Мъртви за света

Именно нашата група попадна на поляната, насред която преди около пет години Джейсън и Хойт построиха стойка за лов на елени. Гората наоколо бе толкова гъста, че дори и през зимата голите клони на дърветата образуваха плътна стена, която ни скриваше от погледите на останалите доброволци. От време на време до нас достигаха далечни човешки гласове, но като цяло се чувствахме почти напълно изолирани зад тази плетеница от храсти, борове, евкалипти и дъбове.

Фелтън Норис изкатери стълбата на стойката по толкова подозрително нечовешки начин, че се наложи да заговоря преподобния Фулънуайлдър, за да отвлека вниманието му. Попитах го дали има нещо против да организира обща молитва в църквата за благополучното завръщане на брат ми. Той ми отговори, че вече го е направил, и любезно ме покани да присъединя гласа си към тяхната служба следващата неделя. Работният ми график сериозно затрудняваше църковните ми посещения, а когато все пак успявах да стана рано, предпочитах методистката църква (факт, който Джими Фулънуайлдър знаеше много добре). Но нямаше как да му откажа и приех поканата. Точно в този момент Фелтън извика, че не е открил нищо.

— Слез внимателно, стълбата не е много стабилна — извика в отговор Калвин и аз осъзнах, че той всъщност го предупреждаваше да слезе нормално, по човешки. Фелтън разбра намека и действително слезе бавно и тромаво. Срещнах усмихнатия поглед на Калвин и му намигнах в отговор.

На Кристъл явно й бе дотегнало да стои на едно място и потъна между дърветата, без да изчака преподобния Фулънуайлдър — напук на инструкциите на Кевин да се движим след човека с оръжието. И тъкмо когато си помислих, че вече не я виждам, чух писъците й.

Точно за две секунди Калвин и Фелтън изчезнаха от поляната в посока към мястото, откъдето идваше гласът й, а ние с пастора се затичахме подире им. Искрено се надявах, че напрегнатата ситуация ще замъгли възприятията му относно начина, по който се движеха върколаците. Някъде напред се чуваше неописуем шум, леко приглушен от гъстотата на дърветата, — гръмогласно квичене и неистова блъсканица в храстите. После се разнесе хриплив рев, последван от пронизителен писък.

От всички посоки се чуваха тревожните викове на останалите доброволци.

Докато тичах, кракът ми се заплете в някакви увивни храсти и аз се проснах по очи на земята. И макар че веднага се изправих и отново хукнах да бягам, пасторът Фулънуайлдър успя да ме изпревари. Секунди по-късно се разнесе изстрел от пушка.

О, Боже — мислех си аз, докато тичах през елховата горичка. — Божичко!

Малката полянка буквално плуваше в кръв, а наоколо цареше неописуем хаос. Някакво огромно животно се тресеше в предсмъртни конвулсии и пръскаше алени струи навсякъде около себе си. Само че не беше пума. За втори път през живота си виждах глиган — свирепо диво прасе с изострен гръбнак, което достига огромни размери.

Докато успея да осъзная какво точно виждат очите ми, животното потрепери за последно и издъхна. Вонеше ужасно — на прасе и кръв. От храсталака се чуваше блъскане и квичене; свинята явно не е била сама, когато Кристъл се е натъкнала на нея.

Но не всичката кръв принадлежеше на свинята.

Кристъл Норис седеше облегната на едно дърво, притиснала с длани раната на бедрото си, и бълваше порой от ругатни. Джинсите й бяха подгизнали от собствената й кръв. Чичо й и общият им родственик (нямах представа какво точно й се падаше Фелтън) стояха наведени над нея. Джими Фулънуайлдър продължаваше да държи на прицел мъртвия звяр, а шокираното изражение на лицето му просто не подлежеше на описание.

— Как е тя? — попитах аз двамата мъже, но само Калвин ме погледна. Очите му изглеждаха различни — по-жълти и по-кръгли. Освен това забелязах, че същите тези очи жадно се стрелкаха към огромния животински труп, преливащи от копнеж. Около устата му имаше кръв, а по горната част на дланите му се появи жълтеникава козина. Започваше да се превръща във вълк — при това доста странен на вид съдейки по цвета му. Не исках да привличам вниманието на пастора, затова мълчаливо посочих на Калвин явните признаци на превъплъщението му. Той потрепери и кимна в отговор. Измъкнах кърпичка от джоба си, наплюх я и избърсах лицето му с нея, преди пасторът да е дошъл на себе си. Когато почистих устата на Калвин, завързах кърпичката около ръката му, за да скрия козината.

Фелтън изглеждаше съвсем нормално. Или поне така си мислех, докато не погледнах ръцете му, които вече изобщо не приличаха на ръце… нито на вълчи лапи впрочем. Изглеждаха много странно: големи, плоски, с извити нокти.

Не можех да прочета мислите им, но ясно усещах желанията им. Те всъщност имаха само едно желание — за сурово свинско месо в огромни количества. Бедният Фелтън дори потреперваше от непреодолимия стремеж да се нахвърли върху кървавата мръвка. Борбата им да овладеят втората си природа бе мъчително дори за страничен наблюдател като мен. Двамата полагаха огромни усилия да задържат човешкия си разсъдък. Няколко секунди по-късно Калвин най-после успя да формулира изречение.