Московска афера

Броят на страните, в които Харков внезапно попадна в списъка на издирваните за арест или разпит лица, беше голям — дори абсурден. Ситуацията наистина съдържаше голяма доза ирония, признаваха и най-предубедените наблюдатели. Коравосърдечният Иван беше подхранвал години наред смъртоносните граждански войни и конфликти в Третия свят, без почти никаква намеса от страна на Запада. И едва когато бе прекрачил някаква морална граница — когато се бе осмелил да продаде стоката си на силите на глобалния ислямски екстремизъм, — правителствата на цивилизования свят се бяха стреснали и го бяха взели на мушка. Дори Ал Кайда да беше успяла да осъществи планираната атака, отбеляза един авторитетен коментатор, броят на убитите щеше да е нищожен в сравнение с жертвите на оръжията и куршумите на Иван в Африка.

Всички решиха, че олигархът се е скрил някъде във вътрешността на Русия. Как бе успял да стигне дотам от Франция, където го бяха видели за последен път, беше доста спорно. Служителите на френската авиация признаха, че частният самолет на Харков е излетял от международното летище Кот д’Азюр сутринта на двайсет и шести август, въпреки че те били отхвърлили несекващите му молби да получи полетен план. От пресата настояха да узнаят дали френските власти са знаели за дейността на Иван по времето, когато е бил осъществен полетът. И ако да, защо са позволили на него и екипажа да излетят?

Изправени пред нарастващата медийна буря, френските власти най-накрая бяха принудени да признаят, че наистина са знаели за участието на Харков в продажбата на ракетите, но са му позволили да напусне територията на Франция поради „определени аспекти на операцията“. Независимо от въпросните аспекти, френските прокурори настояваха Иван да бъде върнат в страната, както и колегите им в Англия, където му бяха предявени цял куп криминални обвинения, вариращи от пране на пари до участие в подготовката на масово клане. Говорител на Кремъл отхвърли обвиненията като „западни лъжи и пропаганда“ и изтъкна, че руските закони не позволяват господин Харков да бъде екстрадиран и даден под съд. Говорителят каза още, че руските власти били в пълно неведение относно местонахождението на господин Харков и не разполагали с доказателства, че се намира в страната.

Четиридесет и осем часа по-късно, когато на бял свят се появи снимка на Иван на прием в Кремъл, организиран от преизбрания руски президент, от Кремъл отказаха коментар. В Западна Европа не пропуснаха да отбележат факта, че Харков е отишъл на приема с младата и поразително красива манекенка Екатерина Мазурова, вместо с елегантната си съпруга. Седмица по-късно Иван подаде молба за развод в руски съд, обвинявайки Елена Харкова в множество грехове, като се започне от изневяра и се стигне до малтретиране на деца. Елена не се появи, за да оспори обвиненията. Тя сякаш бе изчезнала от лицето на земята.

Нито едно от тези събития не развълнува особено персонала на Вила дей Фиори в Умбрия, защото той си имаше далеч по-неотложни дела. Имаше реколта за прибиране и огради за ремонтиране. Имаше един кон с наранен крак и теч на покрива, който трябваше да бъде отстранен преди поройните зимни дъждове. Имаше и един меланхоличен мъж с превръзка на едното око, който се страхуваше, че повече няма да е в състояние да работи. Той не можеше да прави нищо друго, освен да чака. Да замерва етруските зидове на градината с топката си за тенис. И да се разхожда по прашния чакълен път с ловните кучета по петите.

72. Вила дей Фиори, Умбрия

Ари Шамрон се обади седмица по-късно, за да се самопокани на обяд. Той пристигна с кола на посолството, а до него седеше Геула. Следобедът беше ветровит и студен, затова обядваха вътре, в официалната трапезария с камина, в която пламтяха сухи цепеници. Шамрон се представи като хер Хелер — едно от многото му работни имена — и говореше само на немски в присъствието на Ана и Маргерита. Когато обядът приключи, Киара и Геула помогнаха на прислугата с чиниите. Габриел и Шамрон си облякоха палтата и тръгнаха по чакъления път между пиниите. Ари изчака да се отдалечат на стотина метра от вилата и едва тогава запали първата си турска цигара.

— Не казвай на Геула — рече той. — Тя ме тормози да ги спирам отново.

— Геула не е толкова наивна, колкото си мислиш. Знае, че пушиш зад гърба й.

— Няма нищо против да пуша, стига да полагам поне малко усилие да не го правя пред нея.

— Послушай я поне веднъж. Тези неща ще те убият.

— Аз съм стар като тези хълмове, момчето ми. Остави ме да се наслаждавам, докато все още съм тук.

— Защо не ми каза, че Геула ще дойде с теб?

— Просто ми се е изплъзнало. Не съм свикнал да пътувам с жена си. Оттук отиваме във Виена, за да послушаме музика. След това в Лондон, за да гледаме една пиеса. — От устата на Шамрон това прозвуча така, сякаш е бил осъден на цял месец строг тъмничен затвор с намалени дажби.

— Това правят хората, когато се пенсионират, Ари. Пътуват. Почиват си.