Мъртви за света

Налях кафе в две чаши и сложих до Сам захарницата, заедно с малка лъжичка. После неволно погледнах към стената и забелязах мигащата лампичка на телефонния секретар. Трябваше само да се надигна и да направя една крачка към него, за да натисна бутона. Съобщението беше записано още в пет сутринта. Ама разбира се; та нали бях изключила звука на телефона, преди да се просна изтощена в леглото. Обикновено получавах рутинни съобщения и ги изслушвах с половин ухо — Арлийн ще ме попита дали съм чула някоя клюка или пък Тара ще й е скучно в магазина и ще ми звънне, за да убие малко време, — но това нямаше нищо общо с тях.

Ясният глас на Пам буквално ме изправи на нокти:

„Тази вечер ще атакуваме сборището на Халоу. Върколаците са убедили местните уикани да се присъединят към нас. Трябва да доведеш Ерик. Той е отличен боец, въпреки че не помни кой е. И бездруго ще е напълно безполезен за нас, ако не успеем да развалим магията.“

Ех, тази Пам! Практична до безобразие, както винаги. Защо да не използва Ерик за пушечно месо, щом съществува вероятност той никога да не възстанови паметта си, а заедно с нея и предишната си власт. Тя направи кратка пауза и продължи нататък:

„Вампири и върколаци се съюзяват в битка. А ти, телепатична моя приятелко, ще имаш рядката възможност да видиш как се прави история.“

Щрак. Край на съобщението. Следващото беше записано две минути по-късно.

„Сега като се замисля — продължи Пам, — ми хрумва идеята, че твоите способности могат да са ни от полза в битката. Да, няма да е зле да изследваме този възможност. Това нали е модерна думичка? Изследвам? Така че ела тук веднага щом се стъмни.“

И тя отново затвори.

Щрак.

„Адресът е «Парчман Авеню» 714.“

И пак затвори. Нямаше други съобщения.

— Но как бих могла да участвам в битката им, след като Джейсън все още го няма? — попитах аз.

— Сега ще легнеш да поспиш — каза Сам. — Хайде — той ме изправи на крака и ме заведе до спалнята. — Сваляй ботушите и джинсите, пъхай се в леглото и се опитай да дремнеш няколко часа. Когато се събудиш, ще се чувстваш много по-добре. Остави ми номера на Пам, за да мога да ти се обаждам. Кажи на полицаите да звънят в бара, ако има новини за Джейсън. Ако Бъд Диърборн ми се обади, аз ще имам грижата да ти предам информацията.

— Значи ти искаш да се включа в това? — ококорих се аз насреща му.

— Не, това е последното нещо, което искам. Но мисля, че трябва да го направиш. Това не е моя битка, за съжаление. Аз не съм поканен — Сам ме целуна по челото и тръгна обратно към „Мерлот“.

Интересна позиция, помислих си аз. Особено на фона на вампирската настоятелност, че съм им собственост, която са длъжни да бранят. Почувствах прилив на смелост, който приключи трийсет секунди по-късно, когато си припомних новогодишното си решение — да не позволявам да бъда пребита. А ако отидех с Ерик в Шривпорт, несъмнено щях да видя неща, които не бих искала да виждам, да науча неща, които не бих искала да зная, и в крайна сметка пак щяха да ме пребият от бой.

Но, от друга страна, брат ми Джейсън сключи сделка с вампирите и аз бях длъжна да спазвам условията й. Понякога имах чувството, че целият ми живот протича между чука и наковалнята. Но не исках да изпадам в отчаяние и се успокоявах с мисълта, че много хора на този свят имаха по-тежки проблеми от моите.

Сетих се за Ерик — могъщия вампир, чиято памет се оказа напълно изтрита от коварните вещици. Припомних си за касапницата в сватбения магазин и пред очите ми веднага изникна гледката от витрината — бяла дантела и брокат, осеяни с пръски кръв и парчета плът. Замислих се за клетата Звезда-Мария, която в момента се бореше за живота си в шривпортската болница. Тези вещици бяха зли, а злото трябваше да бъде спряно; доброто трябваше да победи злото. Такива са принципите на американското общество.

Замислих се, че „добрите“ в този случай се явяваха вампирите и върколаците и аз щях да се сражавам на тяхна страна. Напуши ме смях. О, да, ние — добрите — трябваше да победим лошите на всяка цена!

11

Колкото и да е странно, аз наистина заспах. А се събудих от това, че Ерик лежеше до мен и ме душеше.

— Суки, какво е това? — тихо попита той. Веднага усети, че съм будна. — Миришеш на гора. Миришеш на куче. И на нещо още по-диво.

Предположих, че е усетил миризмата на Сам.

— И на върколак — подсказах му аз, за да му помогна да допълни списъка си.

— Не, не е върколак — каза той.