Московска афера

Шамрон погледна към Ейдриън за потвърждение, но Картър знаеше, че не е разумно да се намесва в семейна кавга, затова запази благоразумно мълчание. Ари свали очилата си и започна машинално да лъска стъклата им в предницата на ризата си.

— В момента дългосрочното емоционално благополучие на Елена и децата й е най-малкият ти проблем. Първото нещо, което трябва да направиш, е да измислиш как да я върнеш в Русия сама, без да събудиш подозренията на Иван.

Габриел сложи на масата за кафе един пощенски плик.

— Какво е това? — попита Ари.

— Билетът на Елена за Москва.

Шамрон си сложи отново очилата и извади писмото от плика. Прочете го без проблеми: руският беше един от многото езици, които владееше. Когато свърши, върна внимателно листа в плика, сякаш се страхуваше да не остави отпечатъци.

— Това е добре като за начало, Габриел, но след това? Как ще я вкараш в онзи апартамент, без частната охранителна служба на Иван да вдигне тревога? Как ще я изведеш от страната, след като открадне онези дискове? И как ще отвлечеш вниманието на Иван, за да вземеш децата?

Алон се усмихна.

— Ще откраднем самолета му.

Шамрон пусна писмото на Елена върху масата.

— Слушам те, синко.

* * *

Не след дълго Ари се поддаде на магията на Габриел. Седеше неподвижно на стола си, подпухналите му очи бяха притворени, големите му ръце бяха скръстени на гърдите. Ейдриън Картър седеше до него, а лицето му все така приличаше на непроницаема маска. Неспособен да се защити от дима на Шамрон, той бе решил да задими на свой ред стаята и в момента пафкаше ритмично лулата си, от която се носеше мирис на изгорели листа и мокри кучета. Габриел и Узи седяха рамо до рамо на дивана като развълнувани младежи. Навот разтриваше зачервеното място в основата на носа си, където го бяха притискали очилата, избрани от Бела.

Когато Алон приключи изложението на плана си, пръв проговори Картър. Направи го, след като удари лулата си в ръба на пепелника — като съдия, който се опитва да въдвори ред в съдебната зала.

— Никога не съм смятал, че познавам добре французите, но като се има предвид последната ни среща, сигурен съм, че ще ти сътрудничат. — Той хвърли извинителен поглед на Шамрон, който ненавиждаше употребата на американски спортни метафори54, когато обсъждаха деликатните подробности на дадена операция. — Френските закони дават големи правомощия на службите за сигурност, особено когато си имат работа с чужденци. А французите никога не са се колебали да изопачат тези закони още малко, стига да им е угодно.

— Не ми харесва оперативната работа с френските служби — изсумтя Шамрон. — Те ме дразнят.

— Ще се нагърбя доброволно с тази операция, Ари. Благодарение на Габриел, с французите сме в що-годе добри отношения.

Шамрон погледна към Алон.

— Предполагам, че е безсмислено да питам кой ще изиграе ролята на придружител на Елена.

— Тя няма да го направи, ако не отида с нея.

— Защо ли си знаех, че ще ми отговориш така?

Картър пълнеше бавно лулата си.

— Габриел може да влезе с американския си паспорт. Руснаците няма да посмеят да го пипнат.

— Зависи за кои руснаци говориш, Ейдриън. Има най-различни. Има обикновени главорези от ФСБ — като онези, на които Габриел попадна в Лубянка. Има и частни главорези, които работят за хора като Иван. Съмнявам се, че някакъв паспорт би могъл да ги спре, пък бил той и американски.

Шамрон премести погледа си върху Алон.

— Трябва ли да ти напомням, Габриел, че твоят приятел Сергей ни даде ясно да разберем, че знаят много добре кой си и какво ще се случи, ако някога стъпиш отново в Русия?

— Просто ще се поразходя. Елена ще свърши работата. Всичко, което трябва да направи, е да влезе в Дома на крайбрежната улица, да вземе документите на Иван и да излезе оттам.

— Какво ли би могло да се обърка в план като този? — попита язвително Ари, без да се обръща към никого конкретно. — Колко от храбрите ти колеги смяташ да въвлечеш в тази авантюра?

Алон изреди списък с имена.

— Можем да ги изпратим там като служители на „Ел Ал“. А когато всичко приключи, ще излетим заедно от Москва.

Ейдриън Картър, който разпалваше напълнената отново лула, кимна вглъбено. Шамрон беше заел отново будистката си поза и се взираше в Навот, който, на свой ред, също го гледаше втренчено.

— Ще ни трябва одобрението на премиера — заяви Ари.

— Премиерът ще направи каквото му кажеш — рече Габриел. — Винаги го прави.

— И Бог да ни е на помощ, ако го забъркаме в нов скандал. — Шамрон премести бързо погледа си от Навот към Алон и обратно. — Сами ли ще се погрижите за операцията, момчета, или искате да е под надзора на някой по-възрастен? На практика вече съм го правил веднъж-дваж.

— Ще се радваме да ни помогнеш — каза Узи. — Сигурен ли си, че Геула няма да има нищо против?

— Геула? — Ари сви рамене. — Мисля, че ще се зарадва да остане няколко дни сама. Може да ви е трудно да го повярвате, но животът с мен не е много лесен.

Габриел и Узи моментално избухнаха в смях. Ейдриън Картър захапа здраво мундщука на лулата си, за да устои на импулса да се присъедини към тях, но след няколко секунди и той се преви о две.