Мъртви за света

Ерик положи и двете си ръце върху раменете ми и се залепи за мен. Не се и съмнявах, че двамата вампири се гледаха втренчено над главата ми. Ако Ерик имаше под ръка стикер „Тя е моя!“, сигурно щеше да го залепи на челото ми. Арлийн неведнъж е споделяла, че обожава моменти като този, когато бившият й се дразни от факта, че някой друг я цени и обича (дори това да не е така). Явно с нея имаме коренно различни вкусове, защото аз се почувствах ужасно. Като в небрано лозе.

— Ти явно наистина не ме помниш — каза Бил на Ерик, сякаш едва сега осъзнаваше този факт. Подозренията ми се потвърдиха, когато той се обърна към мен и каза (все едно Ерик го нямаше): Досега си мислех, че това е някакъв сложен план от страна на Ерик, замислен, с цел да се настани в къщата ти, а после и в леглото ти.

Нямах намерение да протестирам — тъй като и аз съм подозирала същото, макар и съвсем за кратко, — но усетих как се изчервявам.

— Време е да се качваме в колата — казах аз на Ерик и се обърнах да видя лицето му. Изглеждаше твърдо като камък и съвършено безизразно, което обикновено свидетелстваше за изключително опасно състояние на духа. Но все пак ме последва, когато тръгнах към вратата. Къщата полека-лека се изпразни и цялата навалица се изсипа на тясната квартална уличка. Зачудих се какво ли щяха да си помислят съседите. Те, естествено, знаеха, че къщата се обитава от вампири — денем виждаха единствено обслужващия персонал, а хората, които влизаха и излизаха нощем, изглеждаха бледи като смъртта. Това внезапно раздвижване със сигурност бе привлякло съседското внимание.

Пътувахме в пълно мълчание. Ерик седеше отпред, до мен, и от време на време протягаше ръка да ме докосне. Нямах представа в чия кола се е качил Бил, но се радвах, че не е в моята. Нивото на тестостерон около мен беше достатъчно високо и без неговото присъствие.

Буба седеше отзад и тихичко си тананикаше. „Обичай ме нежно“, ако не се лъжа.

— Тази кола е голям боклук — изръмжа Ерик.

— Да — съгласих се аз.

— Страхуваш ли се?

— Да.

— Ако всичко това приключи благополучно, ще продължиш ли да се виждаш с мен?

— Разбира се — отвърнах аз, за да го зарадвам. Дълбоко в себе си вярвах, че след тази битка вече нищо нямаше да е същото. Но без увереността на стария Ерик в собствената му смелост, хитрост и безскрупулност новият Ерик изглеждаше доста немощен. Предстоеше тежка битка и точно в момента моят спътник имаше нужда от кураж и утеха.

За всеки участник в операцията имаше предварително определено място за паркиране, за да не привличаме вниманието на Халоу, ако се струпаме заедно около сградата. Кръстчето върху моята карта се оказа някакъв търговски център, разположен на границата между жилищната и индустриалната част на града. Паркирахме във възможно най-затънтения край на магазина и без повече приказки се отправихме към позициите си.

Половината от къщите по тихата улица се продаваха, съдейки по табелите пред вратите им, а онези, които все още имаха собственици, просто плачеха за ремонт. Паркираните отпред коли изглеждаха стари и очукани, а тревните площи бяха осеяни с големи голи петна, което значеше, че никой не си правеше труда да ги полива. Зад почти всеки осветен прозорец трептеше екран на телевизор.

Слава богу, че е зима и хората са по домовете си, помислих си аз. Двама смъртно бледи вампири и една блондинка биха събудили любопитство — ако не и агресия — в квартал като този. Освен това единият от вампирите беше световноизвестна знаменитост и винаги го разпознаваха въпреки леките промени във външния вид след вкочаняването му. Ето защо Буба не биваше да се показва пред хора.

Стигнахме до ъгъла, където Ерик трябваше да се раздели с нас и да се срещне с останалите вампири. Чувствах се толкова напрегната, че ако някой ме пипнеше с пръст, сигурно щях да завибрирам като струна. Изобщо не ми се говореше; щях да продължа нататък, без да обеля и дума, но Ерик явно имаше други планове. Придърпа ме към себе си и започна да ме целува с всичка сила — а той повярвайте ми, е много силен.

Буба недоволно изсумтя.

— Не е редно да се целуваш с други, мис Суки. Бил каза, че няма нищо против, но на мен това никак не ми харесва.

След още секунда-две Ерик ме освободи от прегръдката си.

— Съжалявам ако си се почувствал обиден — хладно каза той и сведе поглед към мен. — Ще се видим по-късно, любима моя.

Притиснах длан към бузата му.

— До по-късно тогава — казах аз, обърнах се и веднага тръгнах.

Буба вървеше по петите ми.

— Не си ми ядосана, нали, мис Суки? — тревожно попита той.

— Не — отвърнах. Насилих се да му се усмихна; за разлика от мен, той виждаше добре в тъмното.

Старото ми палто изобщо не ме топлеше в тази студена нощ. Голите ми длани почервеняха от студ, а носът ми се вкочани и изобщо не го усещах. Усещах обаче всички онези миризми, които заедно образуваха общата градска воня — дим от комините, изгорели автомобилни газове, бензин, машинно масло и какво ли още не.