охраняваше.

– Така си и мислех. Той не ти казва нищо, нали?

– Той ми каза повече за това какво съм, отколкото ти.

– Не си ми дала възможност.

– Дадох ти две.

– Опитай отново, МакКайла! Готова съм да говоря. Готова ли си да слушаш?

– Ти знаеш ли какво е той? – притиснах я.

– Знам какво не е и това е всичко, което ми е нужно. Той не е един от нас. Ние сме чисти в сърцето, чисти в намеренията. Виждаш ли детелината? – Роуина посочи картина зад бюрото на голяма зелена детелина върху украсен със злато фон. – Погледни я! Знаеш ли защо се смята за късмет, и то по-дълго, отколкото някой може да си спомни?

Поклатих глава.

– Преди да бъде детелината на триединството на Свети Патрик, беше наша. Това е емблемата на нашия Орден. Това е символът на древните ни сестри, които я гравирали на вратите си и я рисували на знамена преди хилядолетия, когато се местели в ново село. Това бил техният начин да покажат на жителите му кои са и какво ще правят там. Когато хората виждали нашия знак, устройвали пиршество и празнували две седмици. Приветствали ни с дарове от най-добрата им храна, вино и мъже. Състезавали се в турнири, за да си лягат с нас – тя се плъзна към рисунката, грабвайки молив от бюрото. – Това изобщо не е детелина, а обет – добави и проследи линиите на двата долни листа отляво надясно с гумата. – Виждаш ли как тези два листа правят странична осмица, като хоризонтална лента на Мьобиус⁸? Това са кръстосани две букви S, а краищата им се срещат. Третият лист е изправено Р.

Значи затова детелината бе деформирана! Изправеният лист бе по-плосък от лявата страна, дръжката бе права.

– За повече от хиляда години са ни забравили, добавили са няколко заврънкулки, от време на време четвърти лист и сега смятат, че носи късмет – тя изсумтя. – Но ние не сме забравили. Ние никога не забравяме. Първото S е за „Виждам“⁹, второто е за „Служа“¹⁰, а Р – за „Закрилям“¹¹. Самата детелина е символ на Ейре – велика Ирландия. Лентата на Мьобиус е нашият залог за вечна закрила. Ние сме Шийте зрящите и ние пазим човечеството. Закриляме го от Древните. Ние стоим между този свят и всички останали светове. Ние се борим със Смъртта в многото ù образи и сега, повече отвсякога, ние сме най-важните хора на тази земя.