Мъртвите сибирски полета

Това обръщение се стори доста подозрително на Бояновски и затова той любопитствуваше да узнае дали действително ще намери въпросния пръстен в рибата, затова, затваряйки се в стаята си, започна да разпаря рибата. След малко намери стомаха и го разряза с ножа. Чудно, от стомаха падна върху мрамора месингова кутийка. Вземайки кутийката, Бояновски замислено за почна да я разглежда от всички страни.

— Навярно е някаква тайна пратка — си каза той.

Ето защо той се огледа наоколо, за да се убеди, че е сам в стаята; взе ножа и отвори кутийката, която съдържаше една малка хартийка.

Той я взе и зачете:

„Бояновски,

Обръщайки се към тебе, братята на смъртта честитят завръщането ти в отечеството. Честит е този, който е могъл да разкъса веригите и да се завърне здрав в отечеството си от вечния ад! Ето защо — отмъщение на ония, които ни изпратиха в Сибир! Отмъсти за онези, които ти отнеха половината от твоя живот, които те мъчиха и от твоята висота те тласнаха в голямата пропаст!

Приближавайки се до теб, братята на смъртта ти предлагат помощта си. Бъди наш, въпреки че си далеч от нас. Надяваме се, че си още верен нам. Сега, след изкусното ти промъкване в царския дворец, гдето си гарантиран от преследване, имаш пълната възможност за отмъщения на оня, чийто подпис само беше достатъчен от придворен съветник да те тласне до положението на сибирски заточеник.

Всичко държиш в ръцете си.

Ще се поколебаеш ли за отмъщението?

На никого досега не се е оказала такава възможност, както на теб. Бояновски, надеждата ни е в тебе, братко на живот и смърт, да отмъстиш за нас, а и за тебе.

Наш човек утре ще те очаква при паметника в Екатерининския парк. Ако утре вечер не се явиш там, нашият човек ще те очаква 14 вечери непрекъснато там. С пълно право ние те считаме наш и те поздравяваме.

Сбогом, Бояновски, и само за отмъщението мисли. Само в отмъщение:

Братя в смъртта.“

Бояновски се извърна, да не би някой да го наблюдава след прочитането, и след малко наново прочете бележката.

„Пак ме откриха, значи нищо не е в състояние да им попречи да узнаят къде се намирам. Виждам глупостта, която ми предлагат с писмото си, но аз не споделям тяхната идея. По-рано, докато още не действуваха с отрова и динамит, имах техните идеи и исках да помогна на нещастния народ. Но откакто станаха жестоки убийци, не съм вече техен.“

След това изгори писмото на пламъка на свещта и пепелта изхвърли на боклука.

Неспокойствие го обхвана от тия минути, започна да се двоуми. Искаше му се да продължи спокойния си живот, от друга страна — желанието да си отмъсти за мъките, които е претърпял, го гризеше.

Няколко дни изминаха така.

Той вярваше, че щом се съгласи с нихилистите, те ще настоят да си остане готвач, затова се реши да отиде на определената в Екатерининския парк среща. Той реши да им открие, че не може да бъде вече техен. Искреността в случая ще бъде по-уместна, отколкото подлостта.

В 7 часа вечерта той се преоблече и отиде в парка. Взе за всеки случай и револвера си. Стигна в парка по една алея, която извеждаше до уговорения паметник. Пред него се изправи гордо една тъмна фигура. Това беше рибарят, който му бе донесъл моруната.

— Добър вечер — каза той, приближавайки се до Бояновски.

Без да продума, Бояновски отвърна с кимване.

— Благодаря ви за труда, който си направихте — каза рибарят, — иначе щеше да стане нужда да идвам наново при вас. Сам ли бяхте при разтваряне на рибата?

— Да — отвърна Бояновски.

— Намерихте ли в стомаха предмета, за който ви говорих?

— Да, но писмо, а не пръстен — каза Бояновски.

— Твърде добре. Но прочетохте ли го?

— Да, прочетох го.

— Два пъти повече имам да ви благодаря тогава. Значи вие сте съгласен да бъдете наш брат?

Бояновски нищо не отговори, гледаше земята.

— Няма ли да получа вашия отговор?

— Не, докато не ви видя лицето.