Можеш ли да пазиш тайна?

— Жалко! — възкликва мама. — Не можеш ли да останеш поне да си доизпиеш чашата? Джак, заповядай, седни при нас, вземи си бутче или баничка.

— Налага се да тръгваме — казвам припряно. — Нали, Джак?

— Боя се, че да — потвърждава той и ми подава ръка, за да стана.

— Съжалявам — обръщам се към останалите.

— Няма проблем! — все така ехидно се ухилва Кери. — Сигурна съм, че имаш някаква жизненоважна работа, Ема. Всъщност предполагам, че цялото това мероприятие ще се провали, ако не си ти!

Джак спира. Много, много бавно извръща глава и й отправя дълъг поглед.

— Нека позная… — подхвърля любезно. — Вие сигурно сте Кери.

— Да! — потвърждава тя изненадано. — Точно така.

— Мама… и татко… — Джак оглежда лицата им едно след друго. — А вие трябва да сте… Нев?

— Позна! — изкикотва се Нев.

— Чудесно! — разсмива се и мама. — Ема явно ви е разказвала за нас.

— Да… разказвала ми е — съгласява се Джак и оглежда групичката ни с някак странно заинтригувано изражение на лицето. — Май ще имаме време за по едно питие все пак.

Какво? Какво каза?

— Прекрасно! — засиява мама. — Винаги се радваме да се запознаем с приятелите на Ема!

Наблюдавам с пълно недоумение как Джак се настанява удобно в единия край на одеялото. Така де, той трябваше да ме спаси от този семеен пикник! Не да се присъединява към него. Бавно се отпускам до него.

— Значи, Джак, и ти също работиш за компанията, а? — подхвърля татко, като му сипва чаша шампанско.

— В известен смисъл — отговаря Джак след кратка пауза. — Би могло да се каже, че… работех.

— В момента си между две работи, така ли? — пита мама тактично.

— И така може да се каже, предполагам — леко се усмихва Джак.

— О, горкичкият! — възкликва мама съчувствено. — Но не се тревожи, убедена съм, че все нещо ще изникне.

Господи! Тя няма абсолютно никаква представа кой е Джак. Никой от семейството ми няма представа кой е Джак.

Не, не съм сигурна, че цялата тази история ми харесва!

— Но навярно в момента ти е трудно финансово, нали, Джак? — продължава мама състрадателно, като му подава картонена чиния с пилешко бутче. После бърка в кошницата и му тиква в ръцете два големи домата и опакована с фолио формичка с готова баница, купена от „Сейнсбъри“. — Ето, вземи, това ще ти помогне да избуташ днешния ден.

— О, не! — опитва се да й ги върне Джак. — Не бих могъл… наистина…

— Вземи ги! Настоявам! — не се предава мама.

— Ами… много съм ви признателен — отправя й топла усмивка Джак.

— И от мен един безплатен съвет за кариерата ти, Джак — подхвърля Кери, дъвчейки парче пилешко.

Сърцето ми се свива нервно. Моля те, моля те, Кери, не се опитвай да учиш Джак как да ходи като преуспяваща бизнесдама!

— Слушай Кери, момчето ми! — вметва татко гордо. — Тя е звездата на семейството ни! Има своя компания!

— Наистина ли? — пита Джак любезно.

— Моя собствена туристическа агенция — натъртва Кери със самодоволна усмивка. — Започнах от нулата. А сега имам четиридесет служителя и годишен оборот малко над два милиона лири. И знаеш ли каква е тайната за успеха ми?

— Ами… не, не знам — отговаря Джак.

Кери се привежда към него и го фиксира настойчиво със студените си сини очи.

— Голфът!

— Голфът? — повтаря Джак.

— Бизнесът е въпрос на контакти! — натъртва Кери. — Всичко зависи от връзките. И ще ти кажа, Джак, че аз съм се запознала с най-влиятелните хора в бизнеса на тази страна на игрището за голф. Благодарение на голфа познавам шефовете на всички големи компании. Дори на тази тук — махва тя към къщата с недоизяденото пилешко бутче в ръка. — Познавам шефа тук. Още утре мога да му се обадя, ако поискам.

Зяпвам я, смразена от ужас.

— Ама наистина ли? — пита Джак, сякаш изпълнен със страхопочитание.

— О, да! — потвърждава Кери, навежда се към него и добавя доверително: — И то баш шефът!

— Баш шефът — повтаря Джак. — Страхотно.

— О, Кери би могла да му каже някоя добра дума за теб, Джак! — разпалено подхвърля мама, обзета от неочаквано вдъхновение. — Ще го направиш, нали, Кери, миличка?

Усещам да ме напушва истеричен смях. Само да не беше всичко толкова потискащо!

— Май ще трябва незабавно да се запиша на курс по голф — казва Джак съвършено сериозно. — За да се запозная с подходящите за кариерата ми хора. — Повдига леко вежди към мен и пита: — Ти как смяташ, Ема?

Загубила съм ума и дума от неудобство. Иска ми се да потъна в земята от срам.

— Мистър Харпър? — чувам гласа на Сирил и въздъхвам с облекчение.

Всички вдигаме глави към него. Сирил се навежда уважително към Джак.

— Безкрайно съжалявам, че се налага да прекъсна разговора ви, сър — казва той, като оглежда озадачено семейната ни групичка, сякаш се пита поради каква причина великият Джак Харпър е седнал при нас. — Но Малкълм Сейнт Джон е тук и би желал да размени няколко думи с вас.

— Да, разбира се — кимва Джак и добавя с учтива усмивка към мама: — Бихте ли ме извинили за момент.

Джак закрепва внимателно чашата върху чинията си, изправя се и се отдалечава, а близките ми се споглеждат объркано.

— Значи му давате втори шанс, а? — подвиква татко шеговито към Сирил.

— Моля? — пита неразбиращо Сирил.