Мошеникът

В десет часа тя седеше сама на една пейка в Бромли Парк и гледаше как птиците кръжат наоколо, опитвайки се да откраднат по някоя троха от сандвич, изхвърлен в кошчето за отпадъци. Не знаеше какво да прави. Беше решила да докаже, че братята Рина са убили Карол, Тони и Боби, но беше специалист по тъжбите, а не по криминалните разследвания. Зачуди се дали да не наеме Рубен Диксън, пенсиониран детектив от отдел „Убийства“, с когото се бе сприятелила. Той беше способен, методичен и не се страхуваше да рови в дълбокото, но беше възрастен и страдаше от артрит. Едва ходеше, когато го видя последния път. Виктория имаше няколко хиляди долара в банковата си сметка. Можеше да ги използва, за да го наеме. Мислеше, че още пази номера на домашния му телефон от времето, когато работиха заедно по един случай, точно преди Диксън да се пенсионира. Тя се накани да стане, когато един малък териер се приближи и седна пред нея. Виктория го погледна и каза:

— Здрасти, сладурче.

Кучето скочи на коленете й и я близна по брадичката. Тя се засмя и го почеса зад ушите. Сетне изведнъж териерът захапа чантата й и хукна из парка.

— Стой! Ела тук! — изкрещя Виктория, скочи и се втурна след него.

Кучето нахлу в дамската тоалетна. Виктория влезе вътре и тръшна вратата. Териерът се появи от кабинките и пусна чантата в краката й.

— Лошо куче — скара му се тя и погледна в чантата си. Портмонето й го нямаше. — Негодник! Малък крадец, какво направи с портмонето ми?

В същия миг от една от кабинките излезе Биано Бейтс. В едната си ръка държеше портмонето, а в другата — документите по делото Рина.

— Не е най-умното на света, но го бива да краде. По-добре е, отколкото да влезеш с взлом в нечия къща. Не носиш много пари в брой, а?

— Знаеш ли какво ще ти кажа?

— Какво?

— Не съм срещала по-голям задник от теб.

— Благодаря за комплимента. Нуждая се от твоята помощ. Мисля, че искаме едно и също.

— Едва ли.

Биано Бейтс изглеждаше съвсем различен от мъжа, с когото бе разговаряла в ресторанта. Онзи човек беше несигурен и объркан, а този владееше положението и беше самоуверен. Явно бе забележително добър актьор. Виктория реши, че не трябва да му вярва дори за миг.

— Знам, че Карол е била твоя приятелка. По телевизията видях колко много държиш на нея…

— Я зарежи подмазването.

— Уж си добър адвокат, пък не изслушваш хората.

— Това е, защото говориш глупости.

— Ще отмъстя на Джо и Томи Рина за убийството на Карол. Но за да го направя, ми е необходима информация. Откраднах документите ти, защото мислех, че писмените показания, които си взела, ще са там. Сгреших. Искам да разбера къде са парите на онези типове и какъв бизнес въртят.

— Надявам се, че се страхуват от мен — гневно каза Виктория.

— Не искам да те обиждам, Вики, но те не се страхуват от теб. Ти имаше възможност, но я пропиля. Сега е мой ред. Ще съсипем онези двама мафиоти. От теб ми трябва само един-два часа информация.

— И как точно смяташ да съсипеш Томи и Джо Рина? — леко заинтригувана попита тя.

— Мисля да принудя Томи да свидетелства против Джо и да даде показания за убийствата в Трентън.

— Ти си луд.

— Нима? — усмихна се той.

— Да. Томи и Джо са братя. Томи боготвори по-малкия си брат. Защитава го още от училище. Никога няма да свидетелства срещу него. Това няма да стане.

— Не мисля, че взаимоотношенията им са били изложени на достатъчно голямо изпитание.

— И ти ли ще ги изложиш на изпитание?

Виктория беше убедена, че Биано Бейтс й губи времето. По-добре беше да опита с възрастния детектив, страдащ от артрит.

— Знаеш ли какво е общото между набелязаната жертва и боса на мафията?

— Какво?

— Алчността. Измамата не може да се осъществи без алчност. Ще подхвърля няколко килограма сурово месо между онези два ротвайлера и ще видя какво ще стане.

— Ти си Франк Лемей, нали? — попита тя, рязко сменяйки темата на разговора. — Тебе пребиха на паркинга пред извънградския клуб край Грийнсбъро.

— Да. За съжаление това бях аз. — Той се вторачи в нея. — Можем да го направим заедно. Заради Карол. — И после каза първото нещо, което я трогна. — Аз я обичах, Виктория. Тя беше единственият ми приятел на този свят.

Очите му бяха тъжни. Виктория видя колко са силни чувствата му към Карол.

— Ще принудя Томи Рина да свидетелства срещу Джо — заяви Биано толкова гневно, че тя се запита дали наистина ще успее да го стори. — От теб искам само малко информация.

— Но защо да ти помагам? Ти бягаш от закона. Ако ме хванат, могат да ми отнемат адвокатските права или да ме хвърлят в затвора.

— Това е цената да си върнеш тези неща — отговори той и вдигна документите.

— Грешиш, приятел. Те вече не ми трябват… Реших да се откажа.

— Добре, тогава ще споделим вината за Карол. Тя искаше да даде показания заради мен, но ти се провали с охраната. И двамата дължим компенсация.

Виктория не каза нищо. Главата й беше пълна с въпроси без отговори.