Московска афера

— Значи ще го направиш?

Бутби кимна утвърдително.

— Ако вие, господа, наистина вярвате, че съм годен за тази работа, за мен ще е чест да се присъединя към вас.

— Чудесно! — възкликна Сиймор. — Остава само дреболията с картината. Ако Елена Харкова иска да я купи, нямаме друг избор, освен да й я продадем.

Бутби стовари юмрука си върху масата с такава сила, че порцелановите и кристалните чаши иззвънтяха.

— При никакви обстоятелства няма да продам тази картина на съпругата на руски трафикант на оръжие.

Габриел избърса устните си със салфетката.

— Има и друго възможно решение — нещо, което би зарадвало баща ви.

— Какво е то?

— Измама, разбира се.

* * *

Те се изкачиха по голямото централно стълбище с пожълтелите портрети на предците на Бутби. Когато влязоха, детската стая тънеше в полумрак. Джон дръпна тежките завеси и златистата светлина на Котсуолдс заструи през високите прозорци. Тя огря две еднакви детски креватчета, две еднакви гардеробчета, две еднакви ръчно изрисувани шкафчета за играчки и „Две деца на плажа“ от Мери Касат.

— Баща ми я купил в Париж в периода между двете войни. Доколкото си спомням, не е платил много за нея. Тогава мадам Касат била излязла от мода. Майка ми и сестрите ми я обожаваха, но честно казано, аз никога не съм я харесвал особено.

Габриел отиде до картината и застана мълчаливо пред нея с леко наклонена настрани глава, подпрял с дясната ръка брадичката си. После наплюнчи леко три пръста и избърса наслоената мръсотия от закръгленото коляно на едното дете. Бутби се намръщи.

— Алон, надявам се, че знаете какво правите.

Габриел отстъпи две крачки назад и прецени размерите на картината.

— Изглежда 96 на 73 сантиметра.

— Всъщност, ако не ме лъже паметта, размерите й са 96,7 на 73,6 сантиметра. Явно имате много точно око.

Алон с нищо не показа, че е чул комплимента.

— Ще ми трябва място, където да работя няколко дни. Нещо уединено. Някъде, където няма да ме безпокоят.

— В северния край на имението се намира старата къщичка на лесничея. Преди няколко години направих ремонт. Обикновено по това време на годината я давам под наем, но през следващите няколко седмици е свободна. Целият втори етаж е преобразуван в ателие. Мисля, че ще ви допадне.

— Моля ви, кажете на госпожа Девлин, че сам ще си чистя. А на Стария Джордж кажете да не слухти наоколо. — Габриел поднови огледа на картината с леко наклонена на една страна глава, подпрял брадичката си с дясната ръка. — Не обичам да ме гледат, когато работя.

32. Глостършър, Англия

На следващата сутрин Габриел даде на МИ5 оперативен списък за покупки, какъвто никога досега не бяха виждали. Уитком, който, изглежда, бе в плен на нещо като професионално увлечение към легендарния агент от Израел, доброволно пожела да го изпълни. Първата му спирка бе магазинът „Л. Корнелисън и Синове“ на Ръсел Стрийт, където направи голяма поръчка за четки, бои, разтворител, грунд и лак. Отби се в Камдън Таун за два триножника, след това отиде до Ърлс Корт за халогенни лампи. Последните му две спирки бяха само няколко къщи по-нататък, на Бъри Стрийт: в ателието „Арнолд Уигинс и Синове“, където поръча красива резбована рамка във френски стил, и в галерията „Димбълби Файн Артс“, където закупи творба на напълно неизвестен френски пейзажист. Размерите на картината, рисувана извън Париж, бяха 96 на 73 сантиметра.

Следобед картината и материалите пристигнаха в Хейвърмор и Габриел се залови за работа в ателието на втория етаж на къщата на лесничея. Въпреки че модерните технологии му даваха значително предимство пред великите имитатори от миналото, той се придържаше изцяло към изпитаните методи на старите майстори. След като разгледа щателно повърхността на картината на Касат, Алон направи повече от сто детайлни снимки и ги налепи по стените на ателието. После покри картината с прозрачна хартия и внимателно прекопира изображението. Когато скицата бе готова, той я махна от картината и направи по очертанията няколко хиляди малки дупчици. След това прехвърли рисунката на второ платно, което бе покрито с грунд и разчертано на квадратчета, и внимателно поръси повърхността с въгленов прах. Малко по-късно, когато махна хартията, върху второто платно се появи призрачно изображение на „Две деца на плажа“.

Един по-неумел имитатор щеше да направи две или три рисунки на картината, преди да се заеме с финалния вариант, но Габриел нямаше нужда от опити, нито разполагаше с време. Той разположи триножниците един до друг — оригиналът на Касат бе вляво — и веднага приготви първата палитра. През първите няколко дни работеше бавно, но след като свикна със стила на Касат, можеше да налага боите върху платното с все по-нарастваща увереност и бързина. Понякога имаше усещането, че тя стои до рамото му и внимателно ръководи ръката му. Обикновено му се явяваше сама, с дълга до земята рокля и боне на главата, но понякога довеждаше и своите наставници — Дега, Реноар и Писаро, за да му покажат своите най-добри цветове и техники.