Московска афера

Десет минути по-късно френският президент застана пред камерите в Елисейския дворец и съобщи, че същата сутрин са били проведени полицейски акции в предградията на Париж и в Южна Франция. До момента били намерени двадесет ракети: десет в апартамент близо до летище „Шарл дьо Гол“ и още десет в риболовен кораб в старото пристанище на Марсилия. За разлика от британския премиер, който бе премълчал тактично произхода на оръжията, френският президент заяви, че знае със сигурност, че терористите са получили ракетите, директно или косвено, от руски източник. Освен това отбеляза, че френските служби за сигурност и разузнаването са изиграли „важна роля в осуетяването на терористичната атака“.

Скоро подобни сцени се разиграха в Мадрид, Рим, Атина, Цюрих, Копенхаген, а накрая и от другата страна на Атлантическия океан, във Вашингтон. Обграден от най-опитните си телохранители, президентът съобщи на американския народ, че осем ракети SA-18 са били открити на борда на моторна яхта, пътуваща от Бахамските острови за Маями, и още шест — в багажника на кола, която се опитала да влезе в Съединените щати през границата с Канада. Четиримата заподозрени били задържани и в момента ги разпитвали. Досегашните сведения на американските и европейските служби сочели, че терористичните атаки очевидно е трябвало да бъдат осъществени по време на коледните празници. Главните цели на терористите, които се надявали да ликвидират максимален брой „кръстоносци и евреи“, били американските и израелските самолети. Президентът увери американския народ, че планът е бил осуетен и че вече е безопасно да се пътува със самолет. Зрителите, които използваха услугите на американските авиокомпании, изглежда, не бяха на същото мнение. През следващите няколко часа бяха отложени или отменени стотици полети заради безпрецедентна вълна от анулирани резервации на билети. Анализатори предсказаха, че новините ще причинят сериозни финансови щети на целия въздушнотранспортен бранш.

До падането на нощта вниманието на всички беше насочено към Москва, но Кремъл мълчеше както през съветско време. Малко след 23,00 часа говорител на руския президент най-сетне даде кратко изявление, като отхвърли категорично каквато и да било връзка между подготвяния терористичен акт и законните продажби на руско оръжие на клиенти от Близкия изток. Ако ракетите действително са били осигурени от руски източник, заяви говорителят, значи това със сигурност е бил криминален акт, който щял да бъде разследван както подобава от руските власти. След няколко часа обаче истинността на руското изявление беше поставена под съмнение от една драматична статия, публикувана в лондонски вестник. Авторът й беше стар познайник на обитателите на Кремъл — Олга Сухова, бивш главен редактор на „Московская газета“.

* * *

Това беше един от най-любопитните аспекти в цялата история. Държана под истински домашен арест в московския й апартамент през по-голяма част от лятото, според слуховете Олга Сухова бе успяла да се измъкне от Русия с помощта на полковник от ФСБ на име Григорий Булганов. След като пресекли украинската граница с кола, двамата били настанени в безопасно жилище в Англия, където работили в тясно сътрудничество със служители на американските и британските разузнавателни служби, натоварени с издирването на ракетите SA-18. В замяна на съдействието й Олга получила „изключителните права“ върху определени подробности от случая — подробности, които тя бе публикувала по ефектен начин в лондонския вестник „Телеграф“.

Според сензационния й материал ракетите, иззети от европейските и американските власти, първоначално били продадени на източноафриканска република от руския бизнесмен и трафикант на оръжие Иван Харков. Харков осъществил продажбата с пълното съзнание, че оръжията ще бъдат препродадени на клон на Ал Кайда на Сомалийския полуостров. Освен това статията свързваше Харков и вече покойния му шеф на охраната Аркадий Медведев с убийствата на журналистите от „Газета“ Александър Лубин и Борис Островски.

През следващите няколко дни Олга Сухова беше във фокуса на вниманието на всички европейски и американски телевизии. Същото се отнасяше и за мъжа, с чиято помощ беше успяла да избяга — полковник Григорий Булганов от ФСБ. Той разказа за ширещата се корупция в старата му служба и предупреди, че новите господари на Кремъл са бивши главорези от КГБ, които планират да се конфронтират със Запада на всяка крачка.

В края на седмицата двамата с Олга подписаха изгодни договори за книга. А мъжът, който беше в центъра на бурята, не можеше да бъде открит никъде. Иван Борисович Харков, строителен предприемач, венчър капиталист70 и международен трафикант на оръжие, беше изчезнал безследно.

* * *

Авоарите му бяха иззети, банковите сметки — замразени. Внушителните му палати дълго време бяха обсадени денонощно от репортери и телевизионни оператори. Накрая, когато стана ясно, че Иван няма да се върне, репортерите се разотидоха в търсене на нова плячка.