Московска афера

За нещастие, предвижданията на граф Гаспари за настроението на реставратора се оказаха съвсем точни. За разлика от лятото, когато той се държеше преднамерено сдържано, сега настроението му варираше от смразяващо мълчание до тревожни изблици на раздразнение. Франческа, която се опитваше да го оправдае пред другите, намекна как е получил нараняването си, като заяви, че е преживял „злополука“, докато е работил в чужбина. И персоналът бе оставен да гадае какво се е случило в действителност. Някои градяха крайни и абсурдни хипотези, други се придържаха към обичайните предположения. Но всички бяха сигурни в едно: нараняването беше изнервило реставратора до крайност, както откри една сутрин Ана, която се бе приближила до него изотзад, докато той си четеше вестника. Внезапното му движение така я стресна, че тя си обеща тържествено никога да не го доближава отново. После Маргерита се разпя, докато вършеше домакинската си работа, което, изглежда, го раздразни още повече.

Отначало реставраторът не смееше да излиза извън етруските зидове на градината. Той прекарваше следобедите си под сянката на асмите, като пиеше вино „Орвието“ и четеше, докато окото му се преумореше. Понякога, когато беше топло, отиваше до басейна и нагазваше внимателно в плитката му част, като се стараеше да държи превързаното си око над водата. Друг път лягаше по гръб на шезлонга и подхвърляше във въздуха топка за тенис в продължение на часове, сякаш изпитваше зрението и реакциите си. Винаги, когато се връщаше във вилата, той се спираше в гостната и се взираше в празното ателие. Маргерита обърна внимание на факта, че не заставаше на обичайното си място — непосредствено пред триножниците, а на няколко крачки от тях.

— Сякаш се опитва да си се представи как отново работи — сподели тя с Ана. — На бедния човек изобщо не му се вярва, че някога ще държи в ръцете си картина.

Скоро реставраторът се почувства достатъчно силен, за да възобнови разходките си. В началото те бяха краткотрайни. Мъжът носеше широки слънчеви очила, които криеха очите му, и памучна рибарска шапка, нахлупена до веждите. В някои дни жената го придружаваше, но обикновено беше сам и компания му правеха единствено кучетата. Изабела го поздравяваше любезно всеки път, когато минаваше край конюшните, макар че обикновено получаваше в отговор само сдържано кимване. Разходките обаче подобряваха настроението му и веднъж той спря за няколко минути, за да поговорят за конете. Изабела предложи да му даде няколко урока по езда, когато окото му заздравее, но вместо да отговори, той вдигна поглед към небето, за да проследи един реактивен самолет, който се снишаваше за кацане на летище Фиумичино.

— Страхувате ли се? — попита го Изабела.

— Да — призна й той, когато самолетът изчезна зад един кафеникавожълт хълм. Страхуваше се, при това много.

С всеки следващ ден реставраторът стигаше малко по-далеч в разходките си и в средата на октомври вече ходеше до портата и обратно всяка сутрин. Дори събра смелост отново да влиза в гората. По време на един от тези излети, през първия мразовит ден за сезона, във Вила дей Фиори отекна единичен изстрел от малокалибрено оръжие. Няколко минути по-късно реставраторът излезе от гората с дебел пуловер, вързан небрежно около врата му, и заобиколен от кучетата, които лаеха настървено. Той информира Карлос, че е бил нападнат от глиган и че глиганът не е имал късмета да преживее сблъсъка. Когато Карлос се огледа за оръжието, чийто изстрел бе чул, реставраторът се поусмихна. После се обърна и тръгна по пътя към вилата. Карлос намери животното няколко минути по-късно. Между очите му имаше безкръвна дупка. Малка и чиста. Сякаш нарисувана с четка.

* * *

На следващата сутрин Вила дей Фиори, както и цяла Европа, осъмна с шокиращата новина, че в последния момент е била предотвратена катастрофа с непредвидими последици. Историята излезе на бял свят първо в Лондон, където един репортер на Би Би Си съобщи, че Скотланд Ярд провежда „големи антитерористични полицейски акции“ в Източен Лондон и в кварталите до летищата Хийтроу и Гетуик. По-късно същата сутрин британският премиер застана със сериозно изражение пред камерите на Даунинг Стрийт, за да информира нацията, че службите за сигурност са предотвратили терористичен акт, целящ едновременното унищожаване на няколко големи пътнически самолета в британското въздушно пространство. Това не бил първият осуетен опит за подобна терористична атака във Великобритания. Разликата била в оръжията, които терористите възнамерявали да използват: преносими противосамолетни ракети SA-18. Британската полиция била открила дванадесет от усъвършенстваните оръжия по време на сутрешната й акция и продължавала да търси други. Премиерът не посочи откъде терористите са взели ракетите, но съобщи многозначително името на страната, в която са били произведени: Русия. Накрая премиерът завърши със смразяващите думи, че терористичната атака имала „глобални измерения“, и предупреди репортерите, че ги очаква дълъг ден.