Мъртви за света

— Организирали сме спасителен отряд. Знам, че ще искаш да се присъединиш.

Буквално зяпнах от изненада, а той продължи да сипе ругатни по адрес на Елси и Анди. Усилено се мъчех да измисля начин, по който да отменя спасителната операция. Ставаше ми зле само при мисълта, че един куп мъже и жени, навлечени с дебели якета, ще плъзнат из обраслата с гъсти шубраци гора, труднопроходима дори през зимата. Но просто не виждах начин да спра това безумие — хората се опитваха да помогнат и аз трябваше да се присъединя към тях.

И все пак, колкото и невероятно да изглеждаше, Джейсън наистина би могъл да е някъде в гората. Баракудата ми каза, че събрал колкото се може повече доброволци, а Кевин Прайър се съгласил да бъде координатор на издирването в почивния си ден. Максин Фортънбъри и нейните приятелки от църквата щели да донесат кафе и понички. Просто невероятно! Разплаках се, а Баракудата почервеня още повече. Очевидно плачещите жени заемаха едно от челните места в списъка на нещата, които го караха да се чувства неловко.

Реших да не го тормозя повече и му съобщих, че отивам да се приготвя. Оправих набързо леглото, измих лицето си от сълзите и прибрах косата си на конска опашка. Открих чифт топли наушници, които използвах може би веднъж годишно, навлякох палтото си и пъхнах градинските си ръкавици в джоба заедно със сноп салфетки, в случай че отново ми шурнат сълзите.

Спасителната операция бе събитието на деня в Бон Темпс. Да, хората искаха да помогнат, но имаше и друга причина — слухът за отпечатък от лапа на загадъчно диво животно привличаше любопитните като магнит. Доколкото можех да преценя думата „пума“ все още не се споменаваше, иначе доброволците щяха да бъдат много повече. Болшинството от мъжете бяха дошли въоръжени — всъщност болшинството от мъжете по принцип си ходеха въоръжени. По нашия край ловът е начин на живот; почти всички коли са закичени със стикери на НСА3, а сезонът за лов на елени се тачи като национален празник. Има отделни периоди за лов на елени с лъкове и стрели, със заглушители или с пушки. (Нищо чудно да има и сезон за лов с копия.) Пред къщата на Джейсън стърчаха поне петдесет души; сериозна група за малко градче като нашето, и то в работен ден.

Сам също беше там. Така се зарадвах, че за малко да се разплача отново. За по-добър шеф не можех и да си мечтая, но по-важното е, че той е чудесен приятел, който винаги се притича на помощ, когато съм в беда. Носеше яркооранжеви ръкавици в тон с яркооранжева плетена шапка, изпод която се подаваха кичури от златисточервеникавата му коса. Дебелото му кафяво яке изглеждаше мрачно в контраст с оранжевите му аксесоари. Всички носеха работни ботуши. Човек не бива да ходи в гората с незащитени глезени, дори и през зимата. Змиите са бавни и лениви, но ако случайно ги настъпиш, веднага нападат.

Покрай присъствието на всички тези хора изчезването на брат ми изглеждаше по-реално и окончателно. Ако всички те вярваха, че Джейсън може да е в гората, мъртъв или тежко ранен, значи подобна вероятност съществуваше. Страхът ми растеше с всяка изминала минута въпреки многобройните разумни доводи, които непрекъснато си повтарях. Докато наблюдавах приготовленията край себе си, за стотен път си представих всички страховити неща, които биха могли да са сполетели Джейсън.

Когато най-после излязох от филма на ужасите, който се прожектираше в главата ми, Сам стоеше до мен. Бе свалил едната си ръкавица и ръката му стискаше моята. Топлата му твърда длан ми вдъхваше спокойствие. Сам е свръхсъщество, но знае как да насочва мислите си към мен, макар че не умее да „чува“ моите в отговор.

— Вярваш ли наистина, че Джейсън може да е някъде там? — попита той.

Поклатих глава и го погледнах в очите.

— Мислиш ли, че още е жив?

Труден въпрос. Замислих се и накрая просто свих рамене. Той продължи да държи ръката ми, за което му бях благодарна.

Арлийн и Так се измъкнаха от колата на Арлийн и тръгнаха към нас. Червената коса на Арлийн изглеждаше по-рошава от обикновено, а готвачът на аламинути имаше нужда от бръснене. Изводът — Так все още не държеше резервна самобръсначка в банята на червенокосата ми приятелка.

— Видя ли Тара? — попита Арлийн.

— Не.

— Ето я — тя кимна крадешком и погледът ми попадна върху Тара, обута в джинси и гумени ботуши до коленете. Облеклото й изобщо не подхождаше на изискана собственичка на бутик, макар че носеше разкошна шапка от изкуствена козина в бяло и кафяво, която предизвикваше неудържимо желание да я погалиш по главата. Палтото й беше в тон с шапката. Ръкавиците — също. Но от кръста надолу приятелката ми бе готова да щурмува горите. Даго — приятел на Джейсън — гледаше Тара с широко отворени очи, като ударен от гръм. Холи и Даниел също присъстваха, и тъй като гаджето на Даниел не се забелязваше наоколо, спасителната операция започваше да прилича на светско мероприятие.