Московска афера

Хранеха се на терасата под чадър, от който лицата им придобиха кафявия оттенък на старите снимки. Габриел мълчеше през повечето време, за сметка на Греъм Сиймор, който говори надълго и нашироко за бащата на Бутби и неговата работа през Втората световна война. Алон остана с впечатлението, че Бутби-младши не се радва много на разказите за баща си — явно бе прекарал живота си в сянката на военните подвизи на Базил Бутби и копнееше да го оценяват според собствените му заслуги. Габриел можеше само да си представя какво е да си син на велик човек. Баща му бе убит през Шестдневната война и спомените му за него бяха доста откъслечни: интелигентни кафяви очи, приятен глас, който никога не се гневеше, силни ръце, които никога не го бяха удряли. Последния път, когато видя баща си, бе в навечерието на войната — фигура, облечена в маслиненозелена униформа, която бърза да се присъедини към армейската си част. Габриел често се питаше дали този спомен не беше източник на привързаността на Шамрон към него, споменът за баща, откликващ на призива да защити своята страна и своя народ. Баща, когото никога повече няма да видиш.

Докато се хранеха, Алон придоби и друго впечатление за сър Джон — той притежаваше естественото търпение на добър шпионин. Едва когато госпожа Девлин сервира кафето, той най-сетне попита защо Греъм и неговият приятел от Израел са изминали целия път до Хейвърмор, за да го видят. Ала когато Сиймор започна да обяснява със заобикалки, търпението на Бутби се изчерпи.

— Хайде, Греъм. Всички тук сме мъже с опит, а и на практика аз съм член на „семейството“. Ако искаш да подпиша копие на Закона за защита на секретната информация, сам ще намеря писалка. Но, моля те, спести ми тези глупости. — Той погледна към Габриел. — Вие, израелците, сте известни с прямотата си. Бъдете откровен, за бога.

— Получихме сведения, че руският оръжеен трафикант Иван Харков се кани да продаде много опасни оръжия на терористите от Ал Кайда. Това достатъчно прямо ли е за вас, сър Джон?

— Напълно. — Той почеса прошарената си глава и се престори, че размишлява. — Харков? Защо ми е познато това име?

— Защото съпругата му иска да купи „Две деца на плажа“ от Мери Касат.

— А, да. Сега си спомням. Името на съпругата е Елена, нали? Представлява я Алистър Лийч от „Кристис“. — Сър Джон направи гримаса. — Подходящо име за търговец на картини, не мислите ли? Лийч. Особено когато видите размера на комисионите му. Боже, та те са направо престъпни.

— Казали сте на Алистър, че няма да продадете картината на Елена, защото е рускиня, така ли е?

— Разбира се!

— Имате ли нещо против да ни кажете защо?

— Защото са чудовища! Вижте какво направиха с онзи клет човечец в „Свети Петър“ преди няколко седмици. Вижте как тормозят и изнудват съседите си. Ако руснаците искат нова Студена война, тогава, казвам, да им я дадем. — Той се облегна назад на стола си. — Чуйте ме, господа, може и да не съм толкова хитър или прикрит като стария ми баща, но какво точно искате от мен?

— Трябва да си уредя среща с Елена Харкова. — Габриел замълча за момент и огледа околността. — И бих искал да го направя тук, в Хейвърмор.

— Защо искате да се срещнете с нея?

Греъм Сиймор благоразумно се прокашля.

— За съжаление, нямаме правото да обсъждаме това с теб, Джон.

— Тогава се опасявам, че не мога да ти помогна, Греъм.

Сиймор погледна към Алон и кимна утвърдително.

— Имаме сериозни основания да смятаме, че госпожа Харкова е наясно с плановете на съпруга си и не ги одобрява — каза Габриел. — Също така вярваме, че може да се съгласи на тайна среща.

— Вербуване? Това ли предлагате? Искате да помолите Елена Харкова да предаде съпруга си тук, в моя дом?

— Всъщност мястото е идеално.

— Трябва да призная, че съм доста заинтригуван от идеята. Кой ще осъществи реалния контакт?

— Вашата американска племенница.

— Но аз нямам американска племенница.

— Вече имате.

— А какво ще правя аз?

— Предполагам, че бихме могли да ви намерим заместник — отвърна Сиймор. — Някой от нашите по-възрастни агенти или може би някой от пенсионираните. Ей богу, имаме много отлични агенти, които с радост ще се възползват от възможността да се измъкнат от пенсионерското си ежедневие и да вземат участие в подобна операция. — Греъм се умълча. — Мисля, че има и друга алтернатива, сър Джон. Вие самият да изиграете ролята. Баща ви е един от най-великите измамници в историята. Помогнал е да заблудим германците, че ще направим десант в Кале, а не в Нормандия. Талантът е в гените ви.

— А какво ще стане, ако Иван Харков разкрие това? Ще свърша като онзи клетник Литвиненко, който агонизира в Университетската болница с окапваща коса.

— Ще се погрижим Иван да не припари никога до теб. А фактът, че не си се женил и нямаш деца, улеснява нашата работа.

— А какво ще правим със Стария Джордж и госпожа Девлин?

— Ще трябва да ги заблудим, разбира се. Може да се наложи да ги освободиш.

— Не мога да направя това. Стария Джордж е работил за баща ми, а госпожа Девлин е с мен от почти трийсет години. Ще трябва просто да действаме заобиколно.