Московска афера

На следващия ден настъпи страхотна жега. Дойде с горещ южен вятър — жесток, сух, понесъл облаци песъчинки. Пешеходците, които дръзнаха да се покажат в centre ville, се придържаха към измамната прохлада на сенките, а летовниците по крайбрежието — от залива Пампелон до нос Картая, се криеха под плажните си чадъри или не излизаха от врялата вода в плитчините. Няколко души, явно смахнати, се бяха проснали изтощено върху палещия пясък; в късните часове на утрото те вече приличаха на жертви след пустинна битка. По обяд местното радио съобщи официално, че това е най-горещият ден, измерван някога в Сен Тропе. Всички единодушно решиха, че за това са виновни американците.

Във Вила Солей, имението на Иван Харков в залива Кавалер, горещината сякаш не бе толкова силна. Зад високите три метра и половина стени имаше кръгообразна алея, великолепни фонтани във формата на лудуващи нимфи и поддържани цветни градини, сякаш излезли от рекламната брошура на хотел. Самата вила се издигаше внушително на фона на скалистото крайбрежие, налагайки собствената си красота над забележителния пейзаж. Това беше по-скоро палат, отколкото дом — безкрайна редица от лоджии40, облицовани с мрамор коридори, украсени със статуи зали и огромни като пещери всекидневни, чиито бели завеси се издуваха и плющяха като грот41 под постоянния бриз. От всяко крило на къщата се откриваше уникална гледка към морето. И всяка гледка, каза си Сара, беше по-смайваща от предишната.

Накрая видяха Елена, която ги очакваше в края на дълга и хладна колонада с мраморен шахматен под. Тя бе облечена в рокля без презрамки с дълга до пода пола, която потрепваше при всеки порив на вятъра. Иван стоеше до нея със запотена чаша вино в ръка. Беше отново в черно и бяло, сякаш искаше да илюстрира факта, че е човек на контрастите. Този път обаче местата на цветовете в облеклото му бяха разменени — беше с черна риза и бял панталон. Докато се поздравяваха непринудено като стари приятели, които възобновяват връзката си, огромният часовник на китката му отрази лъчите на слънцето и заслепи очите на Сара. Преди да я посрещне с влажна целувка и силна миризма на афтършейв, той остави небрежно чашата си върху постамента на една статуя, изобразяваща древногръцка богиня. Сара си каза злъчно, че това е най-скъпият поднос за вино в света.

Веднага стана ясно, че поканата на Елена за тих обяд и плуване в басейна е била превърната от Иван в нещо далеч по-ексцентрично. На терасата под колонадата беше приготвена маса за двайсет и четири души. Няколко хубави млади момичета вече лудуваха в басейн с размерите на малък залив, наблюдавани от дузина руснаци на средна възраст, разположени върху шезлонги и дивани. Иван представи гостите си така, сякаш бяха негова собственост. Имаше мъж, който се занимаваше с никел, друг, който търгуваше с дървен материал, и трети, който притежаваше фирма за лична и корпоративна сигурност в Женева. Момичетата в басейна бяха представени общо, сякаш нямаха имена, а само функция. Сред тях беше и супермоделът Екатерина, любовницата на Иван — мършава и нацупена деветнадесетгодишна девойка с перфектен карамелен тен. Тя изгледа втренчено Сара, сякаш й бе потенциална съперница, после скочи в басейна като делфин и изчезна под повърхността на водата.

Сара и Михаил се настаниха между съпругата на никеловия магнат, която изглеждаше крайно отегчена, и търговеца на дървен материал, който беше общителен, но скучен. Иван и Елена се върнаха в колонадата, за да посрещнат нови групи шумни гости. Те се спускаха по стълбите на вълни — като революционери, щурмуващи Зимния дворец, и с всяка нова група партито ставаше все по-шумно и оживено. Появиха се заскрежени бутилки водка, от невидимите тонколони загърмя танцувална музика. На терасата беше подредена втора маса за обяд, после трета. Просторният басейн скоро заприлича на фонтаните на Иван, защото дебелите милионери и мускулестите им телохранители започнаха да опипват и да си подхвърлят сексапилните нимфи. Елена се местеше от група на група, целуваше бузи и доливаше чаши, но Харков остана да наблюдава сдържано отстрани, сякаш веселбата беше организирана за негово собствено развлечение.

Когато домакинът покани всички на обяд, беше почти три часът. Сара пресметна, че гостите са поне седемдесет на брой, но от кухните на Иван като по чудо се появи достатъчно храна, за да нахрани два пъти по-многолюдно парти. Тя се настани до Михаил в края на масата, където седеше и Харков, така че двамата не само му бяха подръка, но и усещаха миризмата на одеколона му. Падна голямо лапане; домакинът погълна огромни количества храна, но без удоволствие — поднасяше я към устата си разсеяно и очевидно мислеше за нещо друго. В края на обяда настроението му се подобри, защото се появиха Анна и Николай, придружени от руската им гувернантка Соня. Децата седнаха в скута му, а той ги обгърна с масивните си ръце.