Мъртвите сибирски полета

— Глупости! Те не са толкова луди, та да турят динамита в леглото си. Тези хора са нихилисти, колкото и аз. Легнете си, момчета, и си спете — каза им Ашинов и излезе с хората си.

Щом Ашинов излезе, Яники и Пал се прегърнаха от радост, че се бяха отървали от най-голямата опасност. Скоро след това те легнаха и заспаха.

Ашинов отиде при Кардов и му съобщи, че няма никаква сянка от съмнение върху тези хора.

Кардов обаче не се зарадва особено. Той искаше да зарадва царя като негов спасител, като негов избавител, ако му открие нихилисти. Сбогува се с Лафермо и всички се разотидоха.

Бояновски се успокои, като видя, че Кардов се оттегли. Той сега знаеше, че другарите му са вън от опасност. Той също си легна, но не можа да заспи, защото душата му беше препълнена от ужасната сцена, която щеше да произведе катастрофата на утрешния ден. Щом като пропяха първите петли, той стана и започна да се разхожда нагоре-надолу из стаята.

Сякаш чуваше задушения плач от въздишки отвсякъде и треперенето на старите стени от предстоящото нещастие.

LXII. НИТО ЖИВ, НИТО УМРЯЛ

От известно време в къщата на банкера Николай Ягодкин бяха станали големи изменения.

Самият Ягодкин беше действително между живите, но в такова жалко положение, че всеки би пожелал по-скоро смъртта на тоя клетник, отколкото такъв живот. Смъртоносното нараняване, което Франциска му причини, предизвика неподвижност на ръцете му, краката и езика.

Николай Ягодкин онемя.

Той не можеше да изказва с думи желанието си. Обаче мозъкът му не бе повреден.

Това обстоятелство помагаше на Андрей Ягодкин и Франциска да укрият някои събития. Те съобщиха на полицията, че са го намерили лежащ на земята с ръка на гърдите и че не са видели убиеца. И така се свърши работата.

Комедиантът пое търговията в свои ръце. Оттогава той стана директор на фирмата Николай Ягодкин и сие.

Това обстоятелство помири Франциска с комедианта. Той стана по-мек, а тя по-любезна.

Въпреки че комедиантът стана директор, фирмата трудно изплащаше дълговете. Той безспирно си служеше с фалшиви банкноти. Беше му останала доста голяма сума, за да ги изразходва в последните си дни. Напоследък полицията бе подушила, че циркулират фалшиви банкноти, затова и той не смееше да ги занесе на старото място. Необходимо бе да намери сега друг източник и той помисли, че Франциска ще е най-подходящата.

Така и направи.

Франциска мислеше тъкмо обратното — че ще й се удаде да се сдобие по този начин с повече пари и така да избяга от комедианта. Затова прие неговото предложение.

Както Франциска, така и комедиантът не се стесняваха от парализирания. Те говореха пред него за измамата, която извършиха с Николай Ягодкин.

Това се случи 15 дена след сватбата. Комедиантът се бе излегнал на канапето, а срещу него бе седнала Франциска — по средата бе парализираният.

— Спомняш ли си, Франциска, онази нощ, когато дойде за пръв път в тази къща?

Николай Ягодкин бе забелязал, че когато са сами, тъй като него не го считаха за жив, брат му вместо Клариса, винаги я назоваваше Франциска. И сега комедиантът я бе нарекъл със същото име и говореше за някаква нощ, когато тя дошла за пръв път в неговата къща.

— Ах, да, мислиш за онази нощ — каза младата жена, — когато откраднахме Клариса, истинската дъщеря на този дървен пън, и аз я заместих, тъй като много приличам на нея? Приликата с нея ме отърва от беднотия и лишения и за една нощ станах дъщеря на милионер.

Комедиантът сви рамене.

— Не знам къде я отведе Михаил Бакунин, никъде я няма. Да не я е убил?

— Не вярвам. Бакунин не е убиец, въпреки че е смел.

Изведнъж комедиантът се спря и почна да се смее с пълен глас.

— Защо се смееш? — учудено попита Франциска.

— Виж, моля ти се, брат ми Николай как се мъчи да се освободи от вдървеността, за да каже някоя дума. Това, което чу сега, трябва да го е разтревожило много.

Николай Ягодкин бе много разтревожен. Той не можеше да мръдне езика си, но затова пък очите му говореха. Той чу сега, че тази жена, която стоеше пред него, не е неговата дъщеря, а една лъжкиня. Неговата дъщеря, обичната му Клариса, бе мъртва! Отмъщението на Бакунин бе страшно. Той му бе отнел най-скъпото нещо в живота.

Какво ли е станало с Клариса? Ягодкин чу от устата на брат си, че тя не е мъртва. Той не знаеше дали да смята това за щастие. Тази мисъл премина през ума му като вихър. Сърцето му почна силно да бие. Въпреки всичко, той пак живееше. И смъртта дори не се смили над него! Само да дойдеше! Очакваше я Ягодкин отдавна.

Промяната на жертвата им не остана незабелязана от Франциска и от комедианта. Те желаеха това. Мислеха, че като чуе това, ще получи удар и ще умре. Комедиантът, като видя, че Николай Ягодкин ще живее, тропна сърдито с крак.

— Този ще живее още дълго — каза той, като се обърна към Франциска. — Това не ми харесва.

— Неприятно! Постоянно ме следи с неподвижния си поглед — каза Франциска.

— Това ми се нрави. Нали ти казах, че ще се разбираме и че ще бъдем чудесна двойка? Сега трябва да обърнем фалшивите пари в монети и да се доберем до границата.