Мъртвите сибирски полета

— Но писмото, което имам и което е адресирано до Михаил Бакунин?

— Да, имаш право, това писмо доказва всичко; остави я, нека да линее, нека умре там; по-добре, отколкото да пише на Бакунин.

— Така е — каза Евстатий. — Веднъж завинаги трябва да си разчистим сметките с него. Затова имам една молба, Ваше Величество.

— Говори! — заповяда царят.

— От известно време една личност, която ви е вярно служила, е в немилост пред вас. Това е човекът, от когото всички нихилисти се боят.

— Кого имаш предвид, Евстатий? — попита царят.

— Това е Иван Кардов.

— Кардов — извика царят, — той сам предизвика недоверието ми.

— Но все пак, Ваше Величество, той ви е верен. Той единствен е достоен да се прави е нихилистите. При изпълнение на длъжността си той не познава съжаление.

Царят се замисли, след това добави:

— Имате право, тъкмо сега ми е необходим мъчител.

— В какъв случай Ваше величество ще позволи да му телеграфирам тази радостна за него вест.

— Телеграфирай му, щом толкова настояваш.

В същата минута, когато брат Евстатий отиде към вратата, чу се почукване и сестра Габриела влезе и му съобщи, че калугерките, които бяха отишли да търсят великата княгиня, се върнали.

Макар че това бе тихо казано, царят дочу съобщението и запита:

— Е, какво, намерихте ли я?

— Съжаляваме, Ваше Величество, навсякъде я дириха, но не успяха да я намерят.

— Значи така, и тя изчезна от очите ми, първото ми дете, а сега — Хела. Тежък грях трябва да лежи на Романовския род.

XLVII. ХУБАВИЯТ ЛОВ

Досега читателите имаха възможност да виждат директора на петербургската полиция в канцеларията му, намираща се в полицейското здание, и то винаги на работа. Сега ще запознаем и въведем почитаемите си читатели в жилището на Кардов, което не бе много далеч от полицейското.

Стаята му бе чудесно украсена или по-скоро това се отнасяше за спалнята му.

Тежките копринени завеси не пропускаха дневната светлина, а в средата на стаята друга копринена завеса отделяше спалнята от салона.

Беше 10 часът сутринта. Не по навика си Кардов лежеше още в копринената си постелка.

Не бе още звънил за секретаря си Ашинов, както правеше обикновено.

Ашинов, който с големи крачки се движеше нагоре-надолу, обитаваше съседната стая.

„Чудно — мислеше си той. — Кардов е почти на прага на уволнението, но то още не настъпва. Всеки ден очакваме царската заповед за отнемане на длъжността му, но напразно. Тоя Кардов трябва да е фаворизиран от Двора, та ще трябва да се пазя, за да не нагазя в мътната вода, преди още да съм видял бистрата.

Остане ли Кардов и занапред полицейски директор в Петербург, благоразумно ще бъде да му се покорявам; получи ли се обратното, тогава пръв аз ще се обявя против него и ще взема мястото му.“

С тези мисли Ашинов доближи писалищната си маса, на която го очакваха различни писма.

— Днес пощата е много голяма — каза механически, разглеждайки писмата. — Но Какво ли съдържа оная телеграма, пристигнала днес от Москва, за която Иван Кардов още нищо не знае, понеже спи?

Но не му остана време да отговори на въпроса си, защото тъкмо в тоя момент се позвъни, а той знаеше какво означава това.

„Иван Кардов е станал вече от леглото си.“

— Ашинов, донеси ми писмата и телеграмите.

След като остави писмата и телеграмите на масата, Ашинов попита дали трябва да донесе чая. Кардов не отговори.

С разтреперани ръце той отвори телеграмата от Москва.

— Телеграмата е от царския изповедник — мърмореше си той тихо. — Знаем, че заедно с царя той отпътува за манастира „Св. Дева Мария“ и че ще му говори за мене.

С разтреперан глас започна да чете разтворената телеграма:

„Слънцето отново изгрява за тебе, Иван Кардов, ще настъпят добри дни.

Брат ти“

Кръвта започна по-бързо да се движи в жилите на Кардов и лицето му се проясни.

„Веднъж само сгреших в живота си, но това няма вече да се повтори. Отсега нататък Кардов ще съумее да се пази и сляпо ще слуша и изпълнява точно всяко царско желание.“

Ашинов, който не пропусна да проследи нито една черта, която промени лицето на Кардов, приближи:

— Мога ли да ви поздравя — попита той — за приятната вест, която издавате, че прочетохте в телеграмата от Москва?

— Да, твърде радостна, Ашинов, както за мене, така и за тебе, тъй като моето щастие е и твое. Сега донеси скоро чая, защото днес имаме много работа.

Щом като Ашинов излезе, Кардов стана и започна твърде раздразнително да се разхожда нагоре-надолу из стаята.

„След три месеца най-късно аз трябва да стана министър на полицията“ — мислеше си той. И като постави ръка на сърцето си, каза:

— Да бъдеш министър на полицията значи да си уважавана личност в Русия, а освен това и съпруг на най-хубавата жена в Петербург, Феодора Бояновска трябва да бъде моя, без нея нищо не струват ни щастие, ни богатство.

Ашинов донесе и постави чая на масата пред своя шеф, Кардов взе една чаша чай, бързо я изпи, а след това взе хайвер и намаза хляба си.

— Днес съм особено разположен и бих желал да направя нещо, което да занимае и двама ни.