Московска афера

Макар че рисуването поглъщаше вниманието на Алон, Иван и Елена Харкови не напускаха мислите му. АНС удвои усилията си да следи електронната комуникация на Иван, а Ейдриън Картър се погрижи един агент от лондонската централа да пътува до Хейвърмор и да му носи новините. Като възпитаник на КГБ, Харков винаги бе внимавал с телефонните си разговори, така бе и сега. В последно време прекарваше изцяло изолиран в обграденото си с висок зид имение в Жуковка — тайното селище с ограничен достъп на олигарсите западно от Москва. Само веднъж бе напускал страната за еднодневно пътуване до Париж, за да прекара няколко часа с метресата си Екатерина. Обади се три пъти на Елена от леглото на Екатерина, за да й каже, че бизнес срещите му минават блестящо. Едното от обажданията я бе заварило на вечеря с нейни приятелки в луксозния ресторант „Пушкин“ и моментът бе заснет с миниатюрна камера от наблюдаващия агент. Габриел бе поразен от меланхоличното изражение на лицето й, контрастиращо с оживлението на приятелките й. Той забоде снимката на стената в импровизираното си ателие и я нарече „Три дами в московски ресторант“.

Един очебиен оперативен факт все още убягваше на Алон: точната дата, на която Иван и Елена планираха да напуснат Москва и да се върнат в Найтсбридж. Докато работеше сам пред платното, внезапно го обзе страх, че организира изискано парти, на което никой няма да присъства. Идеята беше нелогична: Иван Харков търпеше родината си за кратко и беше само въпрос на време, преди да го обземе нетърпението да я напусне отново. Най-сетне един екип на МИ5, който наблюдаваше имението на Харков в Рътланд Гейт, забеляза доставката на голяма пратка с водка, шампанско и френско вино — солидно доказателство, заявиха те, за предстоящото пристигане на Иван. На следващия ден от АНС подслушаха телефонен разговор на Харков с Аркадий Медведев — шеф на личната му охранителна и разузнавателна служба. По време на дългото обсъждане на дейността на някакъв руски конкурент Алон най-сетне откри зрънцето информация, което чакаше така нетърпеливо: Иван идваше в Лондон след седмица за поредица от бизнес срещи, както сам се изрази. След като напуснеше Лондон, щеше да пътува до Южна Франция, за да отседне във Вила Солей — разкошния му летен дворец на брега на Средиземно море, близо до Сен Тропе.

Тази вечер Габриел си изяде вечерята, стоейки пред платното. Малко след девет часа чу шум от автомобилни гуми по алеята и бръмчене на двигател, което му бе непознато. Той отиде до прозореца и погледна надолу точно когато се появи висока жена със светлоруса коса, само с пътна чанта на рамо. Тя се качи по стълбите до ателието и застана до него.

— Би ли ми казал защо фалшифицираш картина на Касат?

— Защото собственикът не желае да ми продаде оригинала.

— Какво ще стане, когато я завършиш?

— Ще я продадеш на Елена Харкова.

— Ама че глупав въпрос зададох. — Сара Банкрофт се наведе напред и се вгледа в платното. — Внимавай за рисунъка, Габриел. Мазките ти са доста плътни.

— Рисунъкът ми, както винаги, е безупречен.

— Колко безсмислено от моя страна да предполагам нещо друго. — Тя прикри една прозявка. — Направо съм капнала от умора.

— Можеш да спиш тук тази вечер, но утре ще се преместиш в голямата къща. Вуйчо ти Джон те очаква.

— Що за човек е той?

— Не искам да развалям изненадата.

— Ако се нуждаеш от още някой съвет, не се колебай да ме събудиш.

— Мисля, че ще се справя и сам.

— Сигурен ли си?

— Да.

Сара го целуна по бузата и тихо се измъкна през вратата. Габриел пусна малкия касетофон и остана неподвижен, докато първите акорди на операта „Бохеми“ изпълниха стаята. После топна четката си в боята на палитрата и рисува сам до полунощ.

* * *

Сър Джон Бутби бе представен на американската си племенница — привлекателна млада жена на име Сара Кроуфорд — по време на закуската на следващата сутрин. Алон описа накратко липсващите периоди от тяхната „дълга и сърдечна връзка“. Въпреки че покойната майка на Сара била достатъчно глупава да се омъжи за банкер от Уолстрийт, държала дъщеря й да поддържа постоянна връзка с Англия, ето защо Сара прекарвала летата в Хейвърмор и макар вече трийсетгодишна, продължавала да посещава веднъж годишно имението. Като малка, тя спяла в детската стая и се привързала силно към „Две деца на плажа“. Затова щяло да е съвсем естествено по-скоро Сара да покаже картината на Елена Харкова, а не вуйчо й, който никога не я бил харесвал. Творбата на Касат щеше да бъде разгледана „на място“, което означаваше, че Сара щеше да бъде помолена да придружи Елена до горния етаж, за да види картината, което щеше да им даде достатъчно време за спокоен, но недвусмислен разговор. Вуйчо Джон щеше да улесни раздялата на Елена с бодигардовете й. Габриел смяташе, че ще имат на разположение десет минути. Повече от това, предполагаше той, щеше да изнерви охраната й. А последното нещо, от което се нуждаеха, бяха изнервени руски бодигардове.