Мъртви за света

— Така, продължаваме нататък — намеси се Пам. — Буба и Суки ще влязат първи. Тя ще се постарае да извлече максимална полза от уменията си и ще ни даде сигнал — Пам се замисли за миг. — Суки, резюме: трябва да знаем колко души има в къщата, дали всички са вещици, в какво настроение са и изобщо всичко, до което успееш да се докопаш. Изпрати Буба да ни предаде информацията, а ти остани на пост до пристигането ни. Щом заемем позиции, може да се върнеш обратно при колите. Там ще си в по-голяма безопасност.

Нямах никакво намерение да й противореча. Пък и каква полза от боец като мен сред тълпа от вампири, върколаци и вещици!

— Ами добре, всичко е ясно — отвърнах аз. — Щом изобщо се налага да участвам…

В този момент Ерик ме смушка в ребрата, за да ми напомни за присъствието си. Изглеждаше развълнуван от предстоящата битка, но в погледа му се четеше известна неувереност.

— А какво ще стане с Ерик?

— Какво имаш предвид?

— Ако нахлуете вътре и изтрепете всички вещици, кой ще развали неговата магия? — попитах аз и се обърнах към експертите от уиканския контингент. — Ако Халоу и нейните вещици умрат, направените от тях магии умират ли с тях? Или Ерик ще си остане безпаметен?

— Заклинанието трябва да бъде премахнато — каза възрастната вещица, спокойната афроамериканка с мъдрия поглед. — Най-добре е да бъде премахнато от онзи, който го е направил. Магията може да бъде развалена и от друга вещица, но това ще отнеме много повече време и усилия, тъй като не знаем как точно е бил омагьосан.

Избягвах да гледам към Алсид, тъй като той все още трепереше от емоцията на проклятието си. Срам ме е да призная, че изпитвах и леко разочарование от него, задето прокле Даби едва сега, а не преди месец, когато му разказах, че се е опитала да ме убие. Въпреки всичко му прощавах; може да си е мислил, че греша и че Деби не е способна да ме затвори в багажника на кола с освирепял от глад вампир.

Ако не се лъжа, Деби за пръв път признаваше деянието си. Не знаела, че вътре имало вампир! А да бутнеш някого в багажник на кола и да го заключиш там, е безобидна шега, нали?

Деби сигурно имаше навика да лъже самата себе си, че и да си вярва.

Но сега трябваше да насоча вниманието си към конкретната ситуация. Ако извадех късмет да оживея до утре, щях да имам достатъчно време да размишлявам над човешката склонност към самозалъгване.

— Значи смяташ, че трябва да пощадим Халоу? — тъкмо питаше Пам. — За да свали проклятието от Ерик? — явно перспективата не я радваше особено. Реших, че моментът не е подходящ за изпадане в мрачни настроения, и си наложих да слушам внимателно.

— Не — веднага отвърна вещицата. — Не нея, а брат й Марк. Халоу е твърде опасна за всички ни. Тя трябва да умре колкото се може по-скоро.

— А вие какво ще правите? — попита Пам. — Какво ще е вашето участие в тази битка?

— Ние ще сме отвън, в радиус от две пресечки около сградата — каза мъжът. — Ще правим заклинания за изтощаване на врага. Имаме и скрити козове в ръкавите, които ще използваме според ситуацията — и той, и младата му колежка, която днес беше прекалила с черния грим, изглеждаха доста развълнувани от възможността да използват скритите си козове.

Пам кимна, сякаш смяташе пръскането на магия за достатъчна помощ. Според мен по-добре би било да се въоръжат с огнехвъргачка.

Деби Пелт, която през цялото това време стоеше като парализирана, внезапно започна да си проправя път към входната врата. Буба скочи от мястото си и я улови за лакътя. Тя изсъска насреща му, но той дори не трепна. Аз щях да я пусна на мига.

— Остави ме. Махам се. Не съм желана тук — кресна тя. Гняв и мъка се бореха за надмощие върху лицето й.

Буба сви рамене. Той просто я държеше и чакаше заповед от Пам.

— Ако те пуснем, ти може да отидеш при вещиците и да ги уведомиш за намеренията ни — каза Пам. — Напълно в твой стил, както току-що разбрахме.

Деби имаше наглостта да направи обидена физиономия. Тя погледна към Алсид, но той се вълнуваше от случващото се точно толкова, колкото и от прогнозата за времето, да речем.

— Бил, наглеждай я — предложи Чоу. — Ако се опита да ни предаде, убий я.

— Страхотно! — изръмжа Бил и дари Деби с кръвожадна усмивка. След като обсъдихме подробностите във връзка с транспорта, а вещиците проведоха още една тиха консултация помежду си, Пам каза:

— Е, да тръгваме!

В бледорозовия си пуловер и цикламените си панталони тя повече от всякога приличаше на Алиса от Страната на чудесата. Изправи се пред огледалото, сложи си още червило и се усмихна на отражението си.

— Суки, приятелко моя — каза тя и насочи усмивката си към мен. — Чака ни велика нощ!

— Така ли?

— Да — Пам ме прегърна с една ръка. — Тази нощ ще браним онова, което ни принадлежи! Ще се борим за завръщането на нашия главатар! — тя се ухили на Ерик. — Утре, шерифе, ти отново ще седиш на бюрото си във „Вамптазия“. Ще можеш да се върнеш в собствената си къща и да спиш в собствената си спалня. Поддържаме я чиста за теб.