Мошеникът

— Не се притеснявай. С остатъка от парите ти не можем да купим дори свястна вечеря за Роджър — продължи Биано и потупа буркана. — Това е всичко, което ми остана на този свят. Петдесет и две хиляди долара и малко дребни. Когато ме опандизиха в „Рейфорд“, федералните агенти конфискуваха мангизите ми, но не можаха да се докопат до тези. Това са парите за началния етап на играта, но не са достатъчно. Трябва да ги утроим.

— Нуждаем се от сто и петдесет хиляди долара за тази измама?

Виктория беше изумена от размера на сумата.

— Шашмата ще бъде голяма. Ще заложим капан. Ще заведа Томи в пасището за лосове. Това означава, че ще трябва да купим четири-пет хиляди литра боя и да създадем фалшив международен конгломерат със секретарки, ценни книжа, компютри и оригинални произведения на изкуството. Всичко ще изглежда толкова истинско, че Томи и счетоводителят му няма да се усъмнят нито за миг. Това изисква сериозна сума.

— Откъде ще вземем още десет хиляди? — попита Виктория, потискайки любопитството си да разбере какво е „пасище за лосове“.

— Мисля, че ще бъде много мило Томи и Джо да финансират това начинание. Те са гадни копелета. Убиха Карол. Ядосват ме. Затова смятам, че те трябва да осигурят парите.

— Как ще го направим?

— Ами точно в това ще се състои твоето участие, Вики.

— Предпочитам „Виктория“.

— Естествено. „Виктория“ ти подхожда. „Вики“ не е забулено в загадъчност.

Тя го изгледа студено.

— Добре, умнико, какво трябва да направя?

— Базата на Томи и Джо Рина е в Атлантик Сити. Те печелят много пари от наркотици, лихварство, проституция и така нататък. Проблемът е, че няма как да ги харчат, защото не могат да покажат на федералните власти откъде ги имат. Това означава, че някъде наблизо имат перачница за пари. Искам да намеря мангизите за измамата, като ударя перачницата им, защото после няма да се оплачат на ченгетата от страх, че ще се издадат как действат. Трябва да е някакъв бизнес, който се върти с пари в брой. Казиното е идеална перачница, но комисиите по хазарта не биха дали лиценз на онези двама клоуни заради предполагаемата им криминална дейност. Това означава, че вероятно имат верига от зали за видео игри или паркинги… Някакъв бизнес, от който изкарват по-голяма печалба, отколкото всъщност си докарват, после плащат данъци върху фантомни суми и изнасят парите, за да ги използват. Инак биха ги обвинили в укриване на доходи. Това е, когато правителството докаже, че харчиш повече, отколкото изкарваш.

— Знам наизуст обвиненията за укриване на данъчни задължения, Биано.

Той затвори очи, сетне продължи.

— Тогава знаеш какво ме интересува. Има ли нещо такова в документите ти?

— Да — отговори тя и го погледна.

Беше решила да го накара да я попита. Не харесваше свободното му отпуснато държание. Биано беше твърде самонадеян за вкуса й и щом щеше да прекара известно време с него, Виктория искаше малко да смачка самочувствието му.

— Е, да чуем тогава… или трябва да падна на колене?

— Мислех, че вие, измамниците, сте чаровни — изсмя се подигравателно тя. — Но всъщност сте само груби.

— Ти наистина искаш да те моля.

— Искам да престанеш да се държиш така, сякаш представлението е твое. Няма да те следвам слепешком. Когато ти задам въпрос, очаквам откровен отговор. Аз не съм танцьорка, която си свалил в някой бар, а прокурор, при това с доста добра аналитична мисъл.

— Бивш прокурор. И позволи ми да ти дам един съвет — никога не си прави самореклами. Остави това на друг. Стават много по-хубави.

— Ако онова, което чуя, ми хареса, може да пусна малко информация — продължи тя, без да коментира забележката му.

— Обърни — глухо каза той.

— Какво?

— Нищо няма да излезе. Това е безумие. Трябва да съм пушил нещо. Върни ме в Трентън. Ще намеря онова, което ми е необходимо от друго място.

— Не можеш да ме изхвърлиш ей така.

— Обърни. Това е най-лошата идея, която ми е хрумвала, откакто се опитах да излъжа Джо Рина на карти.

— Ако ме зарежеш, ще те предам на ченгетата. На тях им обяснявай, че ще правиш номер на фамилията Рина.

— Мислех, че държиш на Карол. Правя го заради нея.

— Държа на Карол, но не ти вярвам.

Тя продължи да кара, а Биано се нацупи като дете. Роджър гледаше ту единия, ту другия, досущ зрител на мач по тенис.

Размина се на косъм, но Виктория усети, че е спечелила тази точка.

Остави го да се успокои, преди най-после да му каже онова, което той искаше.

— Томи и Джо Рина са негласни собственици на верига от бижутерски магазини на име „Пръстени и други“. Притежател на веригата е една компания, която се нарича „Ценни метали“, също собственост на фамилията Рина. „Ценни метали“ купува сребро, злато и платина и ги продава на производителите на бижута. Когато открих това, аз се досетих, че може да е перачница, защото компанията търгува със злато и сребро из цял свят, а „Пръстени и други“ има магазин в Женева, Швейцария, която, както знаеш, е крайната точка на линията за парите в брой в една добре организирана перачница. Имат магазини и в градове като Лас Вегас, Рино и Атлантик Сити — все големи хазартни центрове.