Многоръкият бог на далайна

И значи било така. Имало един илбеч. Някои казват, че този илбеч бил Ван, но бъркат. Няма смисъл всичко да се приписва на Ван, Нека оставим по някоя чавга и за другите. Та така, имало един илбеч и той живял много години, остарял, побелял целият като някой дух от шавара, но не се отказвал да строи. Но колкото и да строял, все не бил доволен. И един ден си казал:

— Старият Тенгер е построил само пет оройхона, няма и половин дузина, а всички го славят. Аз настроих пет дузини нови острови, но никой не знае дори кой съм. С какво съм по-лош от древния старец?

И като се запитал така, помислил и си отговорил сам:

— Да, мъдрият Тенгер е по-изкусен от мен. Неговите оройхони са от огнен кремък, а моите са крехки, камъкът им може да се троши дори с ръка. И все пак, аз ще докажа на целия свет, че не съм по-лош от стареца.

И илбечът избрал място и почнал да строи. Скоро оройхонът бил готов, хубав оройхон, дори по-хубав от предишните, но илбечът не спрял, а продължил да го прави все по-голям и по-голям. И правел всеки камък колкото тесег, а всеки тесег — колкото хълм. Стълбовете, под оройхона започнали да поддават под тази страшна тежест, но илбечът не забелязвал това. И чак когато върховете на суур-тесегите се скрили в небесата, гордият илбеч казал:

— Старият Тенгер не е могъл да направи такова нещо. На оройхон като този трябва да има и кремък, и безброй по безброй какви ли не чудеса.

И тръгнал да види какви чудеса е сътворил. Но мъничката тежест на собственото му тяло станала последната капка, която препълнила чашата, и щом този горделивец стъпил на чудовищния си оройхон, стълбовете не издържали, прекършили се и илбечът изчезнал в дълбините заедно с творението си.

И тук свършва тази простичка приказка. Поуката всеки да си я намери сам. Повечето от вас ще кажат старата поговорка: „От цял куп чавга не можеш направи и един туйван“ — и ще са прави. Дългобрадите мъдреци ще размахат заканително пръст и ще кажат, че такава е участта на всеки, дръзнал да се опълчи срещу божието величие. И също ще са прави. А някои — те са малко и всички ги наричат глупци — ще си замълчат и ще си кажат, че е по-добре да пропаднеш в бездната на далайна, вместо да живееш, без да се опиташ да се издигнеш над чертата, която вместо тебе е теглил някой друг.

Глава 6