Мъртви за света

— Къде е Бил, мис Суки? — зададе той дежурния си въпрос.

— Той е в Перу, Буба. Това е доста далече, в Южна Америка.

— Не, не съм — обади се хладен глас и сърцето ми прескочи един удар. — Върнах се — и моята бивша любов се появи от съседната стая.

Каква нощ само, пълна с изненади! Надявах се поне някои от тях да се окажат приятни.

Неочакваната среща с Бил ме разтърси много повече, отколкото съм предполагала. За пръв път пред живота си имах бивш любовник и нямах никаква представа как е редно да се държа в негово присъствие, особено след като Ерик стискаше ръката ми така, сякаш аз бях Мери Попинс, а той — моят подопечен.

Бил изглеждаше страхотно. Носеше панталон в цвят каки и официална риза „Калвин Клайн“, избирана лично от мен в добрите стари времена — шотландско каре в кафяво златиста гама.

— Много добре, ще ни бъдеш от полза тази нощ — обади се Пам, самата мис Практичност. — А после ще ми разкажеш за онези прословути руини. Познаваш ли останалите присъстващи?

Бил се огледа наоколо.

— Полковник Флъд — каза той и кимна вежливо. — Алсид — от поздрава му към Алсид лъхаше хлад. — Останалите съюзници са ми непознати — каза той и посочи към вещиците. И чак след като го запознаха с тях, попита: — А какво прави тук Деби Пелт?

Едва не зяпнах от изненада. Много добър въпрос! Взе ми го от устата. Опитах се да се сетя дали Деби и Бил се познаваха, дали действително се бяха виждали очи в очи. Нямах такъв спомен, макар че Бил много добре знаеше какво ми причини тя.

— Тя е жената на Алсид — предпазливо поясни Пам.

Вдигнах вежди към Алсид и той почервеня като домат.

— Дошла му е на гости и реши да се присъедини — продължи Пам. — Имаш ли нещо против нейното присъствие?

— Имам спомен от присъствието й в имението на краля на Мисисипи — каза Бил. — Доставяше й удоволствие да наблюдава как ме измъчват.

Алсид побесня и скочи на крака.

— Деби, вярно ли е това?

Всички извърнаха глави към Деби и тя положи огромно усилие да запази достойнството си под прицела на недружелюбните им погледи.

— Случайно гостувах на мой приятел върколак, който работи като пазач в имението на краля — каза тя. Прилично обяснение, но гласът й издайнически трепереше. — Нямаше как да му помогна. Щяха да ме разкъсат на парчета. Съмнявам се да помни, че съм била там. Та той изобщо не беше на себе си! — злорадо добави тя.

— Ти им помагаше да ме измъчват — каза Бил. Гласът му звучеше все така хладно и безпристрастно, което правеше изявлението му още по-убедително. — Най-много ти харесваха клещите.

— И ти не каза на никого, че Бил е там? — попита Алсид, но в неговия глас нямаше и помен от безпристрастност. Преливаше от мъка, яд и болка от предателството й. — Знаела си, че в имението на Ръсел измъчват пленник от друго кралство, и не си си мръднала пръста да му помогнеш?

— Той е вампир, за бога! — в тона на Деби се усещаше единствено раздразнение. — По-късно разбрах, че обикаляш из града със Суки и го издирваш, за да изчистиш дълга на баща си към вампирите, и тогава се почувствах ужасно. Но в онзи момент виждах единствено вампирско уреждане на сметки. За какъв дявол да се намесвам?

— А за какъв дявол почтен човек ще тръгне да измъчва вампир? — изрева Алсид.

Последва дълго мълчание.

— Да не забравяме, че тя се опита да убие Суки — обади се Бил, все така хладно и безпристрастно.

— Нямах представа, че ти си в багажника, когато я бутнах вътре — запротестира Деби. — Нямах никаква представа, че я затварям там с гладен вампир!

Не знам за другите, но аз не й повярвах и за секунда.

Алсид впери очи в огромните си длани, сякаш в тях се криеше извор на мъдрост. После бавно вдигна глава и заби поглед в Деби. Този мъж вече нямаше сили да си затваря очите пред истината. Стана ми толкова мъчно за него, че ми идваше да го прегърна.

— Отричам се от теб — каза той. Полковник Флъд потръпна, а по-младите — Сид, Аманда и Кълпепър — изглеждаха толкова втрещени, сякаш пред очите им се разиграваше изключително рядък ритуал. — Повече няма да те виждам. Повече няма да ловувам с теб. Повече няма да деля плячката си с теб.

Това май наистина беше някакъв много важен ритуал за съществата с двойствена природа. Деби застина като ударена от гръм. В стаята надвисна гробовно мълчание; единствено вещиците шушукаха нещо помежду си. Дори Буба притихна, макара да бях сигурна, че голяма част от чутото си оставаше загадка за стопанина на този лъскав перчем.

— Не — изхълца Деби и размаха ръка пред себе си, сякаш можеше да изтрие казаното. — Не, Алсид!

Но Алсид вече не я виждаше.

Въпреки че ненавиждах Деби, точно в този момент изпитах болка при вида на лицето й и отместих поглед встрани. Точно като всички останали. Имах чувството, че дори предстоящата битка с Халоу отиде на заден план в сравнение с драматизма на този епизод.