Мъртвите сибирски полета

— Вярно е, тридневният срок изтече — започна Ягодкин, — но надявам се, че господин директорът не ще ми се сърди за това. Идвам, за да узная вашата присъда.

Кардов предложи на Ягодкин да седне, след като му подаде цигара от една хинейска табакера.

— Известно ви е, че притежавам против вас, господин Ягодкин, компрометиращ документ, който е достатъчен, за да влезете в затвора.

— Да — отговори Ягодкин, — говорите за полицата, на която подписах името на другиго.

— Значи готов сте да потвърдите това? — додаде Кардов.

Ягодкин сви рамене.

— Щом ви е известно, защо да отричам?

— На човек с дух като вашия може да се прости, но само при едно условие — иронизираше Кардов.

— И това условие е?

— Да сте в услуга на полицията.

— С какво бих могъл да услужа на полицията? — учудено запита Ягодкин.

— Ако сте честен човек, вие сте в състояние да ни бъдете полезен.

— Най-напред необходимо е, за да не ме обвинявате в безчестие, да мисля честно за вас.

— Отговорете ми тогава, Ягодкин, бихте ли имали смелост да станете нихилист?

Банкерът побледня. Той се надяваше, че Кардов ще му предложи по-леко нещо. Да кажеш, че си нихилист, това означава да се намериш пред дулото на зареден револвер.

— За да узнаете от мен работите им, вие желаете аз да стана нихилист!?

— Понеже вие сте богат човек, а за нихилистите са необходими такива хора, струва ми се, че вие отговаряте на условията.

— Вие искате от мене много наистина, понеже се излагам на явна смърт.

— Желаете ли да загубите честта си с това ваше колебание? — Кардов извади от джоба си полицата, върху която Ягодкин бе подписал друго име.

— Решението ми да стана нихилист ще ли е достатъчно, за да я изгорите?

— В момента, когато ми донесете важно известие — работа, която е напълно във ваша зависимост.

— Добре — каза Ягодкин, — но чистосърдечно ви казвам, че не намирам начин, с който да се сближа с тях.

— Това оставете на мене. А сега подайте си ръката.

Ягодкин подаде ръка и няколко минути след това беше на улицата.

Феодора изскочи иззад завесата, когато Ягодкин бе излязъл.

— Всичко чух, Кардов, и вашата вещина ме удивлява. Чрез шпионирането си той ще ви бъде крайно полезен. Но мен не ме интересува работата на Ягодкин, а човекът, който носи моята фамилия.

— Ах, да, думата ви е за Бояновски, хубаво, че ми напомнихте.

Той позвъни и след няколко минути влезе Ашинов.

След като запали цигара, Кардов извика:

— Ашинов, занапред всичкото ти внимание ще бъде съсредоточено по един беглец от Сибир — казва се Бояновски.

— Ах, да, разбирам, навярно съпруг на уважаемата госпожа?

Кардов кимна доволен:

— Имам основания да вярвам, че той е при генерал Кнудзон, ето защо ще трябва да насочиш вниманието си и към него.

— Как? Генералът да бъде подложен на полицейско наблюдение? Царският любимец, когото цяла Русия уважава?

— Мила Феодора, в Русия колкото и високопоставена да е една личност, не може да избегне полицейски надзор, князете дори са изложени на такъв. Стига да пожелаете да узнаете какво е вършил вчера великият княз например. Всичко ще ви стане известно, щом отворя онази книга там.

— Както ти заповядах значи — обърна се Кардов към секретаря си. — Ще употребиш всички усилия, с всички средства ще се помъчиш да вмъкнеш някой твой човек в къщата на генерала — било като кочияш, слуга или прислужница.

— Всичките ви заповеди ще бъдат изпълнени, въпреки че съм убеден, че не е там човекът, когото търсите.

— Как се осмеляваш да отговаряш така, с такава увереност, че той не е там? Убеден ли си, че Бояновски не се намира в Петербург?

— Аз казах само мнението си — смеейки се, отговори Ашинов. — За да узная точно къде се намира Бояновски, ще моля господин директора да ми даде само 24 часа срок. Но най-напред вежливо бих помолил уважаемата госпожа да отговори прилича ли този портрет на нейния съпруг?

Той измъкна от палтото си един портрет, който подаде на Феодора.

— Това е той, фотографиран по време на затварянето му.

— Не съм се бил лъгал значи?

— Но по какъв начин е попаднал този портрет у тебе? — запита Кардов, без да може да скрие удивлението си.

— Утре ще узнаете и това, а засега нека остане временно в тайна.

— Добре, аз се надявам на твоето умение.

— Феодора, вие сте свидетелка, че работата ви е възложена на сигурен човек. А сега, мила, ще ме простиш, загдето важни служебни работи ни принуждават да се разделим.

Подавайки палтото на Феодора, той целуна ръката й.

— Надявам се, че сега ще спя тихо и спокойно.

— Спи спокойно и мен сънувай — отговори Кардов. — Започна лов — лов на опитомен дивеч, спи съвършено спокойно.

Взе ръката й и я притисна към себе си.

— И щом като дивечът бъде готов за застрелване, тогава извикайте ме, аз да се прицеля в него! — каза тя.

— Желанието ви ще бъде изпълнено — каза Кардов, смеейки се, и тръгна към работната си маса.

XLVIII. СИЛАТА ПРАВО НЕ ПИТА

Ягодкин стоеше в кантората си, днес той беше радостен. В момента, когато приближаваше до писалищната си маса, слугата му доложи, че търговецът на хайвер Василевич е пристигнал.

— Покани го да влезе.