Читаем Мъртвите сибирски полета полностью

— Струва ми се, че ще си спомните за Яники?

— Яники ли? Аптекарят, който на драга воля прие да стане член на нашето общество?

— Да, аз съм Яники.

— Та какво ми говорите, по дяволите, вие ужасно сте се променили. Но разкажете ми: как можахте да узнаете, че съм избягал от сибирските рудници, а също и за местопребиваването ми сега?

— Това не беше тъй мъчно — отговори Яники, — тъй като ние ви следвахме винаги с будно око, а останалото научихме от евреина Марголински.

— С вас ли е евреинът? — попита Бояновски.

— Той беше шпионин, ала ние ще го накажем, задето ви е предал.

— Значи той ме е издал?

— Без съмнение. За да се отърве от бесилката. Кардов ви търси като скъпоценен камък. Кажете ми накъсо, Бояновски, съгласен ли сте с нашето предложение или не?

— Думите в писмото са двусмислени — рече Бояновски — и не знам как да ги разбера. Искате нещо от мене, но не зная какво.

— Мисля, че е ясно казано в писмото. Например вие имате възможност в кухнята На царя да турите отрова в яденето и така ще постигнем целта си и ще бъде щастие за всички ни.

— Вие наричате това щастие? — попита Бояновски.

— Да, това е най-голямото щастие, което може да се даде на някой брат от дружеството на смъртта.

— Аз ненавиждам враговете си, както и вие — каза Бояновски, — но отровата е подло средство за един честен човек. Отмъщението може да бъде извършено чрез оръжие или бой.

— Куршумът не всякога е сигурен — каза Яники, — отровата е по-сигурна.

— Покушението може да стане на улицата, но работата тука е съвсем друга, когато това става тайно.

— Отровата действува сигурно и човек свършва за няколко минути.

— Имате ли отрова, която действува така ефикасно?

— Това ще е моя работа — каза Яники. — Ненапразно съм химик.

— Направете я тогава и я поставете в яденето, аз не желая да омърся с това ръцете си.

Яники се отдръпна, като да имаше насреща смъртен враг.

Бояновски схвана това и отговори бързо:

— Няма защо да се боите от мене, Яники.

— Кой знае? От този, който не държи на клетвата си, може всичко да се очаква — каза Яники.

Бояновски гордо се изправи.

— Аз не съм потъпкал клетвата си. Когато се заклех пред Бакунин, бе съвсем друго. Тогава вашите мисли и разбирания бяха и мои. Вие мислехте да помагате на народа с добри дела, а не както сега — с убийства.

Яники отпусна рамене.

— Ти си мечтател, Бояновски! Личи си, че си бил дълго в Сибир, тогава времената са били други, а сега се измениха: тогава полицията не ни преследваше, както сега. Днес сме принудени да си служим с разни лукавства, само и само да се укрием. Ти сам бе жертва на царската немилост; той и нас така преследва и иска да ни отмъсти. Кажи ми: защо бе изпратен ти в Сибир? Не беше ли това голяма подлост от негова страна?

— Да — каза Бояновски, — това бе подло и нечестно, тъй като те ме издебнаха и ме отвлякоха, когато спях, и ни най-малко не ги очаквах.

— Не знаеше ли това твоята жена? Бъди сигурен, че тя те е предала, тъй като днес е полицейски шпионин. Кажи — честно ли е всичко това?

— Това е отвратително, мръсно — каза Бояновски.

— И ти да не им отмъстиш? Ти не си мъж, ако не им отмъстиш, Бояновски! Но какво ли приказвам напразно — каза Яники, като видя, че Бояновски още не се решава, — ти не мислиш така… Сега ела с мене, имам нареждане да те заведа при другите братя, които имат събрание.

Бояновски се колебаеше. Душата му се разбунтува. Вместо доброта, желание за мъст се настани в нея.

— Ще дойда с тебе — каза след малко Бояновски, — желая да чуя какво ще ми кажат те.

Като чу, че Бояновски се съгласи да вземе участие в съзаклятието, челото му се разведри.

Той знаеше добре, че Бояновски е влиятелен и ще бъде от голяма полза за дружеството.

Двамата излязоха от парка и като преминаха през много улици, стигнаха до едно голямо здание.

Яники похлопа на вратата и тя се отвори.

Озоваха се в един светъл коридор. Чуваше се весела музика от горния етаж.

— Нима е възможно — каза тихо Бояновски — да се крият тук, където свири весела музика и се събират хора да се веселят?

— Именно затова, защото тука най-малко ще се съмняват, че се събират нихилисти. Най-после ние имаме и друго здание за гласуване. Тук правим само събранията си. Постъпихме така, защото се намери един измежду другарите ни да ни издаде. Ти знаеш, че по-рано се събирахме в моята къща.

— Да, спомням си и знам, че там бяхме на сигурно място — каза Бояновски.

— Погледни там — Яники посочи с пръст нагоре, — там е салонът за игра и песни, а ние сме няколко стълби пой тази улица.

Той го улови за ръката и тръгна по една стълба, която водеше под къщата.

В края на коридора Яники отвори една врата и двамата пазачи насочиха пушките си към него.

— Паролата — извикаха те.

— Нова кръв и нови времена — отвърна Яники.

Край една маса бяха насядали около 40 маскирани нихилисти.

— Време е да се приближим — каза Яники. — Тъй като Михаил Бакунин не е тука, аз ще председателствам вместо него.

Той се доближи до масата, взе един нож и го заби в нея.

Това беше знак за откриване на заседанието.

— Поздравявам ви с добре дошли, братя в смъртта, и надявам се, че помежду ни няма предатели — каза Яники.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Люди как боги
Люди как боги

Звездный флот Земли далекого будущего совершает дальний перелет в глубины Вселенной. Сверхсветовые корабли, «пожирающие» пространство и превращающие его в энергию. Цивилизации галактов и разрушителей, столкнувшиеся в звездной войне. Странные формы разума. Возможность управлять временем…Роман Сергея Снегова, написанный в редком для советской эпохи жанре «космической оперы», по праву относится к лучшим произведениям отечественной фантастики, прошедшим проверку временем, читаемым и перечитываемым сегодня.Интересно, что со времени написания и по сегодняшний день роман лишь единожды выходил в полном виде, без сокращений. В нашем издании воспроизводится неурезанный вариант книги.

Герберт Джордж Уэллс , Герберт Уэллс , Сергей Александрович Снегов

Фантастика / Классическая проза / Космическая фантастика / Фантастика: прочее / Зарубежная фантастика
Пнин
Пнин

«Пнин» (1953–1955, опубл. 1957) – четвертый англоязычный роман Владимира Набокова, жизнеописание профессора-эмигранта из России Тимофея Павловича Пнина, преподающего в американском университете русский язык, но комическим образом не ладящего с английским, что вкупе с его забавной наружностью, рассеянностью и неловкостью в обращении с вещами превращает его в курьезную местную достопримечательность. Заглавный герой книги – незадачливый, чудаковатый, трогательно нелепый – своеобразный Дон-Кихот университетского городка Вэйндель – постепенно раскрывается перед читателем как сложная, многогранная личность, в чьей судьбе соединились мгновения высшего счастья и моменты подлинного трагизма, чья жизнь, подобно любой человеческой жизни, образует причудливую смесь несказанного очарования и неизбывной грусти…

Владимиp Набоков , Владимир Владимирович Набоков , Владимир Набоков

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХX века / Русская классическая проза / Современная проза