Мъртви за света

— Върколаци и вещици. Внимавай Сам. Тя е убийца. Шривпортските върколаци са по петите й, вампирите — също. Бъди много внимателен.

— Защо е толкова опасна? Защо шривпортската глутница не може да се справи с нея?

— Защото тя пие вампирска кръв и това й дава огромна сила — прошепнах аз на ухото му. Огледах се и забелязах, че Кевин наблюдава разговора ни с голям интерес.

— Какво иска тя от Ерик?

— Бизнесът му. Целият му бизнес. И самия него.

Сам се ококори насреща ми.

— Значи интересът й не е само професионален, но и личен?

— Аха.

— Знаеш ли къде е Ерик? — за пръв път ми задаваше директно този въпрос.

Усмихнах му се.

— Откъде да знам? Но трябва да призная, че слухтенето на онези двамата около къщата ми ме тревожи. Имам чувството, че ще нахлуят с взлом в дома на Бил. Може би подозират, че Ерик се крие там — със или без знанието на Бил. У тях със сигурност ще се намери безопасно място за спане, както и бутилка кръв. Какво друго му трябва на един вампир?

— Значи смяташ да охраняваш имота на Бил? Не ми харесва тази идея, Суки. Остави тази грижа на застрахователната компания. Бил ми е споменавал, че има сключен договор със „Стейт Фарм“, ако не се лъжа. Той едва ли би искал да пострадаш заради купчина тухли и няколко лехи с цветя.

— Нямам намерение да се впускам в толкова опасно начинание — отвърнах аз. Говорех самата истина; нямах никакво намерение да проявявам излишна смелост. — Но наистина смятам да се прибера у дома. За всеки случай. Щом видя, че фаровете на колата им се отдалечават от къщата му, ще отида да проверя дали всичко е наред.

— Искаш ли да дойда с теб?

— О, не, няма нужда. Просто ще огледам за евентуални щети, нищо повече. Ще се справиш ли само с Холи?

— Разбира се.

— Добре, тръгвам. Много ти благодаря.

Забелязах, че барът внезапно се е опразнил почти напълно, така че можех да си тръгна с чиста съвест.

Усещах натрапчив бодеж между лопатките, а нищо чудно и повечето клиенти на „Мерлот“ да са изпитали същото, преди да офейкат от бара. Наричам това усещане „Хелоуинска тръпка“ — когато ти се струва, че някой дебне зад гърба ти или наднича през прозореца ти нощем.

Грабнах чантата си, отключих колата и потеглих към вкъщи, обезумяла от тревога. Имах чувството, че всичко около мен отиваше по дяволите с главоломна скорост. Джейсън изчезна безследно. Проклетата вещица, вместо да си стои в Шривпорт, беше дошла в Бон Темпс и точно в този момент се намираше на по-малко от километър разстояние от Ерик.

Но щом свърнах от общинския път по лъкатушещата ми живописна алея и заковах спирачките, за да пропусна поредния елен, пресичащ гората от северна в южна посока, състоянието ми мигом се подобри. Паркирах пред задния вход, измъкнах се от колата и се затичах нагоре по стълбите.

Полетът ме внезапно беше прекъснат от две здрави ръце, които ме пристегнаха като в менгеме, и още преди да се опомня, се озовах върху гърдите на Ерик, обвила крака около кръста му.

— Ерик — изхълцах, — не бива да излизаш…

Устните му залепнаха върху моите и заглушиха останалата част от изречението ми.

В продължение на цяла една минута се изкушавах да загърбя всичките си проблеми, да просна Ерик на верандата и да го чукам до припадък въпреки студа. Но, слава богу, здравият разум взе връх над бушуващия в мен тайфун от емоции и аз внимателно се отдръпнах от него. Ерик носеше дрехите, които Джейсън му беше купил от „Уолмарт“. Огромните му ръце здраво подпираха задника ми, а краката ми обвивах кръста му толкова естествено, сякаш цял живот бяха правили това.

— Чуй ме, Ерик — казах аз, когато устните му се плъзнаха надолу към шията ми.

— Шшш… — прекъсна ме той.

— Не, чуй ме, моля те. Трябва да се скрием.

Това успя да привлече вниманието му.

— От кого? — прошепна той в ухото ми и аз потръпнах. Но не от студ.

— От лошата вещица, която те преследва. Дойде в бара заедно с брат си и залепиха един от онези плакати…

— Е, и? — безгрижно попита той.

— Искаха да знаят дали в Бон Темпс живеят вампири и ние им казахме за Бил… просто нямахме друг избор. После попитаха как да стигнат до къщата му и в момента най-вероятно я претърсват, с надеждата да открият теб.

— И?

— Тя се намира точно отсреща, от другата страна на гробището! Ами ако решат да дойдат тук?

— Съветваш ме да се скрия? Да се върна в онази тъмна дупка под къщата ти?

Звучеше несигурен, милият, но на мен ми стана ясно, че гордостта му е наранена.

— О, да. Но само за мъничко! Аз отговарям за твоята безопасност, Ерик! — обзе ме натрапчивото усещане, че съм изразила страховете си с грешно подбрани думи. Моят плах гост изглеждаше напълно откъснат от вампирските дела и не помнеше нищо за своята власт и за богатството си, но все още пазеше частица от гордостта и любопитството на стария Ерик и — също като него — ги проявяваше в най-неочаквани моменти. Бях успяла да напипам ахилесовата му пета и сега не ми оставаше нищо друго, освен да измисля начин да го склоня да влезе в къщата, за да не стои на показ отвън.

Твърде късно, уви. Ерик просто не се подчиняваше на чужди заповеди.

8