Мъртвите сибирски полета

— Заклевам се, Ваше Величество, и ако не устоя на клетвата си, нека провидението ми изпрати най-голямото наказание.

— Доволен съм, Орлов, отивайте си — каза царят, — понеже чувствувам нужда от почивка.

— Ще си починеш навеки… — мърморех си аз, излизайки от стаята.

Хващаше ме лудост, докато настъпи полунощ. В 12 часа точно, заедно с четири тъмни фигури, допуснати от подкупените слуги — начело с мене, влязохме в спалнята на царя.

Още при първия шум царят извика, пробуждайки се:

— Орлов, Орлов, пазиш ли поста си?

— При вас съм, Ваше Величество — и се приближих към леглото му.

Всичко изведнъж му стана ясно.

Скочи от леглото си и сграбчи пълния си револвер, но в това време аз се хвърлих отгоре му и го хванах за врата. След няколко минути царят беше мъртъв. И досега чувствувам как неподвижно ме гледат сивите му очи!

Пустинникът закри очите си с ръце, като да се пазеше да не бъде виждан от хората.

— Ами след като това мръсно дело бе извършено, как напуснахте двореца? — попита попът.

— Избягах — каза пустинникът, — скитах из цял свят, само да се освободя от царския образ, но напротив, той навсякъде ме преследва. След продължително скитане завърнах се от тъга по родината. Оттогава до днес пребивавам тук. И сега, отче, върви си, тъй като черните спомени ме спохождат в тоя момент и не мога да понасям никого пред себе си.

Свещеникът тихо се отдалечи, след като стисна ръката на пустинника. Но излизайки из колибата, той дочу как стенеше убиецът-пустинник.

LVI. СВЕТО ОТРИЧАНЕ

Една седмица вече как Бояновски беше като готвач в царската кухня. Понеже беше протежиран от главния царски готвач, Той получи добро място за готварските си способности, нямаше защо да се страхува, тъй като и самите му другари се чудеха на неговите познания.

Той беше определен от Лафермо да приготвя сутрешната закуска на царя. Така че работното му време беше само сутрин, а времето след обяд можеше да използува, както пожелаеше.

Лафермо — французин по народност — беше крайно недоверчив към другите готвачи, но към Бояновски или по-скоро към Познански, както той го зовеше, имаше неограничено доверие и никога не преглеждаше ястията, които той приготовляваше.

— Вие ще направите чудна кариера — му казваше веднъж Лафермо. — Ето че вчера царят се заинтересува кой е приготвил закуската му. Говорих му за вас и навярно скоро ще ви представя на царя.

Веднъж Лафермо викна в кабинета си Бояновски и му каза:

— Ще предприема едно сериозно пътуване, което не може да се отложи. Трябва да ви съобщя, че ще ме замествате. В дневника е казано каква работа ви предстои и на кое ще обръщате по-голямо внимание. За покупките например: вземайте винаги най-скъпи работи, тъй като царят държи много на лукса.

Бояновски го увери, че доколкото зависи от него, ще положи всички усилия, та отсъствието на главния готвач да не се почувствува от царя.

Действително Бояновски се мъчеше достойно да замести Лафермо.

Старателно наблюдаваше ту един, ту друг готвач и проверяваше внимателно всяко ядене.

Съобщават му веднъж, че рибар донесъл в царската кухня риба от Волга — нещо, което нерядко се случва.

Рибарят влезе при Бояновски. Спазаряват се за цената на хубавата моруна, която беше добра за царското меню. Моруната беше голяма и още жива и Бояновски пожела да узнае цената.

— Господине — отговори рибарят, — цената ще ви съобщя, след като ви кажа насаме как съм уловил тази риба.

— Влезте вътре — каза му Бояновски.

След като влязоха в стаята, Бояновски го попита по какъв начин е хванал моруната.

— Господине, аз ще се постарая да ви предам историята на тази риба, въпреки че тя е твърде чудна. Улових тази риба една вечер, гребейки с лодката си по Волга. Трябваше здраво да я държа, за да не я изпусна. Моруната скачаше в мрежата ми. С мъка я извадих и занесох у дома. Пуснах я в бистрата вода, която налях в един басейн. Наоколо узнаха за рибата. Разбра и кметът, който дойде заедно с жена си да я види. Наблюдавайки как рибата скача във водата, съпругата на земевладелеца изтърва диамантения си пръстен. Моруната погълна пръстена като по чудо. Щом забелязах това, веднага взех влака и идвам при вас. Затова ще моля рибата пред вас да бъде разпрана и след като извадите от стомаха й пръстена, да ми го предадете.

Бояновски взе ножа и започна да разпаря рибата, но последният го задържа.

— Не е необходимо толкова да бързате, може и утре да сторите това, аз напълно се доверявам вам и утре ще дойда да си получа пръстена.

Той си взе шапката и се запъти към вратата, но като я наближи, се спря и добави:

— Нали ми обещавате, че сам ще разпорите рибата, господине?

— Чудна работа, но нали ви обещах, че сам ще я разпоря. Бъдете уверен в това. Все пак се съмнявам дали пръстенът е в стомаха й или в него ще има само храна.

— Може би се лъжа, но все пак може да го намерите — отговори рибарят, като въпросително поглеждаше Бояновски.

— Довиждане, господин готвач! — каза той и напусна стаята.