Читаем Мъртвите сибирски полета полностью

И вярно е, че тая къща беше за оплакване: старецът все пак бе поносим, но жена му беше съвършено злобна и безхарактерна. Много лошо се отнасяше към слепия си съпруг, затова Наталия гледаше да смекчи съдбата му.

Често на стареца му се искаше да каже на Наталия:

— Мило дете, ти си тъй добра към мен, но ако един ден аз си отида, без да ти казвам, ти ще знаеш кой ще бъде моят убиец.

— За Бога, недейте, какво искате да правите?! — извика Наталия.

— Нищо — промълви той.

На другия ден, когато Наталия заедно с госпожата бяха излезли пред къщата, изведнъж дочуха някакво хъркане. Двете жени влязоха и що да видят — старецът се бе прострял на земята полумъртъв. Той бе прерязал гръкляна си с бръснач и черна кръв течеше от раната му.

— Дайте вода, бързо, и повикайте лекар! — каза Наталия.

Жена му не се мръдна от мястото си. Тя погледна мъжа си презрително и каза:

— Остави го да свърши, защото той не бе за този свят!

Самоубиецът отвори още един път очите син погледна презрително жена си.

— Не трябва, за Бога, да го оставяме тъй! — каза Наталия. — Моля ви да повикаме лекар.

— Какво ще направи лекарят? — рече грубо жената. — Не виждате ли, че тук не може да помогне лекарят?

— Кръвта може да се спре и раната да се зашие — каза Наталия. — Аз отивам.

— Да не си мръднала от мястото си! — каза грубата жена.

Наталия побледня.

В същата минута старецът вдигна главата си и каза:

— О, Боже, аз виждам, че операцията е сполучлива — проклета, проклета да си, жено!…

— Чувате ли? — каза Наталия. — Той ви кълне!

Жената на Рагун я погледна презрително.

Зачу се внезапно шум в коридора и вратата на стаята, в която лежеше старецът, се отвори и влязоха няколко стражари.

— Ето — каза жената на Рагун, — тука лежи горкият ми мъж, който се самоуби!

— А къде е тази, която е причината за неговата смърт? — попита един от полицаите.

— Тази там — каза жената, като посочи Наталия, — тя е причината, за да посегне моят мъж на живота си.

Тя започна да бърше престорените си сълзи.

— Аз да съм причина за неговата смърт? — каза Наталия, цяла пребледняла. — Не е вярно, господа, тъй като тя се отнасяше с мъжа си неизказано лошо.

— Откога сте при тази госпожа? — запита полицаят.

— От десетина дни — каза Наталия.

— И за толкова кратко време сте могли да завържете връзки с мъжа на тази жена?

— Какво мислите, господине? — каза Наталия, като стана цяла червена.

— Какво мисля? — каза приставът, като се подсмиваше лукаво. — Не се мъчи да се покажеш невинна, тъй като това нищо няма да ти помогне.

— Не мога да си представя какво ви е говорила тази жена. Моля ви се, кажете ми, защото съм сигурна, че ви е измамила.

— Не отричай — каза жената на Рагун, — още първата вечер той влезе в твоята стая.

— Вярно ли е? — попита полицаят.

— Да, но той идва да ми благодари за услугите, които му направих, щеш.

— Ето така, малко по малко ще разберем цялата истина — каза полицаят.

— Аз ще ви разкажа още нещо — каза Рагунова. — Още от първата минута, когато дойде у дома, тя почна да коленичи и дотам го влуди, че той забрави, че има жена в къщата си.

— Но защо се самоуби, това не разбирам? — запита полицейският.

— Снощи говорих с него за тази жена — каза Рагунова, — че не мога да понасям тази жена вкъщи. Като видя това, той се е отчаял навярно и това е причината.

Наталия пребледня. Тя не можеше да си представи, че съществуват толкова долни хора.

— Не й вярвайте, това е лъжа, мръсна лъжа! — извика тя.

— Лъжа или истина, ще се разбере в съда. Сега елате с мене.

— Аз да дойда с вас? Какво искате да кажете?

— Че ви арестувам — каза приставът.

— Мене да арестувате?

— Ще ви турим в затвора при другите жени от този род.

Наталия се удари по челото и сълзи бликнаха от очите й.

— Аз нищо не съм сгрешила, аз съм невинна, това е измислица, гнусна лъжа!

— Спри, не желая да слушам нищо, елате след мене!

Наталия се хвана за масата, която бе наблизо.

— Аз не ще дойда с вас, там ще умра, по-добре убийте ме тука! Съжалете ме, господине, и ме убийте!

Офицерът се двоумеше. Въпреки че по природа беше груб човек, пак нямаше смелостта да насилва една жена.

— Елате с мене, може би невинността ви ще се установи и тогава ще ви освободят.

Наталия не се помести и не преставаше да плаче.

— Просиш милост — викна Рагунова и я ритна, — а когато завлече мъжа ми, не искаше милост?

След това тя се приближи до Наталия и я отскубна от масата.

— А сега откарайте я и отрежете дългата й коса, както на подобните на нея.

Приставът даде знак да я откарат. Стражарите изпълниха заповедта му и след половин час тя беше вече в женското отделение на полицията.

По-нататък приставът нареди да я поставят в една тройка и след като съобщи на кочияша къде да я откара, седна до нея.

Из пътя Наталия бе жертва на любовните прищявки и излияния на полицая.

— Мила моя, ти не бива да отиваш в затвора, а в някоя частна къща. Ти ми харесваш, аз не съм женен. Не би ли било добре, ако се оженим?

Наталия затрепера.

— Не, никога! — отговори тя.

— Защо ли пък? Нима приемаш затвора при най-развалените жени, отколкото да бъдеш щастлива и в охолност?

— Предпочитам смъртта пред мръсните ви желания.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Люди как боги
Люди как боги

Звездный флот Земли далекого будущего совершает дальний перелет в глубины Вселенной. Сверхсветовые корабли, «пожирающие» пространство и превращающие его в энергию. Цивилизации галактов и разрушителей, столкнувшиеся в звездной войне. Странные формы разума. Возможность управлять временем…Роман Сергея Снегова, написанный в редком для советской эпохи жанре «космической оперы», по праву относится к лучшим произведениям отечественной фантастики, прошедшим проверку временем, читаемым и перечитываемым сегодня.Интересно, что со времени написания и по сегодняшний день роман лишь единожды выходил в полном виде, без сокращений. В нашем издании воспроизводится неурезанный вариант книги.

Герберт Джордж Уэллс , Герберт Уэллс , Сергей Александрович Снегов

Фантастика / Классическая проза / Космическая фантастика / Фантастика: прочее / Зарубежная фантастика
Пнин
Пнин

«Пнин» (1953–1955, опубл. 1957) – четвертый англоязычный роман Владимира Набокова, жизнеописание профессора-эмигранта из России Тимофея Павловича Пнина, преподающего в американском университете русский язык, но комическим образом не ладящего с английским, что вкупе с его забавной наружностью, рассеянностью и неловкостью в обращении с вещами превращает его в курьезную местную достопримечательность. Заглавный герой книги – незадачливый, чудаковатый, трогательно нелепый – своеобразный Дон-Кихот университетского городка Вэйндель – постепенно раскрывается перед читателем как сложная, многогранная личность, в чьей судьбе соединились мгновения высшего счастья и моменты подлинного трагизма, чья жизнь, подобно любой человеческой жизни, образует причудливую смесь несказанного очарования и неизбывной грусти…

Владимиp Набоков , Владимир Владимирович Набоков , Владимир Набоков

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХX века / Русская классическая проза / Современная проза