Мъртви за света

За пръв път ми се случваше подобно нещо. Никой, абсолютно никой досега не беше усещал присъствието ми в мислите си. Шмугнах се зад бара, грабнах контейнера със солта и се заех да пълня солницата, която бях взело от масата на Кевин и Кения. Впрегнах цялото си внимание в изпълнението на тази дребна задача и когато приключих, плакатът вече висеше на посоченото място върху стената. Халоу продължаваше да говори със Сам, но не спираше да се оглежда подозрително, а мистър Мускул ме изпиваше с поглед — чисто по мъжки, — докато връщах солницата обратно на масата. Холи все още се криеше в кухнята.

— Суки — извика Сам.

Дявал да го вземе! Трябваше да се отзова, нали ми е шеф.

Приближих се към тях, вкаменена от страх, но ухилена до ушите.

— Здрасти — поздравих аз и учтиво се усмихнах на високата вещица и нейния здравеняк. После вдигнах въпросително вежди към Сам, за да разбера защо ме търси.

— Марни Стоунбрук, Марк Стоунбрук — представи той събеседниците си.

Кимнах на всеки от тях поотделно. Халоу, и още как, помислих си аз с насмешка. „Халоу“1 звучеше доста по-възвишено от „Марни“.

— Издирват този мъж — каза Сам и кимна към плаката. — Познаваш ли го?

Сам много добре знаеше, че познавам Ерик. В този момент изпитах огромно задоволство от умението си да крия чувствата и мислите си от околните. Обърнах глава към плаката и внимателно го огледах.

— О, да, виждала съм го — отвърнах. — Срещала съм го във вампирския бар в Шривпорт. Такъв мъж забравя ли се? — добавих аз и заговорнически, типично по женски, се усмихнах на Халоу-Марни.

— Хубавец е — съгласи се тя. Гласът й звучеше дрезгаво. — Той изчезна безследно и ние предлагаме голяма награда на всеки, който би могъл да ни предостави някаква информация.

— Да, прочетох — казах аз с неприкрито раздразнение. — Само че не мога да проумея защо го търсите тук. За какъв дявол му е на шривпортски вампир да се мотае из Бон Темпс?

Изгледах въпросително вещицата, като искрено се надявах да не съм злоупотребила с търпението й.

— Добър въпрос, Суки — каза Сам. — Не че имам нещо против плаката, но и на мен ме е чудно защо го търсите тук. Какво ще прави тук този вампир? В Бон Темпс е голяма скука, тук никога нищо не се случва.

— Но в този град живее един вампир, нали така? — внезапно се намеси Марк Стоунбрук. Гласът му звучеше досущ като този на сестра му. Каква изненада! От гърлото на буца като него очаквах да излезе лай или ръмжене — или поне басов глас, а не алт като на Марни.

— Да, Бил Комптън живее тук — каза Сам. — Но той е извън града в момента.

— Разправят, че е заминал за Перу — добавих аз.

— О, да, чувала съм за Бил Комптън. Къде живее той? — попита Халоу с престорено равнодушие.

— Недалече от „Хамингбърд Роуд“. Къщата му е точно срещу моята, от другата страна на гробището — отвърнах аз. Нямах друг избор, освен да кажа истината. Ако тези двамата започнеха да разпитват наоколо и получеха различен отговор от моя, щяха да разберат, че крия нещо (или някого). Обясних им надве-натри как да стигнат до къщата му, като искрено се надявах да се изгубят по пътя и да стигнат до някое забутано място като Хотшот.

— Да, може да се отбием до къщата на Комптън. Току-виж сме открили Ерик там — каза Халоу и стрелна поглед към брат си. Двамата кимнаха за довиждане и безцеремонно напуснаха бара.

— Изпращат вещици по домовете на всички вампири в околността — тихо каза Сам.

Ама разбира се. Двамата Стоунбрук щяха да навестят всички вампири от Окръг 5. Явно подозираха, че някой негов подчинен му бе предложил подслон. Щом все още го нямаше, значи се криеше някъде. Халоу не се съмняваше, че проклятието й е подействало. Но може би не беше съвсем сигурна какъв точно е бил ефектът.

Свалих фалшивата усмивка от лицето си, облегнах лакти на бара и потънах в размишления.

— Голяма каша, а? — каза Сам и свъси вежди.

— Да, много голяма.

— Искаш ли да си тръгнеш? Работата намаля, Холи вече може да излезе от кухнята, а аз спокойно мога да поема масите ти, ако решиш да се прибереш вкъщи… — Сам нямаше представа къде е Ерик, но очевидно подозираше нещо, а освен това бе забелязал внезапното изчезване на Холи в кухнята.

Миличкият Сам! Заслужаваше вечната ми любов и признателност.

— Ще изчакам пет минути, докато се махнат от паркинга.

— Мислиш ли, че имат нещо общо с изчезването на Джейсън?

— Нямам представа, Сам — пръстите ми автоматично набраха номера на полицията, но отново получих същия отговор: Нямаме новини. Щом разберем нещо, веднага ще ви се обадим. Само че този път диспечерката добави, че езерото ще бъде претърсено на другия ден; колегите й успели да се свържат с двама водолази. Нямах представа дали това е добра или лоша новина, но все пак изпитах облекчение, че случаят на Джейсън се приема присърце.

Затворих телефона и споделих новината със Сам.

— Трудно ми е да повярвам, че двама души могат да изчезнат едновременно в градче като Бон Темпс. Така де, Марни и Марк Стоунбрук очевидно подозират, че Ерик се крие някъде тук. По всичко изглежда, че между двата случая има някаква връзка.

— Братът и сестрата Стоунбрук са върколаци — измърмори Сам.