Московска афера

Иван Харков пристигна на международното летище Кот д’Азюр и беше съпроводен до конферентна зала без прозорци, в която имаше правоъгълна маса и снимки на френски самолети по стените. Мъжът, който го бе извикал — Франсоа Боасон, не се виждаше никъде; всъщност минаха цели трийсет минути, преди да се появи. Строен петдесетгодишен мъж с малки очила и плешива глава, той излъчваше снизходителния авторитет на всички френски бюрократи. Без каквото и да било обяснение или извинение за закъснението си, мосю Боасон остави една дебела папка върху масата и се разположи зад нея. Мълча смущаващо дълго време, събрал замислено върховете на пръстите си, преди да пристъпи към въпроса.

— Преди два дни, когато вашият самолет не получи разрешение да излети от летището, започнахме подробна проверка на документацията ви. За съжаление, по време на този процес открихме някои доста сериозни несъответствия.

— Какви несъответствия?

— Нашето заключение, мосю Харков, е, че използвате самолета си за нелегални чартърни полети. Ако не успеете да докажете, че грешим — а трябва да имате предвид, че във Франция тежестта на доказателството зависи изцяло от вас, — опасявам се, че вашият самолет ще бъде конфискуван незабавно.

— Обвинението ви е абсолютно нелепо — възрази Иван.

Боасон въздъхна и отвори солидната папка. Първото, което извади, беше снимка на частен реактивен боинг.

— Мосю Харков, това вашият самолет ли е? — Той му посочи регистрационния номер върху опашката на самолета. — N7287IK?

— Разбира се, че е моят самолет.

Боасон докосна първата буква от номера: N.

— Вашият самолет е с американска регистрация — отбеляза той. — Кога за последен път е бил в Съединените щати?

— Не мога да кажа със сигурност. Поне преди три години.

— Не намирате ли това за странно, мосю Харков?

— Не, изобщо не го намирам за странно. Както добре ви е известно, мосю Боасон, собствениците на самолети имат американска регистрация, защото тя осигурява по-висока стойност при евентуална препродажба.

— Но според вашите документи, мосю, вие не сте собственик на N7287IK.

— Какво говорите?

— В регистрацията на вашия самолет се посочва, че собственикът на N7287IK е някаква фирма в Делауер със странното име N7287 LLC. Очевидно N7287 LLC е корпоративна фасада, създадена с една-единствена цел: да поддържа илюзията, че вашият самолет е американска собственост. Технически погледнато, вие нямате никакви връзки с тази компания. Президент на N7287 LLC е човек на име Чарлс Хамилтън. Мосю Хамилтън, адвокат в Уилмингтън, Делауер, е законен собственик на самолета, който твърдите, че притежавате. Мосю Хамилтън на практика ви е дал самолета под наем. Прав ли съм, мосю Харков?

— Технически погледнато — сопна му се Иван, — това е така, но подобни споразумения са нещо обичайно в частната авиация.

— Обичайно може би, но не и съвсем почтено. Преди да продължим с този разпит, настоявам да докажете, че вие сте истинският собственик на частния реактивен боинг с регистрация N7287IK. Може би най-лесният начин за това е да се обадите на вашия адвокат и да ми позволите да говоря с него?

— Но сега в Америка е неделя сутрин.

— Значи сигурно си е вкъщи.

Иван изруга на руски и извади мобилния си телефон. Не можа да се свърже с адвоката. След още два неуспешни опита той погледна Боасон безпомощно.

— Понякога и аз имам подобни затруднения в тази част на сградата — каза извинително французинът. После посочи телефона в другия край на масата. — Можете да използвате спокойно нашия. Сигурен съм, че работи безупречно.

* * *

Аркадий Медведев си почиваше в кабинета в апартамента на Воробьовите хълмове, когато се обади Антон Улянов и му докладва за катастрофата. Веднага след това той набра номера на шофьора на Елена, но не получи отговор. След втория неуспешен опит Аркадий потърси Лука Осипов, началника на малкия охранителен отряд на Елена, но отново без резултат. Той остави слушалката и се загледа през прозореца към центъра на Москва. Викат го на летището в Ница… катастрофа на Кутузовски проспект… телохранителите на Елена не си вдигат телефоните… Това не бяха съвпадения. Ставаше нещо, и той не беше в състояние да го предотврати.

* * *

Децата на Харков не си тръгнаха по график от плажа Пампелон. Изнудиха гувернантката да поплуват за последен път. После тя води борба с двете покрити с пясък седемгодишни хлапета, докато ги облече в сухи дрехи за пътуването до вкъщи. А накрая бяха задължителните превземки по пътя до колите. За Соня Черкасова, търпеливата гувернантка на семейство Харкови, задачата не ставаше по-лесна от факта, че я придружаваха четирима въоръжени телохранители. Тя знаеше от опит, че в моменти като този бодигардовете създават повече неприятности и от самите деца.