Мъртви за света

Преди да излезем, Ерик се наведе към мен и ме целуна. Вгледах се в очите му — големи и сини, а бялото им бе толкова бяло, че сякаш светеше. Златистата му коса бе гладко вчесана назад и завързана на опашка с един от моите ластици, яркосин на цвят. Носеше джинси и нова бархетна риза.

— Бихме могли да се върнем обратно — каза той. На бледата светлина от лампичката в колата лицето му изглеждаше като от камък. — Бихме могли да се върнем обратно в къщата ти. Мога да остана с теб завинаги. Можем да се любуваме на телата си по всички възможни начини, нощ след нощ. Бих могъл да те обикна — ноздрите му се разшириха и той ме погледна с гордо изражение на лицето. — Бих могъл да работя. Няма да си бедна. Аз ще ти помагам.

— Звучи ми като брачен живот — казах аз в опит да разведря обстановката. Ала гласът ми издайнически трепереше.

— Да — съгласи се той.

Но той никога нямаше да е самият себе си, помислих си аз. Щеше да бъде имитация на Ерик; един Ерик ограбен от истинския си живот. А ако връзката ни изобщо оцелееше и продължеше през годините, той щеше да си остане същият, за разлика от мен, простосмъртната.

Стига с тези мрачни мисли, Суки, казах си аз. Само пълна глупачка би загърбила шанса да има връзка (без значение дали кратка, или сериозна) с разкошен мъж като Ерик. Прекарвахме си страхотно заедно. Наслаждавах се на компанията му, на чувството му за хумор, да не говорим пък за уменията му в леглото. А фактът, че той не помнеше нищо от предишния си вампирски живот, правеше отношенията ни още по-пикантни.

Но именно тази подробност се явяваше капката катран в кацата с меда. Ако това беше фалшивият Ерик, нямаше ли и връзката ни да е фалшива? Фалшива любов, фалшив секс… и ето че кръгът се затваряше.

Измъкнах се от колата с тежка въздишка.

— Аз съм непоправима идиотка — казах аз, когато тръгнахме заедно към задния вход на къщата.

Ерик не каза нищо. Явно беше съгласен с мен.

Почукахме, но никой не ни отвори. Открехнах вратата и се озовахме в пералното помещение, а оттам — в кухнята.

Кухнята бе идеално чиста, като във всеки вампирски дом, тъй като просто не се използваше. За такава голяма къща тя изглеждаше направо миниатюрна. Служителят от агенцията за недвижими имоти е имал страхотен късмет в онзи ден (така де, нощ), когато е попаднал на клиенти вампири, тъй като всяко нормално семейство би се чувствало неудобно в кухничката с размерите на двойно легло. На етажа имаше минимален брой стени и от барплота се виждаше „семейната“ стая — в този случай основната стая за едно изключително странно семейство. Имаше три отворени врати, които вероятно водеха към официалната всекидневна, трапезарията и спалнята.

Точно в този момент „семейната“ стая се пукаше по шевовете от гости. Съдейки по количеството ръце и крака, които се виждаха от вратите на другите помещения, там очевидно имаше още участници в днешната битка.

Вампирската група включваше Пам, Чоу, Джералд и още двама-трима, които познавах по физиономия от „Вамптазия“. От страна на върколаците присъстваха полковник Флъд, червенокосата Аманда (моя огромна почитателка), младежът с пънкарската прическа (Сид), Алсид, Кълпепър и (гадост!) Деби Пелт. Деби носеше тоалет по последен писък на модата — според нейните разбирания за мода, — който изглеждаше малко нелепо в конкретната обстановка. Може би искаше да ми припомни, че има престижна работа в адвокатска кантора.

Просто чудесно! Само Деби ми липсваше тази вечер.

Присъстваха и непознати за мен личности — местните вещици най-вероятно. Предположих, че достолепната жена, която седеше на дивана, беше тяхната водачка. (Или може би главатарка? Повелителка? Не съм наясно с терминологията.) Около шейсетгодишна афроамериканка със стоманеносива коса и кожа с цвят на кафе. Кафявите й очи излъчваха мъдрост, но и мъничко скептицизъм. Придружаваше я блед млад мъж с очила, който носеше добре изгладен сиво-кафяв панталон, раирана риза и лъснати до блясък мокасини. Приличаше на мениджър в супермаркет или магазин за канцеларски материали, а ако имаше деца, те сигурно си мислеха, че в тази студена януарска нощ татко им е отишъл на боулинг или на събрание в църквата. Вместо това той и младата вещица до него възнамеряваха да се хвърлят в смъртоносна битка.

Останалите два празни стола явно чакаха мен и Ерик.

— Закъсняхте — скастри ни Пам.

— Здравейте, радваме се да ви видим и благодарим, че се отзовахте толкова бързо — измърморих аз под носа си. Известно време очите на всички останаха вперени в Ерик, сякаш го чакаха да поеме ръководството в свои ръце, както винаги досега. Но Ерик ги гледаше с празен поглед. Пам отново се намеси и сложи край на неловката пауза.

— Така, нека пристъпим към планирането на операцията — каза тя.

Всички присъстващи извърнаха глави към нея. Пам с удоволствие пое юздите в свои ръце и сякаш нямаше намерение да ги пуска.

— Благодарение на върколаците следотърсачи вече знаем къде се намира щабквартирата на Халоу — съобщи Пам.