Мошеникът

— Ти си чела сведенията за мен… Не се шегувам, като се стигне до такива неща. Ще настроя онези две акули един срещу друг, но ми трябва информация. Не мога да осъществя играта, ако не знам разположението на силите. Необходима ми е ясна картина на тяхното лично и финансово положение, за да ги сразя.

Двамата стояха в тоалетната, която вонеше на урина и на дезинфекционни препарати, и взаимно се преценяваха. Накрая Роджър наруши напрежението, като излая пронизително.

— Какво ще спечеля, ако ти помогна? — попита Виктория.

— Удовлетворение. Ще знаеш, че си помогнала за разобличаването на онези типове. Заради Карол.

Изведнъж тя разбра какво иска. Погледна Биано Бейтс, после кучето и рече:

— Удовлетворението не е достатъчно. Ако ще правиш номер на онези мръсници, искам да участвам в него.

Тези думи го завариха неподготвен.

— Това не е в твоя стил, Виктория. Ти си обсебена от целта си. Това е хубаво за един прокурор, но ужасно за измамника. Понякога в измамата трябва да правиш всичко в обратен ред… Да задържаш, като пускаш; да увеличаваш, като намаляваш и да умножаваш, като делиш. Няма да можеш да го сториш.

— Не се интересувам от оценката ти за мен. Факт е, че аз знам всичко за фамилията Рина, какъв е бизнесът им, къде са скрити приходите им от хазарта, кои са съдружниците им, дори къде живеят любовниците им… цялата смърдяща глава чесън. Ако искаш да научиш тези неща, това е условието ми.

— Не мога — бавно изрече той.

— Тогава няма да получиш нищо. Можеш да хвърлиш онези документи в кошчето, ако желаеш.

Настъпи дълго мълчание в оскъдно осветената тоалетна. После Виктория се обърна и тръгна.

— Добре — каза Биано, — но ако те взема със себе си, ще стоиш настрана. Ти си само информационен източник.

— Начукай си го — ядоса се тя. — Идваш при мен, заливаш с портокалов сок най-хубавия ми костюм, открадваш документите по делото и се правиш на половин дузина хора… Господи, имаш повече самоличности от Сибила! Не, по дяволите! Карол беше и моя приятелка. Ще ме вземеш със себе си, защото съм ти необходима. За останалото ще преговаряме по пътя.

— Това не е съдебна зала, Вики. Тук няма правила. Никакви правни норми, към които да се придържаш, нито решения или контрарешения и съдия за рефер.

— Да или не?

Биано видя пламъка в очите й. Тя стоеше пред него предизвикателна и красива. Не разбра кое от тези две качества го накара да вземе решение. Само знаеше, че в този миг земята под краката им се разтресе.

— Утре сутринта в шест бъди в мотела. Но първият път, когато поискам нещо и ти не ми го дадеш, ще те оставя на пътя.

— Само опитай.

Биано мина покрай нея и излезе от тоалетната.

— Хей — извика тя, — няма ли да ми върнеш портмонето?

Ядосан, Биано й го хвърли и пусна документите по делото Джо Рина в металния контейнер за отпадъци до мивката. Свирна на Роджър, но териерът не отиде при него. Биано се върна в тоалетната и видя, че кучето гледа Виктория така, сякаш е Дева Мария.

— Хайде, Роджър. Утре ще можеш да й се лигавиш.

Териерът тръгна след него без желание.

— Задник! — каза Виктория, сетне излезе от тоалетната, без дори да поглежда папките, които съдържаха най-унизителното за нея юридическо поражение.

Трета част Като пускаш

„Задържай, като пускаш;

увеличавай, като намаляваш;

умножавай, като делиш.“

Били Сол Естес

10. Джон Х. Бейтс

Двамата стояха на утринната слънчева светлина пред мотела, където Биано бе отседнал. От ръждясалите понтиаци и стари пикапи капеше бензин и роса.

— Ще вземем твоята кола — каза той, поглеждайки съвършено чистия нов бял нисан, паркиран зад нея.

— Кой ще плаща за всичко това? — попита тя, когато се качи в колата и седна зад волана.

Биано сложи куфарите и брезентовата чанта на задната седалка, после отвори предната врата на Роджър.

— Атлантик Сити — каза той, без да отговаря на въпроса й.

— Защо? — стоически попита тя.

— Там ще се срещна с Джон — отговори Биано, оставяйки я в още по-голямо недоумение.

Виктория гневно изсумтя и подкара колата. Роджър си намери място до Виктория и се сви до нея, подпрял глава на лапата си. От време на време доволно поглеждаше Биано.

— Искам да знам как ще финансираме тази операция и защо отиваме в Атлантик Сити. Бих желала отговор — насили се да говори спокойно тя.

Колата излезе на междущатско шосе 295 и се отправи на юг.

— Чичо ми Джон Бейтс е там. При него е караваната ми и торбата с лъжите.

Биано протегна ръка към задната седалка, взе брезентовата чанта и я сложи на коленете си. Отвори я и извади голям буркан, пълен с банкноти.

— Ето част от парите. Сигурно мислеше, че ще се опитам да използвам изтеклата ти кредитна карта.

— Никога няма да се добереш до нея.

— Вече го направих. Номерът е 596 4376 976 — издекламира той и се ухили. — Поуката е: Никога не давай чантата си на приятелски настроено куче.

Тя го погледна възмутена.