Мъртвите сибирски полета

— Аз казвам истината, господине, винаги, дори още когато сте били в утробата на майка си — каза генералът. — Аз съм се борил за отечеството още тогава.

Офицерът прехапа устни.

— Казахте, че някой бил в опасност. Какво означава това?

— Преди малко, като минахме през парка, чух пъшкане на човек. Изглеждаше, че е наблизо.

Офицерът даде заповед на хората, които носеха лампите, да се доближат.

— Светнете към парка.

Не бяха изминали 50 крачки и намериха в снега Кардов.

Те го вдигнаха от земята и отвързаха въжето. Но той не можеше да се изправи на краката си и падна в ръцете на стоящия до него човек.

Като видя по униформата, че този човек е от висок чин, офицерът заповяда на няколко души да го разтрият, а сам наля в устата му малко водка. Измина много време, докато Кардов можа да се изправи на краката си.

— Смилете се, не ме хвърляйте в огъня — каза той, като мислеше картините от въображението си за истински.

— Успокойте се, господине, вие сте спасен.

— Спасен! Още не мога да се опомня… Спасен ли съм?!

— По-топло ли ви е сега? — попита го офицерът.

— Малко по-добре съм, налейте ми, моля, още малко.

Офицерът подаде шишето на Кардов и той пи доста.

— Как сте попаднали тук, какво ви се е случило? — попита офицерът.

— Аз съм Иван Кардов, директорът на полицията. Ще бъда винаги благодарен на този, който ме спаси, и ще се потрудя да му се отплатя.

Офицерът се поклони. Той имаше привилегията да спаси известния Иван Кардов. Не бе егоист, за да се представи като негов избавител и да премълчи, че друг го е накарал на това.

— Значи имам да благодаря на някой заточеник за своето спасение?

— Да, ако той не беше ни обърнал внимание, ние щяхме да отминем, без да ви видим.

Кардов цял се разтрепера, като си спомни грозящата го опасност.

— Желая да видя този заточеник — каза той и се обърна към офицера.

— Вашето желание за мен е заповед — каза офицерът.

Офицерът се отдръпна за малко и заповяда да освободят от общата верига Кнудзон.

— Елате след мене — каза офицерът. — Вие сте имали щастието да спасите една важна личност, която ще може да облекчи съдбата ви в Сибир.

— Аз не очаквам нищо и не искам нищо — отвърна Кнудзон.

Кардов очакваше да види човека, на когото трябваше да бъде вечно признателен. Той мислеше, че е обикновен смъртен измежду заточениците и ще може лесно да му се отплати, като го освободеше от заточението му. Така мислеше Кардов, когато офицерът и Кнудзон се приближиха до него.

Кардов много се изненада, когато видя пред себе си Кнудзон, човека, когото той невинно обвини и когото доведе от най-голямото му величие до сибирски заточеник. Трябваше да благодари за своя живот.

— Кнудзон? Това си ти, Кнудзон?

— Аз съм — каза генералът, — аз съм и много се радвам, че спасих живота на смъртния си враг!

— На тебе ли трябва да благодаря за живота си?

Кнудзон мълчеше. Офицерът отговори вместо него.

— Ако той не бе ни обърнал вниманието, ние щяхме да отминем.

Кардов се замисли за минута:

— Не се съмнявам, че ти ми спаси живота. Ако не бе чул, щях да бъда жертва. Нещастникът ме нападна и ме завърза с кърпа. Аз не съм неблагодарен. За да облекча живота ти в Сибир, вместо да те изпратя в рудници, ще ти разреша да живееш в някое жилище на полето. Но преди да направя това, ще те попитам нещо.

— Питай — каза Кнудзон.

Директорът на полицията се усмихна сатанински — той намери предлог да се освободи от задължението си към Кнудзон.

— Изгнаниче — каза гордо той, — сигурен съм, че нямаше да отвориш устата си, ако бе уверен, че тук, на снега, се намирам аз. Зная, че ме ненавиждаш и че би се радвал на моята смърт. Ако това, което казвам, е истина, то тогава излишно е да правя нещо за облекчение на живота ти в бъдеще.

Кнудзон гледаше нямо и хладно.

— Ти желаеш да узнаеш цялата истина? Тогава слушай! Никога нямаше да издам глас, както тези, които минаха преди мене. Щях да обърна главата си, като минавах край тебе, тъй като ти си лъжец и клеветник.

Бесен вик се изтръгна от устата на Кардов.

— Стига толкова! — каза той. — Господин офицер, дайте заповед за тръгване, аз свърших с моята благодарност. Може би заточеникът ще се разкае в сибирските рудници, задето не е приел моята благодарност.

Офицерът заведе Кнудзон при другите и го завърза в общата верига. След това офицерът даде своята тройка, предназначена за пътя, на Кардов.

Кардов се качи на тройката и не след дълго бе у дома си.

Колоната на заточениците се отдалечаваше все повече и се губеше в мрака.

LXI. НА ВУЛКАНА

Надзирателят на царските готвачи се върна и пое отново своята работа. Той не знаеше как да благодари на Бояновски, загдето го бе заместил по време на отсъствието му, и то така добре, че не бе забелязано.

Оттогава двамата мъже още повече се сприятелиха.

Лафермо казваше на Бояновски, че трябва да внимава добре за всички, които са в кухнята, тъй като нихилистите обикаляли край нея.