Можеш ли да пазиш тайна?

— Когато тя те е помолила да я вземеш на работа в твоята компания, за да натрупа професионален опит, а ти си й отказала — пояснява Джак мило, като отново отхапва от бутчето.

Седя като замръзнала на мястото си.

Това беше тайна! И трябваше да си остане тайна!

— Какво? — възкликва татко почти през смях, сякаш е чул някаква шега. — Ема е кандидатствала за работа при Кери?

— Не знам… не знам за какво става дума! — измънква Кери, но се изчервява.

— Мисля, че съм схванал правилно нещата — продължава Джак, дъвчейки. — Предложила ти е да работи дори без заплащане, само за да придобие опит… но ти въпреки всичко си й отказала. — Един миг той я гледа озадачено. — Интересно решение.

Забелязвам, че изразът по лицата на мама и татко бавно се променя.

— За късмет на нас тук, в „Пантера Корпорейшън“ — добавя Джак ведро. — Всички ние сме много щастливи, че Ема не е направила кариера в туристическата индустрия. Така че, предполагам, трябва да ти благодаря, Кери! Като един притежател на компания на друг — усмихва й се той. — Оказала си ни голяма услуга.

Кери изглежда тотално смазана.

— Кери, вярно ли е? — пита мама с остър тон. — Наистина ли си отказала на Ема, когато те е помолила за работа?

— Изобщо не си ни казвала за това, Ема — обръща се към мен татко безкрайно потресен.

— Беше ме срам — измънквам с треперещ глас.

— Разбира се, че те е било срам! — подвиква Нев, като отхапва от парче баница. — Да използваш семейните си връзки, за да се уредиш! Тогава Кери беше възмутена от наглостта ти. Нали, мила?

— Наглост ли? — повтаря мама невярващо. — Кери, ако си спомняш, ние ти дадохме парите, за да основеш компанията си. Изобщо нямаше да имаш никаква компания, ако не беше нашето семейство!

— Ама не! — възкликва Кери и мята убийствен поглед на Нев. — Станало е някакво… недоразумение! — Пооправя нервно косата си и отново ми се усмихва сладникаво. — Ема, с удоволствие ще ти помогна за работа. Трябвало е да ми кажеш по-рано! Звънни ми утре в офиса. Ще направя всичко, каквото мога, за да…

Отправям й изпълнен с ненавист поглед. Не, не мога да повярвам, че се опитва да представи всичко като недоразумение, все едно не е било. Лицемерна гадина!

— Не беше недоразумение, Кери! — казвам с възможно най-спокоен тон. — И двете много добре знаем какво стана. Помолих те за помощ, а ти ми отказа. Разбирам, компанията си е твоя и ти си в правото си да вземаш каквито сметнеш за добре решения. Но не се опитвай да извъртиш нещата така, сякаш не е имало такъв случай. Имаше!

— Ема! — възкликва Кери с нервен смях и посяга да хване ръката ми. — Глупаво момиче! Изобщо не съм допускала… Ако знаех, че е толкова важно за теб…

О, така ли?! Не знаела, че е важно?!

Дръпвам ръката си и усещам в душата ми да напират всички натрупвани с годините обиди и унижения от страна на Кери. Болката ми става нетърпима, не издържам и избухвам:

— Знаеше! Много добре знаеше, че е важно! Знаеше съвсем точно какво правиш! Знаеше колко съм отчаяна! Но откакто дойде в нашето семейство, ти непрекъснато се опитваш да ме потискаш и унижаваш. Подиграваш ми се за неуспешните ми кариери. Хвалиш се със собствените си успехи. Благодарение на теб през целия си живот съм се чувствала незначителна и глупава. Е, добре. Ти победи, Кери. Ти си звездата на семейството, а аз съм кръгла нула. Ти си олицетворение на успеха, а аз — на провала. Само не се преструвай, че си ми приятелка, ясно ли е?! Защото нито си ми приятелка, нито пък някога ще бъдеш!

Млъквам задъхана. Всички ме гледат стреснато. Имам ужасното чувство, че всеки момент ще се разплача.

Срещам очите на Джак и той ми отправя лека, одобрителна усмивка. Хвърлям плах поглед към мама и татко. Двамата седят като парализирани, сякаш не знаят нито какво да направят, нито какво да кажат.

В нашето семейство не е прието да се проявяват бурни изблици на чувства.

Всъщност и аз самата не знам какво да направя сега.

— Ъъъ… трябва да тръгвам — казвам с треперащ глас. — Хайде, Джак. Чака ни работа.

Тръгвам като замаяна през моравата, препъвайки се в тревата. Чувствам се толкова силно наранена и обидена, че почти не съзнавам какво правя.

— Това беше направо фантастично, Ема! — казва ми тихо Джак. — Страхотна беше! Абсолютно… логистичен подход — добавя той по-високо, когато минаваме покрай Сирил.

— През целия си живот никога не съм говорила така — отговарям му тихо аз. — Изобщо никога не съм правила… оперативен мениджмънт — почти извиквам, когато минаваме покрай двама колеги от счетоводството.

— Досетих се — поклаща глава Джак. — Господи, тази твоя братовчедка е… маркетингова валидация.

— Абсолютна… финансова преценка — добавям бързо, докато минаваме покрай Конър. — Да, мистър Харпър, разбира се, че ще дойда да напечатам всичко това.