Московска афера

Те се движеха в един и същи свят, но в паралелни нива. Когато Елена и децата избираха да се уединят във Вила Солей, Сара и любовникът й прекарваха деня край басейна на „Месардиер“ — или „Мес“36, както го наричаха помежду си. А когато Елена и децата решаваха да прекарат деня в каране на сърф на плажа Таити, Сара и любовникът й правеха слънчеви бани на плажа Пампелон. Ако на Елена й хрумнеше да пазарува късно следобед по улица „Гамбета“, Сара и любовникът й зяпаха витрините по „Жорж Клемансо“ или сядаха в някой от баровете на площад „Карно“. Докато Елена и Иван вечеряха във „Вила Романа“ или някое друго руско свърталище, Сара и любовникът й хапваха набързо в „Мес“ — в непосредствена близост до стаята им, в случай че ги обземе неудържимо желание да се хвърлят в прегръдките си.

Нещата продължиха да следват тази привидно хаотична схема до утрото на четвъртия ден, когато Елена реши, че е крайно време да обядва в „Гран Жозеф“, любимия й ресторант в Сен Тропе. Тя направи предварителна резервация — нещо задължително за август, дори за съпруга на олигарх — и обаждането й бе прихванато от шпионски сателит на АНС, който се намираше високо над дома й. Заради малък пътен инцидент на шосе Д-61 тя и децата пристигнаха в ресторанта със седемнайсет минути закъснение, съпровождани, както обикновено, от четирима телохранители. Жан-Люк, метрдотел на заведението, посрещна възторжено госпожа Харкова, като я целуна по двете бузи, после поведе нея и придружителите й към масата им край кремавобелия диван до стената. Елена седна на стола си дискретно с гръб към салона, а бодигардовете й се настаниха в четирите края на масата. Те не обърнаха почти никакво внимание на пощенската картичка, която пристигна с бутилката розе, но тя усети как по тялото й се разлива вълна от страх. Харкова прикри безпокойството си и като си придаде израз на лека досада, взе картичката и прочете ръкописния текст на гърба й:

„Елена,

Надявам се, че се наслаждавате на Касат. Можели да се присъединим към вас?

Сара“

37. Сен Тропе, Франция

С чаша вино в ръка и Михаил до нея, Сара погледна спокойно през препълнения салон към стройния гръб на Елена. Тя продължаваше да стиска пощенската картичка. Взираше се надолу към нея с изражение на умерено любопитство, същото правеше и Олег, началникът на охраната й. Харкова остави картичката на покривката и се обърна бавно, за да огледа помещението. Погледът й се плъзна два пъти по лицето на Сара без никакви признаци, че я е разпознала. „Елена Харкова е дете на Ленинград — помисли си Сара. — Дете на Партията“. Тя знаеше как да огледа стаята за шпиони, преди да организира среща. Знаеше как да играе играта по Московските правила.

При третия оглед очите й най-накрая се спряха върху лицето на Сара. Тя вдигна картичката драматично и отвори уста в израз на изненада. Усмивката й беше пресилена и изкуствена, но телохранителите й не го забелязаха. Веднага след това, преди да имат възможност да реагират, Елена стана и тръгна лениво през салона. Ханшът й елегантно се полюшваше, докато маневрираше между разположените нагъсто маси, а бялата пола се развяваше около загорелите й крака. Сара се изправи да я посрещне; Елена я целуна тържествено по двете бузи и притисна уста към ухото й. Дясното ухо, забеляза Сара. Онова, което телохранителите й не можеха да видят.

— Това сте вие, не мога да повярвам! Каква прекрасна изненада! — възкликна Харкова. После добави с тих глас, който накара сърцето на Сара да се свие: — Ще бъдете предпазливи, нали? Съпругът ми е много опасен човек.

Тя отпусна напрегнатата си прегръдка и погледна към Михаил, който се бе изправил и стоеше мълчаливо до стола си. Прецени го внимателно, сякаш бе картина, изложена на статив, после му протегна обсипаната си с бижута ръка, докато Сара ги представяше един на друг:

— Това е мой много добър приятел — Майкъл Данилов. Двамата работим в един и същи офис във Вашингтон. Ако някой от колегите ни научи, че сме тук заедно, ще избухне ужасен скандал.

— Значи споделяме още една тайна? Също като скривалището на ключа за детската стая? — Тя се ръкува продължително с Михаил. — Приятно ми е да се запознаем, Майкъл.

— Удоволствието е мое, госпожо Харкова. От известно време се възхищавам на успехите на съпруга ви. Когато Сара ми каза, че сте се запознали, бях обзет от завист.

Щом чу акцента на Михаил, на лицето на Елена се изписа изненада. Тя беше престорена, реши Сара, също като усмивката преди малко.

— Вие сте руснак? — Това не беше въпрос, а констатация.

— Всъщност в момента съм американски гражданин, но да, роден съм в Москва. Семейството ми се премести в Щатите малко след падането на комунизма.

— Колко вълнуващо. — Елена погледна към Сара. — Не ми казахте, че имате приятел руснак.

— Това е лична информация, каквато човек не споделя по време на бизнес сделка. Освен това Майкъл е тайният ми приятел руснак.

— Обожавам конспирациите — рече Елена. — Моля ви, присъединете се към мен за обяд.