Московска афера

— Все пак благодаря, Жан-Люк.

— Заведението черпи, Елена.

Тя стана и преметна чантата си през рамо, после му прати въздушна целувка и тръгна предизвикателно към вратата — като борец за свобода, вървящ към гилотината. Когато излезе под слънчевата светлина, задната врата на първата кола се отвори със замах и някой я издърпа грубо вътре. После двете коли се стрелнаха едновременно напред и изчезнаха в черен облак от газове. Жан-Люк проследи заминаването им, сетне погледна надолу към бара и видя, че Елена не си е прибрала парите. Мушна банкнотата в джоба си и вдигна чашата си в мълчалив тост за нейната смелост. За жените — помисли си той. — Последната надежда на Русия.

* * *

Продължителното и необяснимо отсъствие на госта, известен като Майкъл Данилов, беше предизвикало най-голямата криза, сполетявала хотел „Шато дьо ла Месардиер“ това лято. Бяха изпратили групи да го търсят, храстите бяха претърсени и дори бяха уведомили властите. Но когато същата вечер влезе с колата си в предния двор на хотела, от изражението му стана ясно, че няма ни най-малка представа за хаоса, който е предизвикал. Той подаде ключовете си на момчето от гаража и влезе в мраморното фоайе, където го очакваше разтревожената му любовница Сара Кроуфорд. Онези, които станаха свидетели на шамара, по-късно потвърдиха силата на звука му. Дясната й ръка се залепи за лявата му страна звънко, без каквото и да е предисловие и изненада както потърпевшия, така и свидетелите — всички, освен двамата руски охранители, наети от Иван Харков, които пиеха водка в далечния ъгъл на бара.

Русокосият мъж не направи никакъв опит да се извини или сдобри. Вместо това се върна в червеното ауди и потегли с висока скорост към любимия си бар в Старото пристанище, където се зае да размишлява върху сложните си любовни връзки над няколко изстудени бутилки „Кроненбург“. Така и не видя приближаването на руснаците, а дори и да го бе видял, по това време вече не бе в състояние да направи кой знае какво по въпроса. Нападнаха го също като Сара — внезапно и без предисловие, само че щетите, които му причиниха, бяха далеч по-сериозни. Когато побоят приключи, един сервитьор му помогна да се изправи на крака и направи компреси с лед на раните му. Един жандармерист дойде да види за какво е бъркотията; записа показанията и попита потърпевшия дали иска да повдигне обвинение.

— Какво можете да им направите? — попита в отговор русокосият. — Те са руснаци.

Той прекара още час в бара, като изпи доста алкохол за сметка на заведението, после се качи отново в червеното ауди и се върна в хотела. Когато влезе в стаята си, откри дрехите си разхвърляни по пода и видя една обидна дума, надраскана с червило върху огледалото в банята. Остана в хотела още един ден да ближе многобройните си рани, после се качи в полунощ в колата си и отпраши в неизвестна посока. Управителят остана доста доволен, когато разбра, че си е заминал.

Трета част Политическо убежище

48. Париж

Влакът-стрела, който тръгваше от Марсилия в 19,28 часа, пристигна на Лионската гара десет минути по-рано от обявеното в разписанието. Габриел не се изненада от това; защитени от синдиката си, френските машинисти винаги можеха да съкратят времетраенето на едно пътуване, стига да пожелаеха да се приберат по-рано у дома. Докато пресичаше пустата чакалня с чанта, съдържаща най-необходимото, той погледна към високия сводест таван. Преди три години тази историческа забележителност на Париж бе пострадала жестоко от действията на атентатор камикадзе. И щеше да се превърне в купчина развалини, ако Габриел не бе ликвидирал други двама терористи, преди да успеят да детонират експлозивите си — геройски акт, който за кратко го бе превърнал в най-издирвания от закона човек в цяла Франция.