Читаем Мъртвите сибирски полета полностью

Малко след това влезе Василевич, а заедно с него и братът на Николай Ягодкин — Андрей.

Лицето на Андрей се намръщи, но все пак се силеше да запази веселото си изражение.

— Какво ще обичате?

— Желая да ми върнете парите. Хубавата си Наталия, най-скъпото си богатство, загубих.

— Загуби ли я? Защо?

— Защото отказа да стане моя жена — отговори търговецът на хайвер. — А знаете ли, господин Ягодкин, че тя щеше да бъде много щастлива — при моето богатство.

— В такъв случай оженете се за друга.

— Не, никоя друга освен Наталия! — извика Василевич.

— Така е, но стига за това, да видим нашите търговски сделки — каза Ягодкин. — На два пъти сте търсили вече парите, ми каза касиерът. Да ви кажа откровено, Василевич, съобщиха ми също, че с нещо сте ме обидили.

Търговецът избъбри някакво оправдание.

— Не — каза той. — Известно ви е, че аз уважавам вашата фирма и за доказателство ще оставя парите си и занапред под лихва. По-сигурна фирма от вашата няма да намеря, затова нека останат още за дълго време.

„Хитрец! — каза си Ягодкин. — По-рано беше се разтреперал за парите, а след като разбра, че касите ми са пълни, се успокои и започна да любезничи.“

— Ако пък смятате, че другаде парите ви ще бъдат на по-сигурно място, благоволете на касата, за да си ги получите.

— Аз възнамерявам да ви донеса още 100 000 рубли — отвърна Василевич. — Но извинете, времето лети, трябва да вървя, защото важни работи ме чакат у дома.

Той се сбогува с банкера и не след дълго беше на улицата.

— Глупак! — извика банкерът, когато вратата се затвори. — Тия 100 000 рубли, които възнамеряваш да ми внесеш, ще дойдат тъкмо навреме. Ах, да, ти си тук — обърна се той към влезлия без позволение Андрей.

Външният вид на комедианта бе съвършено променен; изтърканите дрехи бе заменил със салонни, златен ланец висеше от жилетката му и брилянтени пръстени красяха ръцете му. Дрехите го бяха съвсем променили. Без разрешение той се изтегна на канапето, от което преди малко Василевич беше станал.

— Как си и какво правиш, драги братко?

— Дойдох да те видя как си. Видът ти показва, че си добре.

Николай Ягодкин стана и му стисна ръката.

— Андрей, мога ли да ти предложа цигара?

— Хубавата цигара с благодарност приемам, стига да е доброкачествена, понеже аз само от хубавите пуша.

— Вярвам, че ще бъдеш доволен от качеството — каза Ягодкин, като му поднесе табакерата.

Комедиантът взе цигара, кръстоса безцеремонно крака и започна да пее някаква оперна мелодия.

— Как върви търговията? — попита брат си.

— Доста добре, благодаря за вниманието. Спечелих наново доверието на кредиторите си и смятам за две-три години, ако върви така, да имам пак завиден капитал.

— Надявам се, че не страдаш от липса на пари.

— Наистина не това е причината на моето нощно безпокойство.

— Разбирам, страхуваш се да не открият фалшивите банкноти?

— Имаш право, това най-много ме безпокои.

— Няма защо толкова да се страхуваш — каза комедиантът, приближавайки се към бюрото на Николай Ягодкин. — Банкнотите са изработени така сполучливо, че и най-вещото око не би ги различило от истинските. Донесох ти още 10 такива по 1000 рубли.

Ягодкин взе банкнотите и след като дълго ги оглеждаше, въздъхна и каза:

— Ах, как бих искал никога да не се замесвам в подобна работа, но това бе едничкото ми спасение, за което съм ти задължен и благодарен.

— Благодарности не искам, а желая възнаграждението си.

Банкерът написа записка до касиера. Комедиантът взе бележката и я постави в джоба си.

— А сега желая да навестя дъщеря ти Клариса. Тя вкъщи ли е?

— В стаята си е — отвърна банкерът.

След като се сбогува, комедиантът напусна кантората. Замислен тръгна към първия етаж. По стълбите срещна слугинята на милионера, една доста добре облечена мома.

— Любезна девойко, дали племенницата ми Клариса е в стаята си и би ли могла да ме приеме?

Младото момиче изтича бързо до една стая и след като се върна, каза, че госпожицата не може да го приеме по причина на главоболие.

Андрей обаче не се гръдна от мястото си.

— Съобщи на госпожицата, че й нося новини от едно приятно за нея лице.

Малко след това момичето съобщи, че госпожицата го чака в стаята.

Комедиантът влезе в една добре наредена стая, където завари Клариса да приготвя шоколад.

— Тъкмо навреме идваш, да закусим заедно.

— Благодаря за шоколада, но такива сладки работи не са за мене, щом няма чаша коняк.

— Съжалявам, че не мога да ти го предложа. Кажи ми от кого какви известия ми носиш?

— Слушай тогава, мило дете — каза комедиантът и седна на едно канапе. — На кого дължиш пребиваването си тук?

— На Бакунин — отговори тя.

— Той начерта плана, а изпълнението е мое и трябва да ми благодариш — каза комедиантът, клатейки глава. — Животът ти тук е охолен, нали?

— Не тъй, както си мечтаех отначало — каза Франциска. — Мислех си, че ще бъда дъщеря на милионер, а от известно време е станал голям скъперник, все ми се извинява, че търговията му не вървяла добре, щом го помоля да ми купи нещо. Може би защото го е страх и му липсва кураж, който скоро може да добие.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Шагреневая кожа
Шагреневая кожа

По произведениям Оноре де Бальзака (1799—1850) можно составить исчерпывающее представление об истории и повседневной жизни Франции первой половины XIX века. Но Бальзак не только описал окружающий его мир, он еще и создал свой собственный мир – многотомную «Человеческую комедию». Бальзаковские герои – люди, объятые сильной, всепоглощающей и чаще всего губительной страстью. Их собственные желания оказываются смертельны. В романе «Шагреневая кожа» Бальзак описал эту ситуацию с помощью выразительной метафоры: волшебный талисман исполняет все желания главного героя, но каждое исполненное желание укорачивает срок его жизни. Так же гибельна страсть художника к совершенству, описанная в рассказе «Неведомый шедевр». При выпуске классических книг нам, издательству «Время», очень хотелось создать действительно современную серию, показать живую связь неувядающей классики и окружающей действительности. Поэтому мы обратились к известным литераторам, ученым, журналистам и деятелям культуры с просьбой написать к выбранным ими книгам сопроводительные статьи – не сухие пояснительные тексты и не шпаргалки к экзаменам, а своего рода объяснения в любви дорогим их сердцам авторам. У кого-то получилось возвышенно и трогательно, у кого-то посуше и поакадемичней, но это всегда искренне и интересно, а иногда – неожиданно и необычно. В любви к творчеству Оноре де Бальзака признаётся переводчик и историк литературы Вера Мильчина – книгу стоит прочесть уже затем, чтобы сверить своё мнение со статьёй и взглянуть на произведение под другим углом.

Оноре де Бальзак

Проза / Зарубежная классическая проза / Классическая проза
Люди как боги
Люди как боги

Звездный флот Земли далекого будущего совершает дальний перелет в глубины Вселенной. Сверхсветовые корабли, «пожирающие» пространство и превращающие его в энергию. Цивилизации галактов и разрушителей, столкнувшиеся в звездной войне. Странные формы разума. Возможность управлять временем…Роман Сергея Снегова, написанный в редком для советской эпохи жанре «космической оперы», по праву относится к лучшим произведениям отечественной фантастики, прошедшим проверку временем, читаемым и перечитываемым сегодня.Интересно, что со времени написания и по сегодняшний день роман лишь единожды выходил в полном виде, без сокращений. В нашем издании воспроизводится неурезанный вариант книги.

Герберт Джордж Уэллс , Герберт Уэллс , Сергей Александрович Снегов

Фантастика / Классическая проза / Космическая фантастика / Фантастика: прочее / Зарубежная фантастика