Мошеникът

На долния етаж вратата на малкия асансьор се затвори. Баща й го бе инсталирал преди две години, когато майка й получи първия удар. Асансьорът забръмча и спря горе. После се чу гласът на Елизабет.

— Виктория?

— Да, мамо.

— Може ли да вляза?

— Разбира се.

Тя стана от леглото и запали лампата.

— Миличка, искам да прочетеш това — каза Елизабет, замазвайки думите, и й даде лист хартия, запълнен с неравен, но четлив почерк.

Виктория прочете написаното на глас.

— Хората трябва да решават собствената си съдба. Понякога само ти знаеш какво трябва да направиш. Дългият живот е хубаво нещо и аз ти го пожелавам, защото те обичам. Но живот, изпълнен с избор, наложен ти от други, не е достоен.

Майка й я бе спасявала хиляди пъти в тази стая. Седеше и търпеливо й помагаше в домашните и в живота.

Виктория се приближи до нея, наведе се и я прегърна.

— Голяма късметлийка съм, че имам такива родители.

— Ние сме късметлиите — отговори Елизабет.

Телефонът на долния етаж иззвъня. Виктория не му обърна внимание. Сетне баща й я извика. Тя отиде в коридора, където на масичка във френски провинциален стил стоеше телефонът.

— Ало… — предпазливо каза Виктория.

— Обажда се Мартин Кушбъри. Надявам се, че петното се е изпрало. Би трябвало. Цитрусовите сокове обикновено не оставят следи.

— Какво искаш? — ядосано попита тя.

— Наистина пъхна дръжката на метлата си в сицилианското гнездо на оси, Вики.

— Искам да ми върнеш документите по делото.

— Не съм сигурен дали аз бих предизвикал Джо Рина по телевизията, но изпълнението ти беше чудесно. Пък и беше време някой да поразтърси Гил Грийн.

— Изпрати ми документите. В тях няма нищо, което можеш да използваш. Освен това нямам какво друго да ти кажа.

— Не бъди толкова сигурна. Питах се дали ще може да се срещнем и да поговорим за братята Рина.

— Няма да се срещнем. ФБР те издирва. Не искам да разберат, че общувам с един беглец и му помагам.

— ФБР? — попита той така, сякаш не бе чувал за тях.

— Ти си умен тип, но пропусна нещо. Остави на масата чашата от портокалов сок. Взех отпечатъците ти. Когато направих компютърна разпечатка за теб, списъкът на престъпленията ти стигна чак до пода.

— Ами, не обичам да седя със скръстени ръце — безрадостно каза той.

— Съвсем не се шегувам. Знам също, че Карол Сесник е член на семейството ти. Мога да се съглася да се срещнем и да се появя с придружители от ФБР.

— Можеш да ми имаш доверие, Вики. От онова, което чух, мисля, че и двамата искаме едно и също.

— Изпрати ми документите. Адресът е на кафявия плик. И не ми се обаждай повече.

Тя затвори и видя, че баща й стои в коридора. На лицето му беше изписано въпросително изражение. В ръката си държеше факс от Дейвид Франкфуртър. Подаде й го.

Тя погледна разпечатката от Националния информационен център по престъпността и факса със снимката на Биано. На нея той беше с черна коса и без мустаци. Виктория не искаше да разисква този въпрос с родителите си, затова ги целуна и се прибра в стаята си. Легна и придърпа завивката до брадичката си. Но въпросите не секнаха. Мислеше за Биано Бейтс. Кой беше той? Близък ли бе на Карол? Как беше възможно Карол да е от семейство на цигани, които обикаляха Средния Запад и крадяха? Защо не й беше казала какво става? Излъга ли я? Всичко това премина през главата й и после изведнъж я осени една идея. Вгледа се отблизо в снимката на Биано Бейтс. Опита се да си припомни фотографиите на Франк Лемей от болницата. Зачуди се дали Биано Бейтс не е Франк Лемей. Беше трудно да се каже. Мъжът в болницата бе пребит до неузнаваемост. Но и двамата бяха на една и съща възраст, а цветът на косите — сходен. Тя се върна в леглото и отново се мушна под завивките. Нови въпроси изпълниха съзнанието й. Ако Биано беше Франк, тогава не беше ли твърде голямо съвпадението, че братовчедка му Карол се е намирала на паркинга и е станала свидетелка на побоя? Излъга ли Карол? Направила ли бе приятелката си Виктория на глупачка? Щеше ли Карол да даде лъжливи показания в съда, защото знаеше, че животът на Биано още е в опасност? Беше ли Виктория преценила толкова погрешно ситуацията?

Пълната луна беше ниско над хоризонта и през отворения прозорец струеше студена сребриста светлина.

9. Информационният източник

В неделя вечерта Виктория отиде с колата до Трентън. Беше уведомила областната прокуратура, че си взима отпуск. В понеделник възнамеряваше да спи до късно, но както винаги се събуди в шест. Изкъпа се. Облече джинси и фланелка, грабна морскосиньото си сако и излезе да закуси.