Мъртвите сибирски полета

— В такъв случай ще заплатите за думите си!

Не след дълго те спряха пред едно грамадно здание. Приставът изведе Наталия от колата, качиха се двамата на горния етаж и влязоха в една стая, сред която имаше една покрита маса.

Върху масата стояха няколко книги. На стол до масата седеше намръщена жена на средна възраст.

Щом приставът и Наталия влязоха вътре, тя даде знак на Наталия да се приближи.

— Как се казваш?

Наталия се двоумеше дали да отговори на въпроса й. В никой случай не желаеше да произнесе фамилното си име в заведение като това.

— Ще отговорите ли? — извика жената. — Как се казвате?

— Наричам се Наталия.

— А презимето, как се нарича баща ви?

В това време тя се досети за едно близко за нея име, затова най-удобно й се струваше да назове него.

— Бояновска, по презиме — добави тя. Госпожата записа това в една голяма книга.

— Признаваш ли се за виновна?

— Нямам никаква вина — отговори Наталия.

— Лудетино, защо не признаеш, за да се свърши по-скоро тая работа! Признай се за виновна и всичко е свършено.

— Да се призная за виновна, то значи да ви излъжа.

— Добре, ще отбележа отговорите ти в тая книга и след това ще отговаряш за тях.

Обърна се към пристава:

— В какво е обвинена тя?

А че е подмамила един старик, който туря край на живота си.

— Значи подлъгала честен човек и с това е дала повод за убийство. Да запишем.

Наталия потрепера цяла при това обвинение.

— Имате ли в Петербург роднини? — запита я тая чудновата жена.

— Нямам, тук съм съвършено чужда — отговори Наталия.

— Имаш ли пари или други ценни неща?

— Нямам — отговори тя.

— Откарайте я — заповяда жената.

Наталия беше откарана в една широка стая, гдето имаше няколко жени.

Почти всяка от тях имаше фалшиво име, така тук се оказаха разни графиня Балема, графиня Брилянто и т.н.

След като приставът се отдалечи, една от тия жени се приближи до Наталия и й каза:

— Добре дошла между нас, ти се намираш в добро общество. Така например ето там графиня Брилянто, до нея пък графиня Болска, а не липсват между нас и княгини.

Всички тия графини тъй силно се изсмяха, та разтърсиха цялото здание. Те са били по-рано в някакъв немски театър и след извършено от тях престъпление са доведени в тая обща стая.

Наталия толкова се потресе от всичко наоколо си, че не смееше да погледне. Тя разбираше, че това са нечестни жени, всяка от която носи върху челото си знака на безсрамието.

Домакинята на тая къща всички наричаха Бич. От страх Наталия попита защо й викат така. На въпроса й отговориха, че тя в нищо не е тъй страшна, както в мъченията и побоя. За най-малка грешка почти всеки ден биела. Много скоро Наталия трябваше да се убеди, че това име е напълно заслужено. След обяд я повикаха при домакинята. Бича — както ще зовем тая жестока жена — запита дали Наталия признава вината си. И щом тя отказа — заповядано беше да я ударят 25 пъти.

Жената, която трябваше да изпълни заповедта, запита със седмия или с единадесетия бич ще става биенето.

— Не, с първия — отговори Бича.

— А къде ще става биенето?

— В градината, за да могат да видят всички.

Наталия от тоя разговор почти нищо не разбра. Две жени я уловиха и я заведоха в една малка стая, където я съблякоха. Вързаха ръцете и отзад, отрязаха й косите и я замъкнаха в градината.

— За Бога, какво ще правите с мене? Къде ме откарвате така гола?

Вместо отговор двете жени се изсмяха.

Заведоха я в градината. Там, по средата, имаше скамейка, над която висеше камшик.

Чак сега Наталия видя, че до камшика стояха две жени. Те държаха в ръцете си две сопи, от които капеше вода.

— Ще признаеш ли? — попита Бича Наталия.

— Но аз нищо не съм сгрешила, за Бога!

— Вържете я за стола.

За миг натиснаха Наталия върху стола.

Тя оброни глава и затваряйки очи, не се решаваше да помръдне от мястото си.

Бича даде знак на жената, която държеше в ръцете си тоягата. Тя се приближи.

— Удряйте!

Жената вдигна тоягата и Наталия изписка.

— Съжалете се! Милост!

— Ще отговориш ли, още веднъж те питам?

Наталия се двоумеше да излъже ли, понеже това, което ставаше около нея, беше ужасно и долно.

Нищо не отговори. Бича заповяда да започнат биенето.

Жената издигна бича и той се обви около голото тяло на Наталия. Тя изписка с пълен глас.

LIX. ГЕНЕРАЛ — СИБИРСКИ ЗАТОЧЕНИК

Два дни, откакто Кнудзон стои у дома си, без нищо особено да е настъпило.

Къщата му се пази от стража. Никому не се разрешава нито да влезе, нито да излезе.

Той беше като арестуван.

Генералът търпеливо понасяше всичко.

Нито дума от оплакване не се чуваше — достойно понасяше несправедливостта.

Известно му беше също, че царят не ще спре дотук. Щом Александър изгубеше доверие в някого, той го преследваше до проваляне.

Ето защо Кнудзон не очакваше нищо добро.

Наистина не можеше да се отрече, че той беше обичан от руския народ и затова го наричаха избавител на Русия, но тъкмо в тая страна нямаше нищо постоянно или свято.

Предмет на мисълта му беше Бояновски. Размишлявайки, той се страхуваше за него.

Не беше сигурен дали няма да бъде открит от шпионите в царската кухня и дали въобще досега не са го открили и затворили.