Мъртвите сибирски полета

Генералът спа спокойно миналата нощ.

На закуската слугата му извести, че с него желае да говори великият княз.

Няколко минути след това влезе великият княз, но не весел, както биваше винаги, а с клюмнала глава.

— Генерал Кнудзон, идвам по царска заповед при вас и се надявам да бъда изслушан тихо.

— Велики княже, всичко, каквото Негово величество има да ми каже, е свято за мене!

— Съжалявам, че вестта ми не е радостна. Идвам при вас, както ви съобщих, по царска заповед и в случая съм само един механически изпълнител на чужда воля, която съм принуден да предам.

— Смъртен предавател… — каза генерал Кнудзон.

— Не се е стигнало дотам и това, което ви нося, не е смъртна присъда. Негово величество ви смята за нихилист и съзаклятник, затова ви наказва.

— Какво е наказанието ми? — попита генералът.

— Той ви разжалва, генерале! Отнема ви чин, звание и всяка войнишка почест — каза великият княз.

— По-нататък, по-нататък! — настояваше генералът.

— И ви заточва в Сибир — добави тъжно великият княз.

Настъпи дълга пауза и двамата мълчаха.

Най-сетне генералът прекъсна мълчанието.

— Това е значи възнаграждението ми от Романовската династия. Така ми се отплащат и награждават заслугите ми към Русия, за които съм излагал живота си на безброй опасности? Заповедта е значи заточение в Сибир, до второ разпореждане? За голяма царска милост трябва да смятам честта, че присъдата не е за вечно заточение!

Великият княз не можа да се сдържи повече, приближи се и му каза:

— Ах, каква ли беда има още да сполети милото ни отечество, Кнудзон, какво ли още има да става с него, щом заслужилите и верни негови синове се пращат в Сибир?!

— По-добре кажете какво има да става с нас, щом Негово величество е дал доверието си на лъжци и нищожници, а верните си служители изпъжда далеч от него?!

— Вие имате право, Кнудзон, но не на мен се пада да съдя постъпките на Негово величество.

— Вярно е, Ваше Височество, добрият поданик не трябва да осъжда действията на своя господар.

— Не ме титулувайте Височество, а ваш боен другар, комуто няколко пъти сте спасявали живота в опасност. Елате да ви прегърна, Кнудзон, защото тук е мястото ви.

Дълго не можаха да се разделят един от друг, докато Кнудзон се откъсна от прегръдката и запита кога ще бъде разжалван.

— Още днес — отговори князът.

— Пред войската или тайно?

— Да, пред войската, която вие командувахте. Заповядано ми е да ви откарам в Петропавловската крепост. Там ще изпълнят по-нататък заповедта.

— Дали веднага след това ще ме заточат в Сибир?

— Заповядано ми е така, Кнудзон! Но ако вие имате някакви поръчки, аз ще ви разреша и…

— Не, нямам нужда, никаква работа нямам за уреждане. Желая само да направя завещанието си и надявам се, че ще ми разрешите това, а също и да го отнесете на заверка при нотариуса.

— Ще изпълня всичко и ще се помъча свободно да се разпоредите с имуществото си.

— В такъв случай — моля за минута.

Генералът се приближи до бюрото си, взе хартия и я прегъна.

„За наследник на всички мои движими и недвижими имоти оставям Николай Бояновски — бивш държавен съветник. Както той, тъй и неговите наследници имат право върху наследството ми.

Генерал Кнудзон“

След това прегъна внимателно хартията и запечатана я подаде на великия княз.

— Ваше Височество, вярвам, че ще имате добрината след моята смърт да отворите завещанието ми.

— Обещавам ви това, генерале. Но да вървим вече, защото ни чакат.

След половин час те бяха в Петропавловската крепост.

Там беше строена войската, нявга командувана от генерала. На войниците беше известно какво ще става, затова бяха обронили глави.

Всички се просълзиха, когато генералът беше изправен пред тях между двама офицери. Забиха барабаните.

Вратата на една малка стая се отвори и оттам се яви някаква важна личност.

Това беше човекът, който завиждаше много на славата на генерала. Обстоятелството, че царят бе се спрял на тоя човек именно да командува разжалването му, крайно го оскърби.

Генерал-лейтенантът се приближи.

С иронична усмивка изкомандува:

— Войници! Със скръб на душата си Негово величество императорът се реши да ви изправи пред това печално зрелище. Събитие, което досега не се е случвало — разжалването на един генерал, който по старшинство е заемал най-висшия пост във войската. Генерал Кнудзон е злоупотребявал с императорското доверие. Той е бил на страната на царските неприятели — нещо, което е равносилно да измениш на отечеството си, като им помагал материално в делата им, и затова, съгласно законите на страната ни, заслужава смърт. Негово величество, не забравяйки големите заслуги на генерала, намали наказанието му, като вместо смъртна присъда — го разжалва и заточава в Сибир.

В името на Негово величество императора, вожда на руската армия, деградираме незаслужилия и съгласно това отнемаме му всички военни знакове и почести, като му се вземат чинът, сабята, еполетите и униформата!

Извършете длъжността си, господа!