Мъртвите сибирски полета

Те минаха покрай вратата му и влязоха в друг коридор. Изведнъж се зачу тихо потропване на една от крайните врати. Тази врата бе на стаята на Лафермо.

„Значи това посещение било за Лафермо“ — си помисли Бояновски, като открехна вратата, за да подслушва.

Чиновниците на тайната полиция начело с неговия смъртен враг Иван Кардов се бяха спрели пред вратата на Лафермо.

— Трябва да разбудим готвача — каза Кардов. — Момчета, почукайте по-силно.

Но преди още да бяха изпълнили заповедта на директора, вратата се отвори и Лафермо се показа.

Бояновски чу добре следното:

— Това съм аз, господин Лафермо, Иван Кардов, директорът на петербургската полиция.

— На ваше разположение съм, Ваше благородие — каза Лафермо. — С какво мога да ви услужа?

— Касае се за живота на царя — каза Кардов. — Научихме, че от някое време в двореца се намират хора, които имат намерение да убият царя.

— Господ да пази от такова нещо! — каза началникът на готвачите. — Но откъде-накъде, Ваше благородие, аз да съм във връзка с тези злосторници?

— Не сте ли взели някого в кухнята напоследък?

— Никого — каза Лафермо, — всички хора в кухнята са честни. Те са тука отдавна и добре ги познавам.

— Значи в двореца няма други хора, които да сте приели на работа?

— Честна дума, няма никой, ако, разбира се, не смятате онези двама зидари, които са тук от няколко дни и се намират в зимника.

— Какви са тези зидари и какво търсят в двореца?

— Те са ангажирани да поправят тръбите на кухнята — каза Лафермо. — Аз ги разпитах и мога да кажа, че съм доволен от тях. Ако желаете, можете сами да се уверите в това.

— В двореца ли нощуват?

— Да, Ваше благородие, тъй като ако всеки ден си отиваха, щеше по-бавно да върви работата и щяха да се бавят по-дълго в двореца.

— Аз трябва да видя тези хора — каза директорът на полицията. — Ашинов, вземи няколко души и иди в зимника да видиш какви са тези хора.

— Слушам — каза Ашинов. Той избра няколко души и побърза да изпълни заповедта на началника си.

През това време Иван Кардов влезе в стаята на Лафермо.

— Ще бъдете ли така любезен да ми приготвите един чай — каза му той.

— С удоволствие — отвърна Лафермо. — Драго ми е, че ме посетихте.

Ашинов влезе в зимника.

Малко преди това Яники и Пал се препираха за утрешната експлозия. После се помъчиха да намерят сгодно място за динамита. Пал търси напразно, не можаха да намерят.

— Чакай — каза Яники, — аз намерих мястото. То е много опасно, но няма защо да се страхуваме, тъй като и така сме решили да умрем.

Той повдигна възглавницата, пълна с вълна.

— За Бога, Яники, брате, приятелю! — извика Пал. — Така може да избухне и ще загинем.

Яники сви рамене.

— Ние и без това трябва да умрем — каза той. — Безразлично е дали ще умрем един ден по-рано или по-късно. Леглото ми е единственото място, където не ще претърсват.

Той тури пакета под главата си и легна на леглото. Лежеше толкова спокойно, като че бе легнал на най-меката постелка, а не върху вулкан.

— Сега, Пал, нека си поприказваме малко. Може тази нощ да е последната, която ни остава да прекараме между живите. Утре, утре може и двамата да загинем!

— Добре тогава, Яники, кажи ми защо не се плашиш от смъртта? Право да ти кажа, мене не ми се иска още да умра не защото съм страхливец, но защото още ми е мил животът.

— Не е за чудене — ти си млад и още не знаеш всичко. Аз съм изпил много горчиви чаши през живота си и затова не ми е жал. Отдавна щях да свърша с живота си, ако не бе дъщеря ми. Пред моите очи хората са лъжци, егоисти и затова ги ненавиждам.

— Как? — каза Пал. — Ти ненавиждаш всичките хора?

— Има изключения, но са малко, много малко. И чуй защо ги ненавиждам. Ще ти разкажа историята си и защо станах нихилист. Не съм бил целия си живот само в Русия. Като младеж нещо ме теглеше към Германия. Аз бях аптекар и твърде вещ в приготовлението на лекарствата, а също така и добър химик. Ето защо аз лесно можах да се настаня в една химическа лаборатория в Берлин. Тук се запознах с дъщерята на един от нашите работници. Той беше пияница, а майката — от тия жени, които лесно правят нови запознанства. Това не попречи да се влюбя в дъщеря им. Не изминаха и 30 дни от нашето запознанство и тя стана моя жена. Още тогава разбрах, че в присъствието на пияния й баща и развратната й майка ние няма да бъдем щастливи и затова прибрах всичките наши вещи и заминахме с жена ми за Петербург. Няколко месеца след нашето идване в Петербург умря един мой роднина, който ми остави доста голямо имущество, с което можах да осъществя така дълго мечтаното желание.

Отворих аптека. Сега не бездействувах, а целия ден работех в лабораторията си. След няколко месеца ни се роди дъщеря и ние вече бяхме напълно щастливи.

Един ден следобед, когато исках да изляза от къщи, на прага срещнах тъста си. Това доста ме учуди. Приех го, въпреки желанието си, твърде любезно. Той си беше същият. Дошъл в Петербург, за да не умре от глад в Германия. И така той остана при нас 15 дни. След това казах на жена си да му каже, че ще трябва да си намери работа. И тя му каза.