Можеш ли да пазиш тайна?

— Това момче Джак… — махва татко към Джак, който разговаря с внушителен на вид възрастен мъж, облечен в морскосин блейзер. — Мислите отново да го назначите, нали така?

Сирил мести втренчен поглед от татко към мен и обратно.

— Всичко е наред, Сирил — подвиквам му аз ведро. После снишавам глас и прошепвам на баща ми: — Млъквай, татко. Той е собственик на компанията.

— Какво? — зяпват ме близките ми озадачено.

— Той е собственик на компанията — повтарям, цялата пламнала. — Така че… по-добре престанете да…

— Този мъж с костюм на шут е собственикът на компанията ви, така ли? — Мама гледа изненадано след Сирил.

— Не той! А Джак. Компанията е на Джак. Или поне по-голямата й част. — Те продължават да ме гледат неразбиращо. — Джак е един от основателите на „Пантера Корпорейшън“ — натьртвам отчаяно. — Но е скромен.

— Да не искаш да кажеш, че това момче тук е великият Джак Харпър? — пита Нев невярващо.

— Да.

Настава потресено мълчание. Поглеждам ги. Парченце пилешко пада от зяпналата уста на Кери.

— Джак Харпър… мултимилионерът? — уточнява за всеки случай татко.

— Мултимилионер ли? — повтаря мама тотално объркана. — Ами в такъв случай доматите и баницата…

— Стига с тази баница! — срязва я татко. — За какво му е на него твоята баница?! Той може да си купи милион баници, ако поиска!

Мама трескаво започва да оглежда одеялото за пикник, върху което сме се разположили.

— Бързо! — изведнъж ми нарежда тя. — Изсипи пържените картофи в купа!

— И така са си добре… — възразявам вяло.

— Мултимилионерите не ядат пържени картофи от хартиен плик! — изсъсква ми мама, изважда от кошницата една пластмасова купа и ги изсипва в нея. После започва припряно да оправя одеялото. — Браян! Имаш трохи по брадата.

— Ти пък как така се познаваш с Джак Харпър, по дяволите? — пита Нев.

— Ами… познавам се — измънквам и леко се изчервявам. — Работихме заедно и… един вид… се сприятелихме. Вижте какво, дръжте се естествено — добавям припряно, когато виждам, че Джак се ръкува с мъжа в блейзера и тръгва обратно към нас. — Дръжте се както преди…

О, Господи! Защо изобщо си хабя думите! Когато Джак наближава, и четиримата изпъват учтиво рамене и го зяпват в мълчаливо страхопочитание.

— Седни — казвам му с възможно най-естествен тон и ги поглеждам многозначително под око.

— Е… Джак — подема татко сковано, — пийни още една чашка! Харесва ли ти това вино? Защото, ако смяташ, че не е добро, може да отскочим с колата до магазина за алкохол и да изберем нещо по-престижно.

— Виното е страхотно, благодаря — отговаря Джак леко озадачен.

— Какво друго да ти предложа за хапване… Джак? — суети се мама, пламнала като домат. — Тук някъде имаше ролца с пушена сьомга… Ема, дай на Джак твоята пластмасова чиния — изсъсква ми тя. — Неудобно е да яде от картонена.

— Ей… Джак — провиква се Нев с пресилено другарски тон, — я кажи какво кара човек като теб, а? Не, не, чакай аз да отгатна! Порше! Прав съм, нали?

Джак ме поглежда въпросително. Отправям му умолителен поглед, като се опитвам да му предам, че не съм имала друг избор, освен да им кажа кой е… и че наистина съжалявам… и че направо искам да умра от срам…

— Доколкото разбирам, моето инкогнито е разкрито — усмихва се широко той.

— Джак! — извиква Кери, която междувременно е успяла да възвърне самообладанието си. Отправя му съблазнителна усмивка и протяга ръка за поздрав: — Радвам се да се запознаем лично.

— Абсолютно! — отговаря й той с любимия ми израз. — Въпреки че… нали преди малко вече се запознахме?

— В качеството си на професионалисти — натъртва Кери. — Като един собственик на компания с друг собственик на компания. Ето ти една моя визитка и ако някога имаш нужда от помощ при организирането на каквито и да било пътувания, непременно ми се обади. Ще се радвам да поддържаме и социални контакти… Може би някой път четиримата бихме могли да… излезем заедно! Да се позабавляваме! Нали, Ема?

Гледам я сащисано. Че кога пък с Кери сме излизали и сме се забавлявали заедно?!

— Двете с Ема сме почти сестри — добавя тя сладникаво и обгръща с ръка раменете ми. — Сигурна съм, че тя ти е казала.

— О, да, казвала ми е някои неща — отговаря Джак с непроницаем израз на лицето. Отхапва парче месо от бутчето в чинията си и започва да дъвче.

— Израснахме заедно, всичко сме си споделяли — стисва рамото ми Кери и аз се опитвам да се усмихна, но буквално се задушавам от тежкия й парфюм.

— Колко са милички! — изгуква мама. — Как нямам фотоапарат да ги снимам.

Джак дъвче мълчаливо, отправил към Кери преценяващ поглед.

— Двете сме изключително близки — продължава Кери с още по-сладникава усмивка. Прегръща ме толкова силно, че усещам ноктите й да се забиват в тялото ми. — Нали, Ема?

Джак продължава да дъвче. Най-сетне преглъща и я поглежда втренчено.

— О, в такъв случай сигурно ти е било изключително тежко да вземеш онова решение… когато се е наложило да отхвърлиш Ема — казва й той с най-непосредствен тон. — Щом сте толкова близки, почти сестри.

— Аз да съм отхвърлила Ема ли? — изсмива се пискливо Кери. — Ей Богу, не знам за какво…