Мъртвите сибирски полета

— Това би значело вие да заповядате, а аз да слушам, но преди това имам да ви предложа нещо.

— Говори тогава — каза Кардов.

— Вие си спомняте за оная Хиацинта Янкович, която затворихме в Петропавловската крепост.

— Зная — отговори Кардов.

— Тя ни причинява големи неприятности: вика, крещи… Затова мисля, че най-добре би било, ако я обесим.

— Съгласен съм с тебе — каза Кардов, — така най-лесно бихме се отървали от нея.

Ашинов поднесе смъртната присъда на Хиацинта, когато Кардов съвсем спокойно каза:

— Нещо ново има ли?

— Нищо особено — отвърна Ашинов, — списъкът на новодошлите не се е уголемил, само един от тях може да ни интересува.

— Как се нарича този чужденец и какъв е той?

— По занятие е ковач, казва се Волков и пристига от Красноярск.

— Не намирам нищо, с което този човек може да ни интересува. Има ли го записан в черната книга?

— Да — отвърна Ашинов.

— Какво точно е записано в черната книга? — запита Кардов.

— Че е осъден на заточение в Сибир до живот, защото е убил един руски чиновник, когато последният е поискал да арестува доведения му син Михаил Бакунин. Така е — продължи Ашинов. — Въпреки че има отлични документи и че от самия него не може да се отгатне, аз имам основания да вярвам, че той е привърженик на нихилистите.

— В такъв случай, щом документите му са редовни, против него не трябва нищо да предприемаме.

— Затова пък трябва да бъде под надзор, тъй като чрез него бихме могли да открием убежището на Бакунин.

— Мислиш ли за толкова глупав Бакунин, че да довери това на един старец? — отвърна Кардов. — Ти чу ли, струва ми се, че някой звъни?

— И на мен ми се чини, че се звъни.

След като излезе, наново се върна и доложи, че една чудно красива дама желае да говори с господин Кардов. Наричала се Феодора Бояновска.

Ненадейна червенина обля лицето на Кардов.

— Въведи я бързо! — каза той. — И никой да не влиза през цялото време, докато тя е тук.

След няколко минути Феодора Бояновска беше в спалнята на Кардов.

— Щастлив ден е за мен днес наистина — казваше й той, поднасяйки страстно ръката й към устните си. — Още при ставането си получих едно радостно известие, а ето — и визитата на най-красивата дама На Петербург.

— Най-красива, но и най-нещастна — добави Феодора.

— Вие — нещастна? Феодоро, та кой би се осмелил да ви обиди?

Тя не отвърна нищо, но сваляйки наметката си, се доближи до Кардов и уловила двете му ръце, каза:

— За да се уверя дали наистина ме обичате, Кардов, бих искала да проверя това.

— Заявявам предварително, че не ще устоя на проверката — отговори той. В очите му се четеше необикновен блясък.

— Ах, Кардов, аз не съм вече по-раншната Феодора! — сложи тя главата си на рамото му. — Струва ми се, че постоянно някой ме гони, за да ме убие, а и не зная дали убиецът ми е жив или мъртъв. Едва дочаквам да съмне, след като прекарвам безсънна нощ, понеже чини ми се, че през цялата нощ в стаята и около къщата ми обикалят хора, които искат смъртта ми.

— Какви са тия убийци, от които се плашите? — запита Кардов.

— Знаете ли, Кардов, че Бояновски е жив и дори се е завърнал в Петербург?

— Беглецът и убиецът лесно се залавят, така че няма никаква опасност.

— Не си въобразявайте, че работата е лека, тъй като той не ще да е без защита и покровителство. Струва ми се, че има защитник, понеже ето каква история се разигра с мене.

Бояновска подробно му изложи историята с дивия ловец. Тя му описа всичко така живописно, че и сам Кардов се замисли.

— Феодоро, знаеш ли какво? Струва ми се, че Бояновски е в споразумение с генерала. Някога бил ли е в интимни връзки с него?

— Най-добрият приятел му беше именно генералът.

— В такъв случай работата е такава: Бояновски навярно е потърсил услугите на генерала. Така че, мила моя, няма защо да се безпокоите, Бояновски ще бъде в ръцете ми, щом се уверя в горното.

— Вие няма да се задоволите, докато не ми съобщите за смъртта му, обещайте ми това! — настойчиво молеше тя.

— Най-тържествено ви давам обещанието си. Дори ще се помъча да ви го съобщя самият аз. След това ще поискам от най-красивата петербургска дама възнаграждението си.

Феодора, надвесвайки се над него така, че той усещаше приятния й дъх, му пошепна:

— Твоето възнаграждение ще бъда аз.

Тържествуващ от радост, Кардов прегърна Феодора, която сега не се съпротивляваше. И в момента, когато се гласеше да я целуне, ненадейно се чуха думите:

— Николай Ягодкин чака вън и желае да говори с господин директора.

След тия думи Феодора се отдръпна, Кардов й каза:

— Този човек ми отне първата целувка, нека почака вън.

— Не, не, може да е нещо много важно — добави тя. — Вие няма да загубите възнаграждението си, двойно ще го имате при друг случай.

— Нека влезе — извика Кардов, натискайки звънеца.

— Не трябва да ме вижда тук — каза Феодора.

— Побързайте да се скриете зад тая зелена завеса. Тук ще бъдете добре скрита, а и ще имате възможност да слушате разговора ни.

— Ще го затворите ли? — запита Феодора.

— Не, с него възнамерявам друго — отговори той. — Но тихо… ето че той иде…

Вратата се отвори и в стаята се яви банкерът.