Московска афера

— Животът ви ще се промени коренно, Елена. Ще изгубите къщите. Ще изгубите парите. Ще изгубите картините на Касат. Няма да има повече зими в Куршевел. Няма да има повече лета в Сен Тропе. Няма да има шопинг екскурзии в Найтсбридж. Никога няма да можете да се върнете в Русия. И ще прекарате остатъка от живота си в криене от Иван. Помислете си добре, Елена. Наистина ли искате да се откажете от всичко, за да ни помогнете?

— И от какво по-точно се отказвам? Омъжена съм за човек, който е продал ракети на Ал Кайда и е убил двама журналисти, за да запази това в тайна. Човек, който се отнася с такова презрение към мен, че води любовницата си в дома ми, без дори да се замисли. Животът ми е една лъжа. Всичко, което имам, са децата. Ще взема онези дискове и ще емигрирам на Запад. Всичко, което се иска от вас, е да вземете децата ми от Иван. Само ми обещайте, че те няма да пострадат.

Тя се пресегна и го хвана за китката. Кожата му пламтеше, сякаш изгаряше от треска.

— Човек, който може да фалшифицира картина на Мери Касат и да организира среща като тази, със сигурност ще измисли начин да измъкне децата ми от моя съпруг.

— Но вие се досетихте, че картината е фалшификат.

— Защото съм добра.

— Ще трябва да бъдете повече от добра, за да заблудите Иван. Ще трябва да бъдете перфектна. В противен случай може да умрете.

— Аз съм ленинградско момиче. Израснала съм в партийно семейство. Знам как да ги надхитря в собствената им игра. Познавам правилата. — Тя стисна китката му и го погледна в очите. — Но ще се наложи да измислите начин да ме върнете в Москва, без да събудите подозрението на съпруга ми.

— А след това да ви измъкнем оттам. Заедно с децата ви.

— Точно така.

Той наля още вино в чашата й и седна до нея.

— Чувам, че майка ви не е добре.

— Откъде знаете?

— Подслушваме телефонните ви разговори. Всички телефонни разговори.

— Миналата седмица й беше паднало много кръвното налягане. Молеше ме да отида да я видя.

— Може би трябва да го направите. Мисля, че жена във вашето положение може действително да поиска да прекара известно време с майка си. Като се има предвид какво ви е причинил съпругът ви.

— Да, може би.

— Имате ли доверие на майка си?

— Тя ненавижда Иван. Нищо не би я направило по-щастлива от това да го напусна.

— В момента в Москва ли е?

Елена кимна утвърдително.

— Заведохме я там, след като почина баща ми. Иван й купи прекрасен апартамент в една нова сграда на Кутузовски проспект — нещо, което дълбоко я възмути.

Габриел хвана замислено брадичката си и наклони глава встрани.

— Ще имам нужда от едно писмо. Трябва да е написано от вашата ръка. Освен това трябва да съдържа достатъчно лична информация за вас и вашето семейство, за да е сигурна майка ви, че сте го написали вие.

— А после?

— Михаил ще ви върне у дома при съпруга ви. А вие ще се постараете да забравите, че този разговор се е състоял.

* * *

В този момент в сумрака на оперативния център на булевард „Цар Саул“ в Тел Авив Ари Шамрон свали чифт слушалки от главата си и изгледа унищожително Узи Навот.

— Кажи ми нещо, Узи. Кога съм давал разрешение за политическо убежище?

— Не съм сигурен, че си давал такова, шефе.

— Изпрати на момчето съобщение. Кажи му да бъде в Париж до утре вечерта. Кажи му, че искам да поговорим.

46. Планински масив Мор, Франция

— Какво мислите за него?

Въпросът беше зададен на руски. Елена се обърна и видя Михаил, който стоеше пред отворените френски врати с ръце в джобовете и вдигнати на челото слънчеви очила.

— Забележителен човек — отговори тя. — Къде изчезна?

Михаил се престори, че не е чул въпроса й.

— Можете да му имате доверие, Елена. Можете да му поверите живота си. И живота на децата си. — Той протегна ръка. — Трябва да ви покажа някои неща, преди да си тръгнем.

Тя го последва във вътрешността на вилата. И откри, че в нейно отсъствие върху грубата дървена маса е било поднесено истинско пиршество за влюбени. Когато Михаил проговори отново, гласът му звучеше интимно:

— Обядвали сме, Елена. Когато сме пристигнали, обядът ни е очаквал на тази маса. Запомнете го, Елена. Запомнете добре как изглежда.

— Кога сме обядвали? Преди или след?

— Преди — каза той с лека усмивка на възхищение. — Отначало сте били нервна. Не сте били сигурна, че искате да стигнете докрай. После и двамата сме се отпуснали. Яли сме хубава храна. Пили сме хубаво вино. Розето е помогнало за останалото. — Вдигна бутилката от кофичката с лед. — От Бандол е. Много изстудено. Такова, каквото го обичате. — Той напълни една чаша и й я подаде. — Пийнете още малко, Елена. Дъхът ви трябва да мирише на вино, когато се приберете.

Тя прие чашата и я повдигна към устните си.

— Има още нещо, което трябва да видите — каза й Михаил. — Елате с мен, ако обичате.