Мъртвите сибирски полета

Всички служители на двореца трябваше да минават през една определена врата. Това правило се отнасяше и за Бояновски. Караулът го пусна да мине, тъй като той знаеше паролата. Щом влезе в двореца, чиновникът, който преглеждаше, се приближи до него и го запита за името.

— Аз съм Познански — каза Бояновски, — новият готвач за сутрешната закуска на царя.

— Добре, господин Познански. Слушал съм много за вашето готварско изкуство. Навярно сте европейски готвач?

— Това е голяма чест за мене, господин надзирател — каза Бояновски.

— Ала не и на вашето изкуство. Но какво носите в ръцете? — запита го той, като видя гъската.

— Гъска, която купих за сутрешната закуска.

— Наистина гъска — каза чиновникът, — дайте да видя струва ли нещо?

Бояновски се разтрепера. Настъпи критическият момент, тъй като ако чиновникът вземеше гъската, щеше да разбере, че е неестествено тежка.

Чиновникът взе гъската, като опитваше с ръка тежината й.

— За бога, това е чудно нещо — толкова тежка гъска! — каза учудено чиновникът и щеше да изтърве гъската, тъй като не очакваше такава тежест.

— Това е така наречената кавказка гъска — каза Бояновски. — Тези гъски ядат железни стърготини, затова са толкова тежки.

Лекомисленият чиновник повярва на Бояновски и му даде гъската обратно. Той стисна още веднъж ръката на Бояновски и се разделиха.

Бояновски влезе радостно в кухнята и много се учуди, когато Лафермо се приближи до него. Той го попита какво има в ръцете си.

— Това е гъска — каза Бояновски. — Тази гъска… Но моля ви, Лафермо, не ме питайте сега — това е тайна!…

— Знаеш ли, драги Познански, че аз не търпя никакви тайни?

— Тя е невинна тайна — каза Бояновски. — Открих един нов начин за приготвяне на гъската и искам утре да ви изненадам с нея.

— Ново откритие, тогава позволявам ви тази тайна.

— Моля да ми позволите да я занеса в моето жилище и там да я приготвя.

— И това ти разрешавам — каза Лафермо.

Бояновски занесе гъската в стаята си и чакаше с нетърпение да се мръкне. Най-после се мръкна. Когато часовникът в двореца удари 10, Бояновски взе гъската в ръка и се запъти за зимника, където другарите му го чакаха с нетърпение.

— По дяволите! — каза Яники, като видя Бояновски. — Денят днес ни се видя много дълъг. Ние всичко свършихме — само динамитът липсва.

— Донесох и него — каза Бояновски, като остави гъската пред Пал и Яники.

И двамата поглеждаха ту гъската, ту Бояновски.

— Много добре! Вместо да ни донесеш динамита, смяташ да ни залъжеш с тази гъска.

Яники отпусна рамене.

— Не трябваше да се ангажираш с донасянето му — каза той, — щом си нямал достатъчно смелост да го донесеш. Един от двама ни щеше да го направи, не трябваше да ни забавяш.

— И тогава стражарите щяха непременно да ви уловят — каза Бояновски. — Нима мислите, че съм способен да не удържа дадената дума? Снощи ви обещах, че ще донеса динамита — ето го, донесох го!

Той разряза корема на гъската. Като видяха, че Бояновски извади от вътрешността на гъската пакет, Яники и Пал ахнаха едновременно.

— Приятелю, такава хитрост наистина заслужава похвала — каза Яники, като прегърна приятеля си. Пал стисна също приятелски ръката на Бояновски и се изповяда, че подобна мисъл не му е идвала никога наум.

— Имаме сега всичко, което ни е нужно, затова не ще отлагаме катастрофата. Което ще става, да става по-скоро.

— Трябва да чакаме до утре — каза Бояновски.

— Чакали сме доста, ще почакаме още няколко часа. Утре в 5 часа следобед ще се извърши експлозията.

— Тъкмо тогава царят идва за обяд. По-рано може да дойде, но никога по-късно.

— Добре тогава. Утре в 5 часа ще запалим фитила — каза Яники. — Но нека сега да сверим часовниците си.

Като направиха това, те се разцелуваха поред и се разделиха с Бояновски.

— Не се отчайвайте — каза Яники. — Трябва да се борим с опасностите. Ние отиваме на явна смърт, но тъй като ти ще живееш след нас, Бояновски, то искам да те помоля нещо.

Яники се приближи до Бояновски и каза:

— Ако умра, обещай ми, Бояновски, че ще се погрижиш за едничката ми дъщеря.

Яники се мъчеше да спре бликналите от очите му сълзи.

— Не трябва да се срамуваш, Яники, от тези сълзи. Ти не жалиш себе си, а дъщеря си. Ако ти утре бъдеш убит, тя ще остане сираче.

— Пази я никой да не я подмами, пази я от нещастия! — каза Яники.

— Заклевам ти се, че ще й бъда втори баща — каза Бояновски.

— И аз ти се заклевам — каза Пал. — Въпреки че не съм сигурен дали утре ще бъда жив.

— Ние и двамата ще умрем — каза Яники, като прегърна Пал.

Бояновски остави приятелите си. Той бързаше да иде в стаята си, но малко преди да влезе в нея, зачу гласове зад себе си. Той се спря до вратата и подслушваше. Чуваха се гласове и дрънкане на саби на първия етаж. Бояновски се уплаши, помисли, че него дирят. Ако е така, да не мислят, че лесно ще се предаде в ръцете им. Готов е да умре. Взе един револвер и го тури под възглавницата.

Стъпките все повече се приближаваха до неговата врата. Сега бяха на вратата му. Бояновски затаи дъх. Бе много нервен.