Читаем Мъртвите сибирски полета полностью

— Книги? Какви книги? — попита Петровна.

— Онези книги, които моят приятел е оставил тука да ги пазите — каза Бояновски. — Ако не се мамя, те са завити с дебела книга и са вързани с връв.

Петровна се наведе, повдигна пакета и го даде на Бояновски.

— Вземете го — каза тя, — очаквах по-рано да дойдете.

Бояновски се престори, че не чу думите й.

— Какви хубави шапки сте изложили, сама ли сте ги правили?

— Повечето аз съм ги правила — каза тя.

В същата минута пред магазина спря един файтон, Петровна се изправи и погледна навън.

Една дама слезе от файтона и се отправи към магазина й.

— Идват ми клиенти — каза Петровна. — Взехте книгите си, пали, а сега… — Не бе довършила, когато видя, че лицето на Бояновски се промени.

— Аз не трябва да се виждам с тая жена, за Бога. Скрийте ме за момент някъде.

— Но, господине, желанието ви е съвсем необикновено.

— Сега не говорете за това. Заклевам ви в името на оня, който ви изпрати пакета, скрийте ме бързо.

Петровна отвори една малка врата и Бояновски влезе вътре.

В магазина влезе дамата. Това беше Феодора Бояновска. Тя беше дошла при Петровна, за да си купи шапка. Щом изказа желанието си каква шапка й е нужна, като даде да се разбере, че цената няма за нея значение, тя попита кога ще бъде готова.

— След три дни, уважаема госпожо, не ще ми е възможно по-рано — отговори Петровна.

— Много късно — додаде Феодора. — Аз ще трябва да замина, затова я бързам.

— По-рано ми е невъзможно, госпожо, затова съжалявам, че моделът, който търсите, не може да се намери в Петербург, а ще трябва да телеграфирам в Париж.

— Добре тогава, телеграфирайте, аз ще почакам. Само ще ви моля, щом пристигне, да го изпратите във вилата ми.

Тя подаде визитната си картичка на Петровна.

— Ще останете доволна, надявам се.

— Да не забравите да украсите шапката с една брюкселска кордела — каза Феодора. — Надявам се, че имате от тях.

— На ваше разположение съм. Ако желаете, сама си харесайте.

— Добре, по-хубаво ще бъде сама да си харесам!

— Тогава, моля ви, влезте в стаята, където ще имате възможност свободно да си изберете.

Двете влязоха в стаята, която беше наредена с вкус. Петровна помоли да бъде извинена и изтича да донесе кордела.

Феодора нетърпеливо крачеше надлъж и нашир из стаята. Обхвана я същият страх, който напоследък изпитваше.

„Щом напусна Петербург, навярно ще ми мине всичко. Струва ми се, че това са само нерви — в Париж тази болест ще изчезне.“

Тя се загледа в градината. Нетърпение обхвана Феодора, тъй като Петровна се забави; ето защо, за да убие времето, тя започна да барабани с пръсти по прозорците. Най-после дочу, че се отваря вратата на съседната стая. Надявайки се, че това е Петровна, тя се обърна и изведнъж силно изписка.

— Ето там духът, който иска да ме погуби!

На вратата се показа една бледа и костелива жена. Тя бе обвита с мъртвешко платно и неприятелски поглеждаше към Феодора. За да се отърве от погледа й, Феодора избяга към вратата и я отвори. Щом влезе в магазина и направи няколко крачки, една мъжка прегърбена фигура се изпречи пред нея. Като видя този човек, Феодора безсилна се повали на земята.

— И ти ли, Бояновски, и ти ли си тук, мой отмъстителю!

Бояновски следеше от скривалището си и щом разбра, че няма никой в магазина, реши да си излезе, но в момента, когато наблюдаваше вратата, Феодора изтича от съседната стая.

Провидението като да бе наредило да се срещнат. Въпреки че той нямаше брада, тя го позна. Ликът му бе запечатан в паметта й.

Бояновски объркан стоеше, без да мръдне. Стигаше му само да вдигне ръка и да я погуби. Но не искаше да се излага на опасност. Презрително я ритна с крак и напусна магазина.

След няколко минути Петровна влезе. Като видя красивата дама да лежи на пода, тя се наведе над нея и почна да се смее.

— Уплахата е причина да загуби самообладание — измъмри Петровна. — Но каквото и да се случи, заслужено ще бъде, тъй като тя предаде мъжа си, пожела да убие свекърва си, ето защо нямам и най-малко съжаление към нея.

След малко Феодора въздъхна и полека се надигна.

— Струва ми се, че ми прилоша — каза тя, след като се съвзе. — Бях загубила съзнание.

— Желаете ли чаша вода, госпожо? — попита Петровна.

Феодора изплашено погледна около себе си.

— Отговорете ми, мило дете, моля ви, в тая къща сама ли живеете или с вас живеят и други?

— Съвършено сама, уважаема госпожо — отговори Петровна.

„Значи това е само мое въображение — си каза Феодора. — Как е възможно лицата, които така мразя, да се съберат тук!? Само моето болно въображение е способно на това.“

Едва половин час по-късно Феодора остави Петровна и замина за вилата си.

В това време Бояновски премина през няколко улици с опасния пакет. Не след дълго се озова на мястото, където се продаваха зайци, месо, гъски…

Той купи една гъска и се върна назад. Спря се в една тясна улица пред голяма къща и като разбра, че никой не го гледа, взе пакета и го мушна в изтърбушената гъска. След това заши добре корема с конеца. Всичко това стана за няколко минути. Като свърши, той излезе на улицата. Беше уверен, че никой нямаше да подозре, че в неговата гъска има динамит.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Люди как боги
Люди как боги

Звездный флот Земли далекого будущего совершает дальний перелет в глубины Вселенной. Сверхсветовые корабли, «пожирающие» пространство и превращающие его в энергию. Цивилизации галактов и разрушителей, столкнувшиеся в звездной войне. Странные формы разума. Возможность управлять временем…Роман Сергея Снегова, написанный в редком для советской эпохи жанре «космической оперы», по праву относится к лучшим произведениям отечественной фантастики, прошедшим проверку временем, читаемым и перечитываемым сегодня.Интересно, что со времени написания и по сегодняшний день роман лишь единожды выходил в полном виде, без сокращений. В нашем издании воспроизводится неурезанный вариант книги.

Герберт Джордж Уэллс , Герберт Уэллс , Сергей Александрович Снегов

Фантастика / Классическая проза / Космическая фантастика / Фантастика: прочее / Зарубежная фантастика
Пнин
Пнин

«Пнин» (1953–1955, опубл. 1957) – четвертый англоязычный роман Владимира Набокова, жизнеописание профессора-эмигранта из России Тимофея Павловича Пнина, преподающего в американском университете русский язык, но комическим образом не ладящего с английским, что вкупе с его забавной наружностью, рассеянностью и неловкостью в обращении с вещами превращает его в курьезную местную достопримечательность. Заглавный герой книги – незадачливый, чудаковатый, трогательно нелепый – своеобразный Дон-Кихот университетского городка Вэйндель – постепенно раскрывается перед читателем как сложная, многогранная личность, в чьей судьбе соединились мгновения высшего счастья и моменты подлинного трагизма, чья жизнь, подобно любой человеческой жизни, образует причудливую смесь несказанного очарования и неизбывной грусти…

Владимиp Набоков , Владимир Владимирович Набоков , Владимир Набоков

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХX века / Русская классическая проза / Современная проза